Решение № 8826 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2012 г.

Решение № 8826 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валери Стоянов Стоянов против заповед рег. № К- 367/12.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Стоянов е държавен служител кат. В, старши инспектор, назначен на длъжност главен юрисконсулт в дирекция "Национална система 112" - МВР. По разпореждане на министъра на вътрешните работи рег. № К - 13529 от 16.11.2011 г. директорът на дирекция "Национална система - 112" - МВР прави проверка на работещите държавни служители, упражнили правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в подчинената му структура. При проверката установява, че жалбоподателят Стоянов след продължителна работа в МВР и няколко години служба в Министерство на отбраната (МО) е назначен отново в МВР със заповед № К-214/17.01.2000 г. на министъра на вътрешните работи. След назначаването във ведомството по молба на служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1.03.2000 г. (разпореждане № 5611306689). Въпреки това служебното правоотношение със служителя не е прекратено (кадрова справка). С предложение рег. № 5197/27.12.2011 г. директорът на Дирекция "Национална система -112" - МВР предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Стоянов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, че служителят е упражнил правото си на пенсия и е приложена справка рег. № 5199/27.12.2011 г., установяваща, че към 31.12.2011 г. служителят има общо 36 години, 4 месеца и 7 дни осигурителен стаж, от които 19 години, 9 месеца и 3 дни са на длъжности в МВР. При тези данни министърът на вътрешните работи приема, че са налице условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и със заповед № К- 367/12.01.2012 г., предмет на оспорване в настоящото производство, прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити, включително фактическото основание, а именно "придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО". С това изискванията на закона са спазени, а доводите на жалбоподателя за нарушения на формата на акта са неоснователни. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на вътрешните работи) след предложение на директора на дирекция "Национална система -112"- МВР съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Възражението на жалбоподателя, свързано с опорочаване на волята на директора на дирекция "Национална система 112" - МВР по повод направеното предложение, е неоснователно. Както вече се посочи инициативата за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР може да бъде упражнена от органа по назначаването или от министъра на вътрешните работи. Като ръководител на администрацията, последният е овластен да избере начина на процедиране, за да събере информацията, необходима при вземането на решение, а от друга страна ръководителите на отделените структури във ведомството имат задължението да представят исканите сведения, за да подпомогнат министъра при вземането на решения. Следователно действията на директора на дирекция "Национална система - 112" - МВР във връзка с издаденото разпореждане на министъра, са в изпълнение на служебните му задължения. Такъв акт е и направеното по-късно предложение за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Ето защо доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на заповедта, е неоснователен. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО предвижда, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта при общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР и законите по чл. 69, ал. 2 от КСО. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят до 31.12.2011 г. има общ осигурителен стаж 36 години, 4 месеца и 7 дни, от който като държавен служител на различни длъжности в МВР общо 19 години, 9 месеца и 3 дни. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят има над 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети на служба в МВР и същият е придобил право на пенсия при тези условия. Поради това правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Доводът, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР в случая не може да намери приложение, тъй като жалбоподателят вече е упражнил правото си на пенсиониране на основание чл. 69 от КСО, не се споделя от настоящия състав. "Придобиването право на пенсия" е обективен факт, регламентиран в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР като предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение. Конкретните условия за възникване на това субективно право са уредени от законодателя различно с оглед броя на прослужените години, условията на труд и възрастта. Следователно при преценка, че условията на чл. 69 от КСО за придобиване право на пенсия са изпълнени и констатация, че служителят е придобил право на пенсия, т. е. осъществен е предвиденият в правната норма юридически факт, органът по назначаването е компетентен да прекрати служебното правоотношение. Поради това без значение е упражненото по-рано от служителя право на пенсиониране, още повече че в случая същото е на различно основание - в разпореждането е посочено, че пенсията се отпуска за осигурителен стаж и възраст, а не по реда на чл. 69, ал. 2 от КСО, тогава КЗОО. Възражението, свързано с липсата на предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 1, т. 15 от ЗМВР не следва да бъдат обсъждани, тъй като посоченият текст не е основание за издаване на оспорената заповед, която е постановена при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение