Решение № 118 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6324/2007 г.

Решение № 118 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6324/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по подадената от "Х" А., гр. С., к. к. "К", ч. пълномощника му адвокат А, касационна жалба против въззивното решение от 6.07.2007 г. по гр. д. № 1010/2006 г. на Бургаския окръжен съд. С него, в производство по чл. 235, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК (отм.), е оставено в сила първоинстанционното решение от 29.07.2003 г. по гр. д. № 2260/2001 г. на Бургаския районен съд, с което предявеният от касатора против С. С. С., И. Т. Я. и Н. А. П. от с. Ч. установителен иск за собственост на имот с площ от 2.649 дка, представляващ част от къмпинг "Ч" и възстановен на ответниците като имот № 0* представляващ нива в м. "А" е отхвърлен. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените изводи и моли то да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане, респ. се постанови друго решение, с което искът му бъде уважен. Ответниците, ч. пълномощника им адвокат К. М., оспорват касационната жалба и искат въззивното решение да се остави в сила. Претендират заплащане на направените в настоящето производство разноски. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в подадената в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба оплаквания във връзка с данните по делото и доводите на страните и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Делото е за втори път за разглеждане от касационната инстанция, след отмяната на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение по гр. д. № 1363/2003 г., с което искът е бил уважен и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. При него с обжалваното в настоящето производство решение, окръжният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска на "Х" А. за приемане за установено по отношение на ответниците, че същият е собственик на възстановения им с решение на ПК, гр. С. № 2* от 30.04.98 г. земеделски имот, представляващ нива с площ 2.649 дка в м. "А" с № 0* по картата на землището на с. Ч. За да постанови решението си, въззивният съд се е съобразил с данните в представените в отменителното производство доказателства и приел, че ищецът не е установил осъществяване на хипотезата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), от която черпи твърдяното право на собственост - не е установено спорният земеделски имот да е бил предаден за стопанисване и управление като държавен в лицето на праводателя му ТП "Б", както и че не е установено по несъмнен начин правоприемството с него. Въззивното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати поддържаните от касатора касационни основания. Неоснователен е доводът в жалбата за нередовно призоваване на касатора във въззивното производство, поради неучастието му в извършените пред тази инстанция процесуални действия. Обстоятелството дали пълномощникът на дружеството е бил надлежно упълномощен или не, е неотносимо към твърдението за съществено процесуално нарушение на съда, за да обоснове отмяна на постановеното решение. Видно от данните по делото е, че дружеството е призовано за първото заседание на 15.01.2007 г., с препис от постановеното определение на съда, и негов пълномощник е направил доказателствени искания с писмена молба от 8.12.2006 г. преди това заседание. Поради това и неявяването на представител на дружеството в съдебното заседание не е основание за поддържаното съществено процесуално нарушение, тъй като страната е била редовно призована за първото съдебно заседание, а за следващите по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК (отм.). Неоснователни са и оплакванията на касатора по същество на спора, тъй като при новото разглеждане на делото, след отмяната на влязлото в сила предходно решение, окръжният съд е обсъдил и представените в производството по отмяна писмени доказателства, както и приел техническа и икономическа експертизи, въз основа на които е направил правилен и обоснован извод за неоснователност на предявения иск. В производството по предявен положителен установителен иск ищецът следва да установи по един несъмнен начин, ч. пълно и главно доказване, твърдяното от него материално право на собственост върху спорния имот, което в случая не е осъществено. По делото е било установено, че имотът е бил земеделска земя, но липсват несъмнени доказателства тя да е станала държавна собственост към 1971-1972 г., когато са определени терените за курортното строителство за нуждите на ДСО "Б", както и доказателства за предоставяне именно на този имот за стопанисване и управление на ТП "Б". Изводът е обоснован от липсата на данни за предоставен терен за къмпинг "Ч" в представените от ищеца писмени доказателства, поради което и оплакването за неправилната им преценка от съда е неоснователно. След като праводателят не е имал правото на оперативно управление върху имота, то и неговият правоприемник - държавното предприятие не е притежавало правото на собственост върху имота, съгласно чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и ПМС № 201/93 г. Отделно от това, правилен е и изводът, че по делото не е установено по несъмнен начин и правоприемството на държавната фирма "Х" с ТП "Б" А., с оглед данните по делото, че след преобразуването правата и задълженията му са поети и от друга фирма с държавно имущество "Д", а от заключението на икономическата експертиза се установява наличието и на няколко такива държавни фирми, правоприемници на бившето ТП "Б". При това положение и при липсата на представени по делото разделителни протоколи, установяващи правоприемството именно на твърдяното от ищеца материално право на неговия праводател, направеният от въззивния съд извод е правилен, тъй като тежестта на установяване на тези обстоятелства е на ищеца, сега касатор, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.). Липсата на доказана материална легитимация на ищеца води до ирелевантността на въпроса за възстановяване на собствеността на земеделския имот на ответниците, в настоящия спор. В заключение следва извода, че въззивното решение е правилно и обосновано, при постановяването му не са допуснати твърдените съществени процесуални нарушения, поради което и следва да се остави в сила. С оглед този изход на делото касаторът следва да понесе и направените от ответниците разноски за настоящето производство в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд в настоящия състав на II гражданско отделение