Решение № 4561 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11966/2009 г.

Решение № 4561 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11966/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 26 от 29.06.2009 г., постановено по адм. д. № 4554 по описа за 2008 г. на Административен съд-София-град. С обжалваното решение съдът е отменил отказа на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция да изплати на Свилен Иванов Стойков от гр. Котел субсидии по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност, по подадено Общо заявление за единно плащане на площ УРН 208891, направено с уведомително писмо от 27.06.2008 г. Делото е върнато като преписка на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Приложени са и писмени доказателства на основание чл. 219, ал. 1 АПК. По подробно изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила отказът на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) за изплащане на субсидии по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и за планински необлагодетелствани райони (НР1) в размер на 13 580. 21 лв.

Ответникът не е взел становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административен прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага аргументирано становище за неправилност на решението, с оглед на представените за първи път писмени доказателства. Счита, че неправилността на решението на административния съд, се дължи на допуснато нарушение на материалния закон. Намира, че от представения протокол за извършени теренни проверки, в който е констатиран действителният начин на трайно ползване на заявените от жалбоподателя земи в с. Медвен, се установява, че единият от блоковете на земеделския стопанин (БЗС) с площ от 4. 47 ха представлява друга земеделска земя, като към нея са прибавени и 0.16 ха от друг БЗС, поради което общата неодобрена площ е от 4. 63 ха.

На следващо място намира, че парцелите, заявени от жалбоподателя за плащания за природни ограничения в планинските райони не попадат в списъка на приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 15.02.2009 г., обн. в ДВ, бр. 20 от 2008 г. Направеният извод от съда е неправилен.

Освен това счита, че съдът неправилно е приел, че санкцията на чл. 51 на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията е приложена неправилно от административния орган. Според него съдът неоснователно е приел, че мерките заявени за подпомагане по СЕПП в общото заявление за плащане на площ съдържа изрична препратка към всяка мярка, която се включва в общото заявление. Всяка държава има право да реши кои мерки и схеми се включват в общото заявление. В административния акт правилно е приложен чл. 43, ал. 3 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по СЕПП според критериите на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. при наличие на наддекларирани площи на земеделски стопани. Когато разликата е над 50% не се изплаща никаква субсидия, а се начислява санкции за бъдещ период. Тъй като конкретния случай е такъв законосъобразно е направен отказ за изплащане на 12 137.69 лв. по мярка 211.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения:

Свилен Иванов Стойков, който е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП, е обжалвал уведомително писмо от 27.06.2008 г. на ДФЗ-РА за извършено плащане, по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер (УИН) 20/090507/04103, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България за кампания 2007 г. Одобрената сума за получаване според уведомлението е 9 430.05 лв., съдържаща се в първия абзац.

С втория абзац от уведомителното писмо на Свилен Стойков се съобщава, че са наложени санкции в общ размер на 13 580. 21 лв. в резултат на административни проверки, при които са установени наддекларирани площи.

Към уведомителното писмо е приложена и таблица за начина на формиране на общата сума за финансово подпомагане. Според нея по схемата за национални доплащания е одобрена за подпомагане и изплатена субсидия за цялата заявена площ в размер на 30.19 ха, по СЕПП са одобрени 88.02 ха от общо заявените 92. 62 ха и на жалбоподателя е приложена санкция за наличие на неодобрени за подпомагане площи над 3%. Изплатената субсидия по СЕПП е върху 78.76 ха. От заявените 92.65 ха за финансово подпомагане за необлагодетелствани райони изцяло е отказано финансиране и е приложена санкция за наличие на неодобрени за подпомагане площи над 3%. В таблицата има изрично отбелязване, че санкциите са определени на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, раздели IV и V, чл. 49 - чл. 73.

Съдът е съобразил, че ДФЗ-РА е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Тя, според чл. 30 и сл. ЗПЗП, осъществява функциите си въз основа на Интегрирана система за административен контрол (ИСАК). Задължението за въвеждане и функциониране на ИСАК произтича пряко от чл. 17, дял II, глава IV на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета и от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Според регламентацията на европейските норми и чл. 30, ал. 2 и чл. 31 ЗПЗП ИСАК е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителни писма, с които се признават и изчисляват сумите по заявените от съответното лице схеми и мерки за подпомагане или се намалява или отказва изплащането им, поради причини, заложени в нормативната уредба. При съобразяването на тези норми съдът е направил извод, че уведомителното писмо не може да бъде подписано от конкретно длъжностно лице, но според съдържанието си ведно с таблицата, приложена към него, то засяга конкретни права и законно защитени интереси на лицето - адресата, който е и заявител с конкретния УРН.

От приложените писмени доказателства - заявлението за финансиране по СЕПП, картен материал, копие от Географската информационна система (системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП - чл. 33, ал. 1 ЗПЗП) и таблица на използваните парцели, съдът е установил, че парцелът, за който е отказано финансиране и е наложена санкция по чл. 51, ал. 1 на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията се намира в с. Медвен с ЕКАТТЕ 47528-79 е с площ 4.47 ха, докато посоченият в таблицата за формиране на общата сума за финансово подпомагане площта му е 4. 68 ха, поради което е направен извод, че административният орган е определил неправилно валидната площ за изчисляване на субсидия по СЕПП в размер на 78.76 ха, вместо 79. 24 ха.

Съдът е съобразил, че по силата на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. Европейският фонд за развитие на селските райони осъществява заложените в чл. 4 цели, чрез Програми за развитие на селските райони на държавите-членки за периода 2007-2013 г., които подлежат на одобрение от Европейската Комисия. На това основание МС е приел Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). Като част от програмата са предвидени мерки за развитие на необлагодетелствани райони - Мярка 211-"Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони" и Марка 212 - "Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". Критериите за определяне на районите като планински или други необлагодетелствани райони са тези в чл. 36 (i) и (ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета.

В изпълнение на чл. 50 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. и на основание чл. 12, ал. 6 ЗПЗП с ПМС № 30 от 15.02.2008 г. е приета Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, обн. в ДВ, бр. 20 от 2008 г. (Наредбата за критериите). В приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 на наредбата, са включени землищата на населените места на планинските райони, докато в приложение № 2 към чл. 4, ал. 2 - са включени землищата на населените места, които попадат в райони с ограничения, различни от планинските. В списъка, приложение № 2 към чл. 4, ал. 2 от Наредбата за критериите фигурира с. Градец, община Котел ЕКАТТЕ

17436. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 3 от Наредбата за критериите фигурират като планински райони посочени в гр. Котел и с. Медвен, съответно ЕКАТТЕ 39030 и ЕКАТТЕ 47528.

От Таблицата за формиране на общата сума на финансово подпомагане за необлагодетелствани райони, одобрената за подпомагане площ е определена в размер на 52.55 ха, а неодобрената на 40.10 ха. Сравнена със становището на представителя на ДФЗ-РА и приетото по делото Общо заявление на Свилен Стойков за подпомагане по СЕПП и по мярка НР1- за плащане за ползвана земя в планински необлагодетелствани райони, той е заявил 7 парцела в землището на с. Градец с обща площ от 35.47 ха, докато в таблицата за формиране на общата сума за финансово подпомагане за необлагодетелствани райони размерът е 40.10 ха. При това несъответствие съдът е приел, че размерът на неодобрената площ, наддекларирана е неправилно определен.

На следващо място е направил извод, че административният орган неправилно е приложил санкцията предвидена в чл. 51 на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, като е отказал изцяло финансово подпомагане за природни ограничения в планинските райони, защото с изричната разпоредба на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП, чл. 6 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета и чл. 49-51 на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията са предвидени условия и ред за намаляване и/или изключване на плащането на площи, заявени за подпомагане по СЕПП. След като се касае за прилагането на санкция при липса на изрична препратка към чл. 51 на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията разширителното му прилагане е недопустимо.

Съдът е приел, че по отношение на 12 парцела, намиращи се в землището на с. Медвен и гр. Котел с обща площ от 57.18 ха, за които безспорно е установил, че са планински райони, са налице предпоставките за изплащане на субсидия за ползване на земя в планински необлагодетелствани райони - НР1, а постановеният отказ е преценен като незаконосъобразен и неоснователен.

По отношение на заявените парцели в с. Градец съдът е приел, че са налице предпоставките за изплащане на субсидия по мярка 212 -"Плащания на земеделските стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони. Изложил е мотиви с позоваване на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г., чл. 36, (ii) и на закъснялото изпълнение на задължените субекти по чл. 15 от Регламента и чл. 12, ал. 6 ЗПЗП за определяне на обективни критерии за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват. Според съда това не се дължи на недобросъвестното поведение на Стойков от една страна, а от друга ПРСР - марка 211 и 212 са приети с решение на МС от 1.03.2007 г., докато програмата е одобрена от Европейската комисия през февруари 2008 г., като от този момент е станала правно задължение за Република България.

При така възприетите факти и направени изводи съдът е обосновал решаващия си правен извод за незаконосъобразност на отказа на административния орган, поради което го е отменил, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.

Постановеното решение е неправилно, с оглед на приложеното писмено доказателство от извършената теренна проверка. Това налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК и постановяване на друго решение, по съществото на спора.

За осъществяване на функциите си Разплащателната агенция използва ИСАК в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, чл. 30 и сл. ЗПЗП и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК (Наредба № 105). В съответствие с чл. 24 от Наредба № 105 ДФЗ-РА чрез ИСАК е извършила административни проверки на подаденото заявление, като е съпоставила включените в него данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). От представеният Протокол за извършени теренни проверки на коректността на формирането на физическите блокове/блокове на земеделски стопани и техния начин на трайно ползване в землището на с. Медвен, ЕКАТТЕ 47528, извършени от ОСЗ-Котел, се установява, че БЗС с № 47528-79-1 с площ от 4,47 ха, който е заявен от жалбоподателя с начин на трайно ползване "Мери и пасища" или "Постоянно затревени площи" (ПЗП), действителният му начин на трайно ползване (НТП) е друга земеделска площ (ДЗП), код 6. В резултат на проверката е установено, че той се характеризира с множество камъни, храсти и дървета, разположени на стръмен наклон и е непригоден за земеделско ползване.

При извършената проверка, материализирана в същия протокол, е установено, че БЗС № 47528-64-4, заявен от жалбоподателя в с. Медвен с НТП "Естествени ливади", с обща площ от 4. 28 ха, ИСАК автоматично е отхвърлила част от него с площ от 0.16 ха. Тази площ добавена към площта от 4.47 ха представлява общо неодобрената площ от 4. 63 ха, каквото е съдържанието на уведомителното писмо, което представлява и резултатът от извършените административни проверки и наложените на Свилен Стойков санкции.

След направената административна проверка за допустимост на площите от ДФЗ-РА е било установено, че парцелите с идентификатори от СИЗП, намиращи се в с. Градец и възприети от съда като обща площ от 35. 47 ха, които са заявени от Свилен Стойков по НР1 за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони, не се съдържат в списъка на "Планинските неблагоприятни райони". Тази обща площ от 35.47 ха прибавена към предходно определената площ от 4.63ха дават 40.10 ха неодобрена площ, колкото е определена от ДФЗ-РА в уведомителното писмо.

На следващо място неправилен е изводът на съда, че ПРСР от 2007-2013 г. става задължителна за спазване от Република България от момента на одобряването й - 19.02.2008 г. Според чл. 23, § 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21.06.2005 г. относно формирането на Общата селскостопанска политика, тя представлява решение за финансиране, а след изпращането на нотификация за него става правно задължение за съответната държава-членка. Независимо, че ПРСР е одобрена на 19.02.2008 г. в § 4 на Решението изрично е посочено, че тя се прилага за периода от 1.01.2007 г. Това означава, че България не може да извърши финансиране по мерки и схеми, които противоречат на ПРСР 2007-2013 г. От това следва, че неодобрената площ е определена в съответствие с приетите мерки и схеми за плащане, част от които са Мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и Марка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските", в съответствие с които е приета и Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.

Неправилен е изводът на съда, че ДФЗ-РА незаконосъобразно е приложила санкциите, предвидени в чл. 51 на Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, като е отказала изцяло финансово подпомагане на природни ограничения в планински райони.

В съответствие с изискването на т. 17 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители е посочено, че с цел опростяване на държавите-членки трябва да бъде позволено да вземат решения да се подава единна молба за няколко схеми за подпомагане. В тази връзка чл. 22, § 3 на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета установява, че всяка държава-членка може да реши единна молба за помощи да обхваща няколко или различни схеми за подпомагане, изброени в приложение I или други схеми за подпомагане. В съответствие с това изискване за територията на България е приета Наредба № 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (отм.). Според чл. 2, ал. 2 от нея, лицата по ал. 1, подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по ал. 1 по образец съгласно приложението. Свилен Стойков е подал общо заявление за плащане на площ, като видно от неговата секция "Г" "Схеми за подпомагане", той сам е декларирал за кои схеми кандидатства, а това са СЕПП, Национални доплащания (НД) и Необлагодетелствани райони тип планински (НР1). След като за съответната мярка в съответната държава-членка се приеме с нормативен акт, че подпомагането по нея става чрез подаването на Общо заявление за единно плащане на площ, и след като регламента дава право на държавата да определи кои схеми да се включат в общото заявление, то по отношение на цялото заявление се прилагат нормите на европейското право, приложими за единното плащане на площ.

Според установеното при административните проверки разликата между декларираната за помощи площ - 92.65 ха и неодобрената - 40.10 ха е повече от 50%. В съответствие с чл. 43, ал. 4 ЗПЗП ДФЗ-РА намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, съгласно критериите, установени в законодателството на ЕС. В чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е предвидено, че при наличие на наддекларирани площи на земеделския стопанин се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствал за субсидии.

Според разпоредбите на Регламента, ако разликата между декларирана и допустима за подпомагане площ (разликата е между декларираната и установената при проверките площ) е над 50% на земеделския стопанин не се изплаща никаква субсидия и се начислява санкция за бъдещ период, така както е извършено начисляването в уведомлението и таблицата към него.

Неоснователен е и последният извод на съда, аргументиран с чл. 7 и чл. 9, ал. 2 АПК, че административния орган е следвало да изплати на земеделския стопанин субсидии за необлагодетелствани райони, различни от планинските по Марка 212.

С подаването на общо заявление за подпомагане земеделския стопанин сам е решил по кои схеми и мерки да кандидатства, което му решение е намерило израз в попълването на заявлението, специалния ред за кандидатстване по Наредба № 107. При подпомагането по директните плащания издаването на акта, съответно отказа за плащане не е предоставено на свободната преценка на административния орган, а се извършва според изискванията на ЗПЗП и приложимите норми на европейското законодателство. Това означава, че Разплащателна агенция се произнася само по направеното искане за подпомагане и не може да извърши плащане по схема или мярка, по която лицето не е кандидатствало в заявлението за подпомагане. От самото заявление се установява, че земеделският стопанин не е поискал заплащане по Мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", която предвижда по-малък по размер финансиране, поради което и РА не би могла да извърши такова плащане.

От изложеното следва, че уведомителното писмо по същността си е законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана, ще следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение