Решение № 497 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2012 г.

Решение № 497 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11383/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на търговското дружество "Дриада" ООД, гр. Добрич, подадена от неговия управител Ивелина Янева Павлова, срещу решение № 169 от 09.07.2012 г. по адм. дело № 272/2012 г. на Административен съд - гр. Добрич.

Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден на срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите:

1. Търговското дружество - жалбоподател е дружество с ограничена отговорност със съдружници Павлин Михайлов Атанасов и Ивелина Янева Павлова. То се управлява и представлява заедно и поотделно от съдружника Ивелина Янева Павлова и прокуриста Надежда Георгиева Иванова.

1. Като съдружник Ивелина Янева Павлова е самоосигуряващо се лице. Тя е упражнила правото си по чл. 4, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като е заявила, че ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство, и е внасяла осигурителни вноски и за тези осигурителни рискове.

1. Въз основа на представени от нея болнични листи и молба - декларация на съдружника самоосигуряващо се лице Ивелина Янева Павлова е било начислено и изплатено чрез (от) търговското дружество парично обезщетение при бременност и раждане за периода от 30.09.2006 г. до 10.08.2007 г., включително, след което въз основа на подадена от нея (нова) молба - декларация на Ивелина Янева Павлова е начислено и изплатено, също чрез (от) търговското дружество, парично обезщетение за отглеждане на малко дете от 11.08.2007 г. до 09.11.2008 г.

Спорът между страните е правен и е по въпросите: а) самоосигуряващо се и за общо заболяване и майчинство лице е ли осигурено лице по смисъла на чл. 48а и чл. 52а КСО, респ. има ли право на парично обезщетение при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, ако за два месеца, непосредствено предхождащи настъпването на тези осигурителни рискове, не е внесло дължимите от него авансови и окончателни осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 и 8 КСО; б) когато самоосигуряващото се лице е съдружник в търговско дружество и паричните обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете са му изплатени чрез дружеството неоснователно поради подадени от него (съдружника самоосигуряващо се лице) неверни данни, следва ли дружеството да отговаря за причинената на държавното обществено осигуряване щета или отговорността е на съдружника самоосигуряващо се лице, подал неверните данни.

С посоченото по-горе решение Добричкият административен съд е отговорил отрицателно на първия въпрос и позитивно на втория, поради което е отхвърлил жалбата на търговското дружество "Дриада" ООД, гр. Добрич, срещу решение № 91 от 01.12.2011 г., с което директорът на ТП на НОИ, гр. Добрич, е потвърдил разпореждане № 780 от 18.10.2011 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО, с което въз основа на ревизионен акт за начет вх. № 1 от 05.10.2011 г. (респ. пореден № 780 от 18.10.2011 г. в РУСО) е започнато производство за събиране на сумите 5316,18 лв. неоснователно изплатени на Ивелина Янева Павлова парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и 5231,98 лв. изтекли лихви.

Решението е правилно.

Не се спори между страните, че съдружничката Ивелина Янева Павлова е внасяла осигурителни вноски чрез дружеството, в което е съдружник и че процесните парични обезщетения са й били изплатени също чрез това дружество, чиито длъжностни лица не са направили проверка дали тя има надлежно заверена осигурителна книжка. А щом щетите на ДОО са причинени чрез направени от дружеството плащания, негово, на дружеството, е задължението да поправи тези щети. След това то би могло да потърси от съдружничката това, което е платило поради нередовното й осигуряване.

Неоснователен е доводът, че паричните обезщетения са били изплатени преди създаването на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО (нова - обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г.). Тази разпоредба представлява легална дефиниция, чието съдържание преди 22.12.2006 г. е очертавано чрез тълкуване на чл. 6 - 10 КСО.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,