Решение № 4446 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2009 г.

Решение № 4446 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14596/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Варна Билд" ООД, гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу решение № 502/15.07.2009 г. по адм. д. № 1415/2006 г. на Окръжен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 1153/05.05.2005 г. на кмета на община Варна, издадена на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ /отм/. С обжалваната заповед са възложени различни по съдържание задължения за различни правни субекти: в т. 1 е наредено на собствениците на имот УПИ ХIV-9 да премахнат в 14-дневен срок от връчване на заповедта изградената в имота канализация ф200 от бетонови тръби, включена към уличната канализация на бул. "Бдин", обслужваща УПИ VI-3 и минаваща през УПИ ХIV-9, а в т. 2 от заповедта е наредено на собствениците на УПИ VI-3 кв. 9 по плана на 8 МР гр. Варна да изградят нов клон на включване на канализацията, обслужваща жилищната сграда в имота. С обжалваното решение, второ по съществото на спора след отменително такова на касационната инстанция, решаващият съд е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи за липса на фактически основания, както и за неотносимост на незаконно изградената канализация към предпоставките за издаване на заповед с правно основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ /отм/. Така постановеното решение е правилно: Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗУТ /отм/ собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти са длъжни да ги поддържат в добро състояние и в изискващия се вид. С ал. 2 на същата разпоредба са уредени случаите на отклонение от задължението, посочено по-горе и възможността на компетентния за това орган да задължи лицата по ал. 1 да премахнат, ремонтират или преобразуват строежите и поземлените имоти при хипотезата на неподходящо местоположение, разположение или вид на същите или да бъдат задължени да извършват необходими работи, когато това се налага в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В тази връзка следва да се има предвид, че приложното поле на цитираната разпоредба се ограничава с предоставени правомощия на кмета в две направления: първо - премахване, преобразуване или ремонтиране на неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, с което от една страна обектите са изчерпателно изброени, а от друга страна законовата норма държи сметка за премахването им, в случай, че са неподходящи по местонахождение, разположение и вид; и второ - извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Следователно нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни факти от която и да е от двете хипотези, да са настъпи една от правните последици на чл. 179, ал. 2 ЗУТ - премахване в едната хипотеза или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността, на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите в другата хипотеза. В случая премахването на канализация е от изчерпателно изброените обекти, но следва да има посочено основание за премахването й, визирано в хипотезиса на цитираната в акта правна норма. Незаконното изграждане обаче не е от посочените, а нормата на чл. 179 ЗУТ /отм./ не дава правомощие за издателя на акта да създава задължения за изграждане на нови съоръжения. Поради това, издавайки заповед със съдържание като оспорената, административният орган неправилно е приложил материалния закон. Приемайки материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът правилно е отменил същия. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна. Решението е правилно като съответно на материалноправните разпоредби и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение