Решение № 4400 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2017 г.

Решение № 4400 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Н. Т." ЕООД, гр. С., чрез адв. А. И. против решение № 1392/6.03.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по адм. дело № 10022/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 22220615008637-091-001/9.05.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с решение № 1424/17.08.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необсъждане на събраните по делото доказателства и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Дружеството твърди, че разполага с фактури за доставки, които са реално осъществени. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения ревизионен акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. В. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Н. Т. ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2015 г. в общ размер на 264 302.60 лева и съответните лихви от 15 677.19 лева, по фактури, издадени от "Вери 99" ЕООД и "С. Ф." ЕООД. Органите по приходите са приели, че не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 ЗДДС - получателят не притежава данъчен документ по смисъла на чл. 114 ЗДДС за доставките, по които е упражнил правото на приспадане. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите и в предписаната от закона форма. От фактическа страна е установил, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит в данъчен период м. 08.2015 г. в размер на 40 716 лева, по четири фактури, издадени от Вери 99 ЕООД с предмет "разходи за външни услуги". В данъчен период м. 09.2015 г. е упражнило право на приспадане в размер на 223 586.80 лева по четири фактури, издадени от С. Ф. ЕООД с предмет "разходи за външни услуги". В мотивите си е посочил, че в хода на ревизията и в съдебното производство не са представени документи във връзка със спорните доставки, включително фактурите, включени в дневника за покупки. При така установените факти, съдът е възприел изводите на решаващия орган, че от съществено значение за възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е получателят по доставката да разполага с фактура и доставката да е реално осъществена. По делото от страна на ревизираното лице не са представени както преписи от фактурите, така и доказателства за изпълнението на доставките, поради което съдът е потвърдил установените в акта задължения за м. 08.2015 г. и м. 09.2015 г. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По силата на чл. 68 и чл. 69 във връзка с чл. 71, т. 1 ЗДДС предпоставките за признаване на право на данъчен кредит по доставки на услуги включват установяване извършването на услугите и получателят да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 114 ЗДДС. П. силата на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на страната, която претендира правото на приспадане е да ги докаже, чрез допустимите в процеса доказателствени средства. В случая от страна на Н. Т. ЕООД не са установени и двете предпоставки. Предмет на съдебния спор е законосъобразността на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Вери 99 ЕООД и С. Ф. ЕООД. По фактурите, издадени от Г. Л. ЕАД и Авто елит транспорт ЕООД с ревизионния акт не е отказано право на данъчен кредит. Поради това всички представени в хода на ревизията писмени доказателства, които са изброени и в касационната жалба - заявки за изтеглено количество, АДД, дневници за складови наличности, приемо - предавателни протоколи, фактури за доставки, протоколи по чл. 117 ЗДДС, фактури за продажби, транспортни документи, договор за доставка на акцизни стоки, са неотносими към предмета на съдебния спор. В административната преписка - общо 8 папки приложения, не се съдържат документи и други доказателства, в това число и преписи от спорните фактури, издадени от Вери 99 ЕООД и С. Ф. ЕООД. Такива не са представени и в съдебното производството. С разпореждане от 2.11.2016 г., връчено на адв. А. И. съдът е дал конкретни указания по разпределението на доказателствената тежест в процеса. С представеното по делото пълномощно, Н. Т. ЕООД чрез управителя си В. П. Д. е потвърдило всички процесуални действия, извършени от адв. А. И., включително и тези в първоинстанционното производство. С оглед на изложеното следва да се приеме, че указанията по чл. 170 АПК са съобщени надлежно на дружеството. Доказателства за наличието на фактури и извършването на услуги от Вери 99 ЕООД и С. Ф. ЕООД не се съдържат по делото. Такива не са представени и в хода на касационното производство по реда на чл. 219, ал. 1 АПК. При така установените факти, крайният извод на съда, че ревизираното лице в качеството си на получател по доставките не разполага с фактури за доставките и не е установило извършването на услуги, се подкрепя от доказателства по делото и съответства на материалния закон. С оглед на изложеното, решението, с което жалбата на Н. Т. ЕООД против ревизионния акт относно задълженията за м. 08 и м. 09.2015 г. е отхвърлена, следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 5 329.80 лева, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъщественото процесуално представителство и защита от юрисконсулт в касационното производство. От данните по делото настоящият състав констатира, че Н. Т. ЕООД е сезирало административния съд и с жалба против решение № 1424/17.08.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С. в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу ревизионния акт по отношение на данъчни периоди м. 06.2010 и м. 07.2010 г. и е прекратено административното производство в тази част. По тази жалба липсва произнасяне от съда. В обжалваното решение са изложени мотиви по възраженията на дружеството във връзка с допустимостта на оспорването на акта за данъчни периоди м. 06 и м. 07.2010 г., но не е налице произнасяне в диспозитива. Жалбата против решението на решаващия орган, с която се прекратява административното производство подлежи на разглеждане по друг процесуален ред - чл. 147 ДОПК, а не по реда на чл. 156 и сл. ДОПК. Поради това тази жалба следва да бъде изпратена на административния съд за произнасяне. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,