Решение № 5459 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16258/2010 г.

Решение № 5459 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16258/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Костенец срещу решение № 807 от 2.11.2010 г., постановено от Административен съд София-област, седми състав по адм. д. № 791/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "Айс Мен" ЕООД излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Заинтересованата страна - "Адимекс - 2000" ООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение по съществото на спора, с което мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-15-284 от 15.06.2009 г. на кмета на Община Костенец. С оспорения административен акт, след проведен търг с тайно наддаване е определен за спечелил търга участник - "Адимекс 2000" ООД и е наредено да се отдаде под наем на същия участник недвижим имот - общинска собственост, съставляващ язовир от 30,129 дка в м. "Йоневска чучура", имот № 472 по плана за земеразделяне на с. Костенец, при годишен наем в размер на 620 лв. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че обекта, предмет на проведената тръжна процедура е публична общинска собственост. Процедурата е проведена при приложение на правила за отдаване под наем на обекти частна общинска собственост, като никъде в тръжната документация имота не е описан със своя статут. Липсата на описание на имота като публична общинска собственост е възприето то съда като съществено нарушение на процедурните норми, тъй като по този начин потенциалните участници са лишени от възможност да участват при ясни тръжни правила. На следващо място съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС е предвидена възможност за отдаване под наем само на части от имоти - публична общинска собственост. Тъй като се касае до приложение на норма от по-висок ранг, съдът е приел, че тази норма следва да има приоритет пред предвидената възможност в чл. 16 от НРПУРОИ да се отдават под наем не части, а имоти, които са публична общинска собственост. Тъй като по делото не са представени доказателства за трансформиране на собствеността от публична в частна, съдът е стигнал до извод, че по отношение на този имот управлението следва да се осъществи по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. По тези доводи съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения акт. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващият съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на тръжната процедура. При преглед на документи, вложени в тръжната документация, прави впечатление липсата на акт за общинска собственост, който индивидуализира имота, като обект на предвиденото управление. Освен това акта за общинска собственост удостоверява вида на общинската собственост, а от там и специалните правила приложими при провеждане на търг за отдаване под наем. В случая по аргумент от разпоредбата на чл. 19, т. 4, б. "в" от ЗВ този имот има статут на публична общинска собственост. Този извод, направен от решаващият съд, се потвърждава и от представеното пред тази инстанция писмено доказателства - писмо от МЗГ изх. № 04-00-3 от 18.07.2005 г., в което имота е описан като публична общинска собственост, актуван с АОС № 1106 от 30.05.2000 г. Никъде в тръжната документация не е посочено, че имота който ще се отдава под наем има статут на публична общинска собственост, което е съществен пропуск в подготовката на тръжната документация, както и на заповедта, с която е приключила тръжната процедура. Правилно това нарушение е било квалифицирано от решаващия съд като съществено, тъй като режима за управление на имоти - публична общинска собственост търпи съществени ограничения, продиктувани от характера на собствеността. По отношение на тези имоти е предвиден и специален ред за управление - този по Закона за концесиите. След правилното изясняване на характера на собствеността на имота, предмет на тръжната процедура обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че в случая приложимия материален закон изрично забранява отдаване под наем на целия обект. Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, преди изменението на закона обнародвано в Държавен вестник бр. 15/2011 г., части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват. В случая е взето решение за отдаване под наем на целия имот - публична общинска собственост, което е в противоречие на приложимия материален закон, който въвежда ограничението по този ред да се отдават под наем само части от имоти - публична общинска собственост. Правилно съдът е приел, че на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие на разпоредба от наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, с разпоредба от нормативен акт с по-висок ранг, в случая с разпоредба от Закона за общинската собственост, съдът следва да приложи законовата разпоредба. В случая отдаването под наем на имот - публична общинска собственост е недопустимо с оглед предвиденото в чл. 14, ал. 7 от ЗОС (в приложимата редакция) ограничение. Неотносими в това производство е представеното ново писмено доказателство. Писмото на Министерството на земеделието и горите е от 18.07.2005 г., като с него е съгласувано отдаване под наем на общински язовири. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН срока за който могат да се отдават тези обекти под наем е не по-дълъг от три години. Към момента на провеждане на тръжната процедура максималния срок за който е валидно съгласуването е изтекъл, поради което това доказателство не е относимо към проведената тръжна процедура. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с жалбата, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение