Решение № 5282 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2011 г.

Решение № 5282 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба от "Биофарма" Франция, против Решение № 513 от 7.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7103/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Биофарма" против Решение № 254/10.07.2009 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ), с което на основание чл. 46, ал. 4 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, е отхвърлено искането за заличаване на регистрацията на марка рег. № 52027 TRIMDUCTAL ТРИМДУКТАЛ, с притежател "Софарма" АД. Недоволно от решението "Биофарма", чрез процесуалния си представител, го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от АССГ съществени нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което се уважи първоначалната им жалба и се задължи председателя на ПВ да заличи регистрацията на марка рег. № 52027. Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и моли отхвърлянето й. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Софарма" АД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Предмет на касационната жалба на "Биофарма" са правните изводи на съда и необоснованост на процесното решението. При така установеното от фактическа страна, ВАС съобрази следното: Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се свежда до твърдението на касатора, че АССГ не е съобразил и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Изводът се гради върху това, че касаторът е собственик на предходни марки, които са сходни на атакуваната марка. Доводът е неоснователен. Той е правен и пред АССГ, разгледан е от последния обстойно и е получил обоснован и законосъобразен отговор. От събраните по делото доказателства и заключението на приетата съдебно-маркова експертиза, съдът правилно е приел, че не е налице идентичност или сходство между по-ранната марка с рег. № 18959 PREDUCTAL - словна с притежател "Биофарма" Франция. и TRIMDUCTAL ТРИМДУКТАЛ - словна, регистрирана на 14.07.2005 г. с притежател "Софарма" АД, до степен да обърка потребителя. Според вещото лице сравняваните марки не са сходни и не е налице вероятност за объркване на различните категории техни потребители - както специалисти, така и пациенти. Експертът е установил, че не е налице фонетично, смислово и визуално сходство между марките. В заключение вещото лице е стигнало до извода, че несходството между марките изключва възможността от объркване на потребителите, тъй като различията в марките ги правят отличими една от друга. Визираните сходства и различия при сравняването на всички елементи на двете марки налагат извода, че въпреки наличието на сходство в стоките, марките са достатъчно отличими една от друга смислово, фонетично и образно, до степен да не позволяват объркване на потребителите по отношение естеството на стоките и техните собственици, при паралелното им съществуване на пазара. ВАС възприема извода на АССГ, че сравнявайки описанията на двете марки, собствени съответно на "Софарма" АД и на касатора е видно, че между двете не съществува силно изразено сходство до степен, достатъчна да доведе до голяма вероятност от объркване на потребителите, включително свързване на стоките, носещи двете марки като произхождащи от един и същ източник или икономически свързани лица. За този краен извод са преценени всички събрани доказателства и са направени въз основа на тях обосновани и законосъобразни изводи. За заличаване на регистрацията на дадена марка чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, във връзка с чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО, изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: искане на лице с правен интерес, притежател на по-ранна марка, наличие на идентичност или сходство на двете марки, идентичност или сходство на стоките или услугите, за които са регистрирани марките и вероятност за объркване на потребителите, включително за свързване с по-ранната марка. В хода на съдебното производство категорично е установено, че сравняваните марки се отличават съществено и не предизвикват асоциативна връзка у потребителите за връзка помежду им, което изключва възможност за свързване с по-ранната марка. Освен това, словната марка ТРИМДУКТАЛ не е сходна до степен да въведе потребителите в заблуждение с по-ранната марка на "Биофарма" - PREDUCTAL. Липсата на вероятност за объркване у потребителя е основен правно релевантен факт по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Представените доказателства в своята съвкупност сочат на липса на приложното поле на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, поради което актът на АССГ следва да бъде оставен в сила. Преценката за наличието или липсата на сходство, водещо до объркване като обстоятелство, определящо възможността за заличаване на регистрацията, е въпрос за законосъобразността на акта. При съдържащите се по делото данни обосновано може да се приеме, че издаденото административно решение е законосъобразно, тъй като изложените в него мотиви се свеждат именно до това, че двете марки не са сходни до степен, водеща до объркване у потребителите, което е потвърдено от приетите писмени доказателства и от заключението на съдебно-марковата експертиза. По изложените съображения, като неоснователна, касационната жалба следва да се отхвърли, а решението на АССГ се остави в сила. Процесуалният представител на председателя на ПВ е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. На основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7 от наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден касаторът да заплати на ПВ сумата 150,00 лв. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение