Решение № 3201 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2012 г.

Решение № 3201 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стела Георгиева Узунова с адрес за призоваване гр. Хасково чрез адв. Лиляна Сарова срещу решение № 62 от 26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 35 от 2012 г. по описа на Административния съд - Хасково. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призована в съдебно заседание, Стела Узунова не се явява. Представлява се от адв. Царова, която поддържа касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произтичащите от това последици по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Ответникът, областният управител на област Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. С посоченото по-горе решение е отхвърлена жалбата на Стела Узунова срещу заповед № РД-13-23 от 4.01.2012 г. на областния управител на област Хасково, с която административният орган е отказал да удовлетвори искането на Узунова в качеството й на наследник на репресираното лице Георги Иванов Ангелов за еднократно обезщетяване по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. За да достигне до този резултат, АС - Хасково е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и мотиви на акта и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че при издаване на заповедта областният управител е спазил и приложимите материалноправни разпоредби, приемайки че наследодателят на жалбоподателката не попада в кръга на репресираните лица, имащи право на еднократно обезщетение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ. Анализирайки представените към молбата на Узунова писмени доказателства, в т. ч. свидетелството за съдимост, издадено от РС - Свиленград и преписът от присъда № 96/3.07.1972 г. на Свиленградския народен съд по н. о. х. д. № 47 по описа за 1972 г., съдът е приел, че Георги Ангелов е осъден за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 3, по чл. 144, ал. 3 и по чл. 216, ал. 3 от НК, в сила от 1.05.1968 г., които не попадат систематически сред престъпленията по глава I "Престъпления против Народната република", визирани в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ. Съдът е приел, че само това обстоятелство е достатъчно да обоснове законосъобразността на отказа за изплащане на еднократно обезщетение, без значение какви точно са били политическите убеждения на осъдения. Според АС - Хасково не е достатъчно някой да е осъден по някакви политически свои убеждение, а по причина на тези си убеждения трябва да е осъден за извършване на изчерпателно изброените в ЗПГРРЛ престъпления, за да може да възникне за него правото на обезщетение по този закон. Обжалваното решение е правилно. АС - Хасково обосновано е приел, че постановеният административен акт не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК, поради което е законосъобразен. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано като издадено след подробен анализ на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната цялост. Същото съответства и на приложимите материалноправни разпоредби. Правилно съдът е приел, че право на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ имат единствено лицата, осъдени за престъпленията, изчерпателно изброени в чл. 2, т. 1 - 4 от ЗПГРРЛ. Доколкото наследодателят на касаторката е бил осъден за престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 3 и чл. 144, ал. 3 от НК, в сила от 1.05.1968 г. и действащ към датата на извършване на инкриминираните деяния и същите деяния попадат в глава II "Престъпления против личността", както и за престъпление по чл. 216, ал. 3, попадащо в глава V "Престъпления против социалистическата собственост", обосновано съдът е приел, че касаторката няма право на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, тъй като чл. 2, т. 1 от ЗПГРРЛ визира като правоимащи по този закон единствено осъдените за престъпления по глава I "Престъпления против народната република" по НК, в сила от 1.05.1968 г. Доколкото изброяването по чл. 2, ал. 1 от ЗПГРРЛ е изчерпателно и сред визираните в този законов текст деяния не попадат престъпленията, за които е осъден наследодателят Георги Ангелов, правилно АС - Хасково е приел, че Георги Ангелов няма качеството на "репресирано лице" по смисъла на ЗПГРРЛ, съответно - наследницата му Стела Узунова няма право на еднократно обезщетение по този закон. След като престъпленията, за които е осъден наследодателят на касаторката не са сред тези, визирани в чл. 2 от ЗПГРРЛ, ирелевантни за правата по този закон са политическите подбуди за извършването им, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд. С оглед гореизложеното касационната жалба на Узунова се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,