Решение № 9580 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2017 г.

Решение № 9580 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2017 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 264 по адм. дело № 13.01.2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № 4412/12.09.2016 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Д. И. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като са установени неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, обосноваващи ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на административния съд за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъдат споделени, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд приема, че административния акт е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретната хипотеза с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона и неспазване на разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл). В случая служителят Д. К., митнически инспектор в М. С., е наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание за шест нарушения, без да е установено, че тези нарушения действително са извършени. При липсата на ясни правила и възможности за контрол при зачисляването на винетни стикери на митническите служители в МП Калотина, които следва да ги продават, един от които е и наказаният митнически инспектор, както и за отчитане на същите (констатации в този смисъл са направени в доклада на ръководителя на Инспектората на Агенция "Митници"), не може да се направи извод, че служителят К. е осъществил, описаните в т. 1 и т. 3 от заповедта нарушения. И двете нарушения са свързани с отчетността на зачислените на К. и нереализирани стикери, но с оглед данните, че в МП Калотина стикери са зачислявани на служителите и без тяхно знание и заявка, както и че практиката за съхранение в митническия пункт не предоставя възможност на служителите, на които са зачислени винетки, да следят постоянно за наличността, не може да се установи в действителност, колко стикери са зачислени на К. и колко са му предоставени реално. Ето защо не може да се приеме, че двете нарушения, действително са допуснати от служителя и са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Допълнително следва да се посочи, че нарушението по т. 1 е описано по начин, който препятства установяване на конкретно поведение на служителя, което да се квалифицира като неизпълнение на служебни задължения. Прието, че след изтичане на календарната 2015 г. К. не е предал на отчетник 54 бр. нереализирани винетни стикери и по този начин е възпрепятствал точното изпълнение от страна на отчетника на изискванията на чл. 13 от Правилата за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим относно изготвяне на протокол за винетни стикери с изтекъл срок, а същевременно в противоречие с горните изводи в обстоятелствената част на акта е посочено, че тези стикери не са били налични и служителят в средата на 2016 г. е заплатил тяхната стойност. При тези противоречия остава неизяснено дали към края на 2015 г. К. е разполагал със стикери, които е бил длъжен да отчете или не е имал такива в наличност, въпреки че са му зачислени и съответно не е имало какво да отчита. Правилно съдът приема, че нарушението по т. 6 от заповедта също не е извършено, въпреки че изложените в съдебния акт съображения не се споделят от настоящия състав. Липсват доказателства служителят К. да е следвало да се яви на работа на 12.06.2016 г. и да не е направил това без уважителни причини. По делото са представени два отчетни графика за м. юни 2016 г. с противоречиво съдържание, като в този, в който са посочени датите, на които К. е бил в болничен отпуск, липсва отбелязване, че на 12.06.2016 г. служителят следва да бъде на смяна. Тази дата не е отбелязана и със "С"- нерегламентирано отсъствие, съгласно легендата. Извлечението от присъствената книга също не може да обоснове извод в друг смисъл, тъй като не установява задължение за явяване на работа на посочената по-горе дата. Освен това очевидно същата не е попълвана стриктно, тъй като не е отбелязано, че на 11.06.2016 г. К. все още е в болничен отпуск. Всичко изложено, а също и обстоятелството, че данни за отсъствие на служителя от работа на посочената дата не са представени от ръководителя на смяната или от прекия ръководител, а са посочени в доклада от 8.07.2016 г. на главния експерт от отдел "ЧРАОС" на М. С. около месец по- късно налагат извода, че нарушението по т. 6 от заповедта не е извършено. Правилно е и заключението на административния съд, че нарушението по т. 2 от заповедта също не е установено. Служителят е наказан за това, че не е предал на отчетник личен отчет № 114711/15.06.2015 г. и съответстващите му парични средства в размер на 2335 евро и 60.00 лева. С оглед организацията на работа в МП Калотина през периода обаче не може да се приеме, че отбелязването, че отчетът не е приет, се дължи единствено на поведението на К.. Установено е, че приемането се удостоверява само от отчетника, както и че личните отчети на служителите не са приемани редовно, а на няколко дни. Това заедно с останалите констатации в доклада на ръководителя на Инспектората на Агенция "Митници" за редица слабости и пропуски в организацията на работа при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, налагат заключението, че класифицирането на отчета като "неприет" не означава единствено и само, че К. не го е предал. С оглед наложената практика в митническия пункт, липсата на доказателства кога и как личните отчети на митническите служители, извършвали дейност по контрол на пътните такси и разрешителния режем на тази дата са приети от отчетника (на същата дата или след няколко дни, индивидуално или общо за смяната) отбелязването може да се дължи на грешка на друг служител, още повече, че липсват данни този въпрос да е поставен и изяснен своевременно при предаване на отчета или поне към края на 2015 г., когато е следвало да се извърши проверка на дейността на митническия пункт. Всичко изложено обоснова извода, че описаното в т. 2 от заповедта неизпълнение на служебните задължения не е допуснато от наказания служител и следователно не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Нарушението по т. 4 от заповедта също не е осъществено. Установено е, че през част от периода служителят К. не е можел да генерира отчети в системата поради технически проблем (докладни записки на Д. и Б.). При тези данни следва да се приеме, че липсата на отчети на посочените в текста на административния акт дати не е изцяло по вина на служителя. Ето защо и при липса на доказателства в друг смисъл се налага заключението, че същият не е осъществил нарушенията по т. 4 от заповедта. Допълнително съображение в тази насока е и обстоятелството, че неизяснен остава въпросът, как тези многобройни според органа пропуски в представянето на отчети, не са констатирани в края на 2015 г. и не са отразени в доклади на отчетниците и не са забелязани от прекия ръководител на служителя, който в годишната атестация поставя на К. оценка "изключително изпълнение" (формуляр). Последните съображения се отнасят и за нарушението т. 5 от заповедта, което също е свързано с пропуски при създаването на отчетите, които обаче не са констатирани при представянето им. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя и заповедта за неговото санкциониране е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Дори да се приеме, че от страна на служителя са допуснати посочените в т. 4 и т. 5 от заповедта нарушения, то изводът за отмяна на заповедта остава непроменен, тъй като в такъв случая наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното. Нарушенията и по двата пункта са свързани с регистрационни пропуски, които с оглед липсата да данни за действително настъпили вреди (съображения в този смисъл не са изложени в заповедта) не обосновават налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Ето защо в тази хипотеза следва да се приеме, че наложеното наказание е несъразмерно тежко, а това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Допълнително следва да се посочи, че както първоинстанционният съд правилно приема, че липсват всякакви съображения относно вида на наложеното наказание. Това е порок във формата на акта, който преценен, заедно с изложеното по-горе за противоречие на заповедта с материалния закон обосновава нейната отмяна. Съображенията в касационата жалба за настъпили от поведението на служителя вредни последици, изразяващи се в неотчетената по т. 2 парична сума са опит да се мотивира акта в тази част в хода на съдебния процес, което е недопустимо. Освен това с оглед изложеното по-горе относно липсата на организация при приемането и предаването на отчетите, както и липсата на твърдения и доказателства, че посочената сума действително липсва (няма данни за съпоставка между действително продадените стикери и отчетените от продажбите суми), не може да се приеме, че такива вреди реално са настъпили. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като не е установено същият да е допуснал описаните в заповедта нарушения, квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Ето защо като отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд - С. град постановява решение в съответствие със закона. По тази причина възраженията на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационните доводи за необоснованост на съдебния акт също са неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за нарушения във формата на заповедта относно вида на наложеното наказание следват от съдържанието на административния акт. Изводите на съдебния състав за противоречие на заповедта с материалния закон поради отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя се обосновават от събраните доказателства. Представените писмени и гласни доказателства за организационни пропуски в работата на МП Калотина при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, свързани с едностранно и на няколко дни приемане на личните отчети, с неясните правила за зачисляване на винетки на служителите и отчитане на тяхната наличност, както и писмените доказателства (докладни записки на Д. и Б.) за техническите затруднения на К. при предаване на отчетите за част от посочения в заповедта период, налагат заключението, че от страна митническия инспектор не са допуснати описаните в заповедта нарушения. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на издадената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК и на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на представените доказателства, като са изложени конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради това и тъй като конкретни процесуални нарушения от страна на касационния жалбоподател не са посочени, следва да се приеме, че от при постановяване на решението такива не са допуснати. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд С. - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,