Решение № 12208 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2009 г.

Решение № 12208 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на Пенка Василева Василева от гр. Варна, подадена чрез адвокат Татяна Патаринска и на Румяна Василева Павлова, Стоил Димитров Власев и Ради Димитров Власев, всичките от гр. Варна, подадена чрез адвокат Милена Нинова, срещу решение № 887 от 27.05.2009 г., постановено по адм. д. № 872 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите на касаторите в настоящото производство, всичките наследници на Димитър Стоянов Синев, срещу заповед № 001 от 18.02.2008 г. на заместник-кмета на община Варна, с която е одобрена оценката на част от имот № 171, к. р. 501 по плана на новообразуваните имоти на местност "Ментеше" - селищно образувание в землището на кв. "Владиславово", с площ от 9 кв. м в размер на 129, 29 лв. Със същото решение жалбоподателите са осъдени да заплатят на община Варна общо разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. И в двете касационни жалби се съдържат оплаквания съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът въпреки че е приел, че обжалваната заповед на кмета е издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно не ги е приел за съществени; съдът не бил установил кога е влязъл в сила плана на новообразуваните имоти за местността "Ментеше". С обжалваната заповед на кмета е одобрена оценка в нарушение на изискванията за ППЗСПЗЗ, като не е било ясно коя оценка се одобрява и от кого тя е била изготвена. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че срокът по § 31 не е преклузивен; обжалваната заповед няма фактически и правни основания за издаването си, а така също и че съдът е следвало да определи оценката на площта по пазарни цени. По изложените подробни съображения и в писмените бележки, представени по делото се моли, решението на съда да се отмени, като то се върне за ново разглеждане от друг състав. Направено е и алтернативно искане за постановяване на решение по съществото на спора, като се отмени заповедта и се присъдят направените по делото разноски. В съдебното заседание касаторите представят влязло в сила решение на ВКС, копие от издаден изпълнителен лист и препис от протокол за въвод във владение. От ответната страна - кмета на община Варна, е постъпило писмено становище, подадено от процесуалния му представител, в което се твърди, че касационните жалби са неоснователни, а решението на съда е правилно и законосъобразно. Моли се, за присъждане на направените разноски и за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. От заинтересованата страна - Сашо Борисов Христов, е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, подаден чрез процесуалния му представител адвокат Тодорка Рачева, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебни акт. По изложените съображения в него се моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че дори и да е вярно, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, това нарушение е несъществено, защото дори и да се отмени решението, а делото върне за нова оценка, то тя би била отново същата. Предмет на оценката е площ от 9 кв. м, в селищно образувание, която се оценява според ППЗДС, който е приложимият материален закон, а не пазарната оценка. Въпреки, че оценката е завишена, съдът е приел, че поради липсата на жалба от заинтересованата страна, не може да влоши положението на жалбоподателя, поради което правилно е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество и за неоснователни, по следните съображения: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалби срещу заповед № 001 от 18.02.2008 г. на заместник-кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрил оценката на 9 кв. м, представляващи част от имот № 171 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание в местността "Ментеше", землището на кв. "Владиславово", в размер на 129. 29 лв. Така определената оценка е трябвало да се заплати от наследниците на Славка Александрова Василева - Христо Борисов Христов и Сашо Борисов Христов. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че жалбоподателите са наследници на Димитър Стоянов Синев, на които с решение № 818 от 14.09.2001 г. на ПК-Варна, е признато правото на собственост върху земеделски земи на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и е възстановено правото на собственост върху имоти, между които е и лозе от 2 дка, в местността "Ментешето", попадащо в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение № 745 от 11.10.2000 г. на ПК-Варна е било признато правото на собственост на наследниците на Георги Проданов Димов на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и е възстановено правото на собственост върху имоти, между които и нива от 4 дка в местността "Ментешето", имот № 214 от КП от 1997 г. Последните са конституирани като заинтересовани страни. От наследниците на Славка Александрова Василева, Борис Христов Василев неин съпруг, е завещал на сина си Сашо Борисов Христов собствените си 4/6 идеални части, според представеното нотариално завещание, представляващи описания имот и постройка в него. По искане от 18.10.2007 г. на Сашо Борисов Христов е изготвена оценка на площта от 9 кв. м. В сайта на община Варна е била направена публикация за започналото административно производство, като са уведомени наследниците на Георги Проданов Димов и на Димитър Стоянов Синев. Оценката е била изготвена от главен експерт Д. Куртева. Между страните е имало неприключил спор за собственост относно имот № 171 по ПНИ, за което са били представени доказателства. За изясняване на стойността на 9 кв. м площ, съдът е допуснал единична експертиза, която е дала заключение в три варианта, според поставената задача, като е определила цената според глава седма, раздел първи от ППЗДС, отменен, от 76. 60 лв.; по реда на чл. 90 от действащия ППЗДС - в размер на 129. 29 и по пазарна цена, която към датата на издадената заповед е била 495 евро за кв. м, а към датата на изготвяне на експертизата - 17.04.2009 г. - е 225 евро. При така установените факти съдът е направил правни изводи, че заповедта на заместник-кмета е издадена от компетентен орган, по силата на представената заповед от кмета на общината за делегиране на права. При издаването й е било допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като за започналото производство наследниците на двамата различни наследодатели са били уведомени по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, но този порок при издаването на заповедта е възприет от съда като несъществен. На следващо място е било прието, че заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местността "Ментеше", в частта й за имот № 171 е била влязла в сила. Съдът е изложил съображения защо не възприема сроковете по § 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ за преклузивни. Направил е правни изводи и относно лицето, изготвило оценката, която е одобрена със заповедта на заместник-кмета на общината, предмет на жалбата. Съдът е приел, че действащото материално право към момента на издаването на заповедта за определяне на оценката е глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС, а самата оценка е изготвена по реда на чл. 90 от действащия ППЗДС, която е по-висока от тази по отменения правилник. Но поради липса на жалба в тази насока, а и на забраната да се влошава положението на жалбоподателя - чл. 271, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим според чл. 144 АПК е приел, че оценката на площта е правилно определена в размер на 129. 29 лв. или стойността на данъчната оценка увеличена с 20 на сто. Като е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, съдът е отхвърлил подадена жалба срещу нея. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението, че решението е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила. Вярно е, че съдът е установил, че съобщението за започналата процедура за оценка на 9-те кв. м е направено от общината по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, но това нарушение, както правилно е приел и съдът не е съществено. Съществено е само това нарушение, което ако не бе извършено, би довело до различни от направените правни изводи. В конкретния случай са касае за оценка на 9 кв. м, без подобрения. Оценяването се извършва според данъчната оценка, която се установява от данъчната администрация и съответно тази данъчна оценка се умножава по 20 на сто. Дори и жалбоподателите да са били уведомени за започналата процедура, тяхното присъствие с нищо не би променило математическото изчисление. Съдът като не е уважил искането за допусне изслушване заключение на тройна експертиза относно пазарната цена на 9-те кв. м не е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Касае за оценка на 9 кв. м, част от имот, която следва да се заплати от ползвателя с трансформирано право на собственост според § 4з, ал. 2, изр. второ ПЗР на ЗСПЗЗ. Според § 4л оценката се извършва със заповед на кмета, като нормата прави препращане към правилника. Нормата, която урежда определянето на оценката е § 31 от ПМС № 234/1999 г. за изм. и допълнение на ППЗСПЗЗ. Оценката на площта, която е в територия на селищно образувание, към момента на издаването на заповедта е следвало да се извърши по реда на глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС, но е извършено по чл. 90 ППЗДС, който е бил действащ, но към него не е имало изрично препращане. Неоснователен е и следващото твърдение, че съдът не бил установил кога е влязъл в сила плана на новообразуваните имоти (ПНИ). В проведеното съдебно заседание на 14.05.2009 г. на основание приетите писмени доказателства, относно влязло в сила решение на ВКС на РБ по спор с правно основание в чл. 108 ЗС, съдът на основание чл. 155 ГПК, приложим според субсидиарното прилагане на чл. 144 АПК е обявил за безспорно, че заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ за селищно образувание "Ментеше" в частта й за имот № 171 е влязла в сила с оглед и на влязлото в сила решение № 978 от 27.07.2007 г., постановено по гр. д. № 1085/2006 г. на ВКС на РБ. Следващото твърдение в касационните жалби е, че не е ясно каква оценка е одобрил кмета на общината и, че одобряването й е станало в нарушение на § 31 ПЗР на ППЗСПЗЗ. И това твърдение не може да се приеме за основателно. То е в противоречие с писмените доказателства, от които се установява, че оценката е изготвена по подадено искане на Сашо Борисов Христов, след становище на Дирекция "ПНО" - община Варна и е изготвена от гл. специалист Д. Куртева - лист 15-18 от адм. д. № 2090/2008 г., производството по което е присъединено към настоящото. Освен това изготвената от нея оценка на 9-те кв. м по реда на чл. 90 ППЗДС съвпада изцяло със заключението на вещото лице. В този смисъл и направеното твърдение, че в заповедта на кмета липсвали фактически и правни основания за издаването й са голословни и се опровергават от съдържанието на самата заповед, а така също и от образуваната преписка в общината по искането за оценка. Неоснователно е и последното твърдение относно това, че искането за оценка е направено след изтичането на предвидения срок в § 31 на ПМС № 234/1999 г. Срокът не е преклузивен и правните изводи и становището на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция. Такава е и практиката на ВАС например по адм. д. № 2655/2009 г. Представеното решение № 897 от 24.02.2010 г., постановено по д. № 2446/2008 г. на ВКС на РБ, представените преписи от изпълнителния лист и протокола за въвод във владение са постановени след обявяване на решението на Административния съд - Варна, поради което не могат да се отразят на правилността му. Представеното решение по спора за собственост е породило и правните си последици. Те не са относими към законосъобразността на заповедта на кмета, предмет на първоначалната жалба. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените нарушенията, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение