Решение № 4147 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2010 г.

Решение № 4147 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9008/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас ("ОУИ") при Централно управление на Национална агенция за приходите против Решение № 479/4.05.2010 г. по адм. д. № 403/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас, 10-ти състав, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 200800292/23.01.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите, при Териториална дирекция на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение № РД-10-48/04.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при НАП - гр. Бургас. Изложени са твърдения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материалноправните норми - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение по подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Потребителна кооперация "Съгласие" с. Жельо войвода, общ. Сливен, представлявано от Стойко Ангелов Стоев - управител, редовно призована за съдебно заседание, се е представлявала от адв. Сивов, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, в границите на компетентността си, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Бургас е бил РА № 200800292/23.01.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Сливен, потвърден с Решение № РД-10-48/04.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при НАП-Бургас, с който на ПК "Съгласие" с. Жельо войвода, са били установени задължения по ЗДДС за данъчен период 15.01.2008 г. - 28.09.2008 г. в размер на главницата 8300,16 лв. и съответната лихва. В ревизионния акт е посочено, че с акт за регистрация по ЗДДС № 20042080022880/29.09.2008 г. ПК "Съгласие" с. Жельо войвода, е била регистрирана по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, считано от датата на връчване на акта - 29.09.2008 г. В акта е посочено, че облагаемия оборот е формиран от търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки, изкупуване и продажба на сурово мляко, ракиеизваряване и отдаване под наем на недвижими имоти. Прието е, че ПК "Съгласие" с. Жельо войвода не е спазила законния срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, което е следвало да бъде подадено в периода 01.01.2008 г. - 14.01.2008 г. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС лице, което не е подало в срок заявление за регистрация по ЗДДС, дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и ВОП за периода от изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация до датата на която е регистрирано. Било установено, че през процесния период задълженото лице е реализирало оборот от продажба на сурово мляко, хранителни стоки, наеми и ракиеизваряване в размер на 49800,93 лв. За периода са били изпълнени облагаеми доставки с данъчна основа в размер на 41500,77 лв. и на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС се дължи ДДС в размер на 8300,16 лв. Спорът по делото се състои в разликата между установения оборот и действителния оборот, който се дължи на обстоятелството, че ревизиращия орган включва и префактурираните разходи за ел. енергия и вода на наемателите. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон, като съгласно ал. 3 от данъчната основа по ал. 2 се увеличава с: всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката; всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката; съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката; стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането. Отдаването под наем на недвижим имот е доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, която съгласно чл. 12, ал. 1 от същия закон е облагаема. Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. По делото са били представени двадесет договора за наем, като в тях освен договорената наемна цена, наемателят е задължен да заплаща и консумативните разходи - ток, вода, телефон, смет и др. в тридневен срок от издаването на фактурите и същите не се явяват част от наемната цена, а представляват допълнително задължение, следващо ползването на недвижимия имот. Съгласно чл. 5 от ЗДДС стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Доставките на електрическа енергия и вода, като доставка на стоки имат самостоятелен характер и не следва да бъдат приемани, като съпътстващи разходи. Това са самостоятелни доставки, които могат да бъдат осъществени от лицензирани лица, съобразно нормата на чл. 39 от Закона за енергетиката, съответно от "В и К оператори" по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, получили разрешително за водовземане и ползване на воден обект по реда на закона за водите. Ето защо, след като законодателя е предвидил лицензионен, съответно разрешителен режим за извършване на тези доставки, те не биха могли да имат характер на съпътстващи разходи по смисъла на ЗДДС. Извършеното префактуриране от ПК "Съгласие" с. Жельо войвода след като е заплатила съответните задължения за електроенергия и вода, не й предават качеството на доставчик на тези стоки и не е основание за начисляване на ДДС. Това префактуриране не отразява някаква икономическа дейност, а е в изпълнение на изискванията за редовна счетоводна отчетност. Тези разходи са заплащани от ПК "Съгласие" с. Жельо войвода, като титуляр на съответната партида и липсва доставка, по която тя да е била доставчик, а получените от нея суми, след като не са плащане по облагаема доставка, не следва да се включват в облагаемия оборот, респективно да се облагат. Тази сума е в размер на 4316,08 лв. и следва да бъде изключена при определяне на облагаемия оборот. При определяне на облагаемия оборот не следва да се включват приходите от продажба на хляб, тъй като видно от заключението на вещото лице, те са включени при приходите от магазина за хранителни стоки, отразен в месечните касови отчети в общ размер на 59,13 лв. Също така по делото са приложени и издадените от ПК "Съгласие" с. Жельо войвода данъчни фактури на "Панония инвест" гр. Сливен, видно от които за извършената "Продажба на хляб Добруджа платено ишлеме", е фактурирано заплащането на сумите от 0,03 ст., съответно 0,05 ст., представляваща стойността на извършената услуга от страна на кооперацията. Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице дублиране на оборотите отразени по касов апарат и тези документирани с издадените фактури и сумата от 59,13 лв. следва да бъде изключена при определяне на облагаемия оборот. С оглед на изложеното, облагаемият оборот е достигнат към 31.08.2008 г., видно от заключението на вещото лице и в съответствие със законовите изисквания задълженото лице е подало на 15.09.2008 г. заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Предвид ал. 2 на същата разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. По смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за доставка на услуга се смята и продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Предвид ал. 2, т. 1 от разпоредбата, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1. В разглеждания случай, следва да се приеме, че не е достигнат необходимия минимум на оборот от 50000 лв. Следователно, облагаем оборот, в размер, обуславящ възникване на задължение за регистрация за целите на ЗДДС, не се е формирал. Предвид последното, правилни са изводите на БАС, че за жалбоподателя не възниква задължение за регистрация, на основание чл. 96 от ЗДДС. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство е направил разноски за адвокатски хонорар за явяване на следваща инстанция в размер на 1500 лв. и съгласно Наредба № 1/09.01.2009 г., с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо-А отделение