Решение № 2554 от 10.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Искрева-Идиго в качеството й на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ Стара Загора, чрез процесуален представител адвокат П. Петков, против Решение 424 от 8.11.2022г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело 491/2022г. С него се отменя по жалба на Я. Павлов-Изпълнителен директор на Брикел ЕАД задължително предписание да се предприемат/реализират мерки по отстраняване на пропуските по отворите по протежението на подпокривното пространство на сградата на котелен цех от западната и източната страна с цел всички емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух да се изпускат организирано със срок за изпълнение 25.07.2022г., дадено с т. 1 от Констативен протокол 009830 от 15.07.2022г. от служители на РИОСВ Стара Загора, като незаконосъобразно. Поддържа, че оспореното предписание като акт от последващ контрол не е краен акт и поради това не подлежи на обжалване, поради което решението да бъде обезсилено и производството по делото бъде прекратено. Ответникът, Брикел ЕАД чрез представляващ, изпълнителен директор и процесуален представител адвокат Желязков взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалваният акт, доказателствата по делото изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираното предписание в протокол от 15.07.2022г. на Регионалната инспекция по околна среда и водите. Възраженията са за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от приложената административна преписка е установил, че с обжалваното предписание в констативен протокол 009830 от 15.07.2022г. на РИОСВ Стара Загора се предписва да се предприемат мерки по отстраняване на пропуските на отворите по протежението на подпокривното пространство на сградата на котелен цех от западната и източната страна с цел всички емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух да се изпускат организирано. Срок за изпълнение е даден до 25.07.2022г. От приложения като доказателство Констативен протокол 010023 от 8.07.2022г. на РИОСВ Стара Загора от 8.07.2022г. за същия обект са дадени предписания да се организират мерки по отстраняване пропуските на отворите в подпокривното пространство на сградата на котелен цех с цел всички емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух да се изпускат организирано. Срокът за изпълнение е до 8.08.2022г. При констатиране на различие в дадения срок за едно и също предписано изпълнение за един и същи обект, съдът е приел настоящите предписания за незаконосъобразни и като такива ги отменил. Приел, че предписанията са административен акт и годен предмет за обжалване, издадени в изпълнение на разпоредбите на глава девета от ЗООС, регламентиращи текущ и последващ контрол, но при нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяната им. Решението е правилно. В касационната жалба се иска обезсилване на решението е прекратяване на производството пред административния съд поради недопустимост на оспорването. Доводите са, че предписанието не е краен акт в процедурата на текущ и последващ контрол и като такъв не поражда правни последици на административен акт. Идентични са доводите на представителя на Върховна административна прокуратура. Определението за административен акт се съдържа в разпоредбите на чл. 21 от АПК. В настоящият случай е безспорно, че Констативният протокол е съставен от лица, които са включени в заповед на Директора на РИОСВ с правомощия да съставят констативни протоколи и да издават предписания. Тези предписания засягат правната сфера на адресата с предписаното поведение в определен срок, поради което са годен обект за обжалване по реда на АПК. Неспазването им е основание за налагане на санкция по реда на глава девета от ЗООС. Предписаното определено поведение засяга правната сфера на адресата на предписанието и срещу него следва да има съдебна защита с оглед на последиците, които настъпват от неизпълнението и които последици са също административни актове, подлежащи на съдебен контрол по реда на АПК. В настоящият случай предписанията са идентични с предходни предписания, като се намалява срокът за изпълнение, представляват нов акт без съобразяване на идентичния по предмет предходен акт, който не е изчерпал своето действие, което е нарушение на административно производствените правила в хипотезата на текущ и последващ контрол по ЗООС. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение