Решение № 3275 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 566/2021 г.

Решение № 3275 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 566/2021 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ/ ТП на НОИ/- Бургас против решение № 1287 от 8.10.2020 г. по адм. дело № 1022/2020 г. на Административен съд- Бургас, с което е отменено решение изх. № Ц 1012-02-20#1/20.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Бургас и оставеното с него в сила разпореждане изх. № 2113-02-3758#3 от 03.04.2020 г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, преписката е върната на ТП на НОИ-Бургас за ново произнасяне по подадено от С. Сурчев заявление с вх. № 2113-02-3758/6.12.2019 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно мотивите на съдебното решение, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Излагат се доводи, че не са налице предпоставки за зачитане осигурителен стаж на Сурчев за периода 13.10.1987 г. -1.11.2019 г. на длъжност маш. шлосер, механошлосер у/к "ЕО, направление механопдръжка и ремонт в направление Стан 300" като такъв от първа категория, тъй като предприятието в което е положен този труд- СМК"Дебелт", преобразуван в [фирма], не попада в списъка на изброените предприятия в т. 5 от ПКТП (отм.);. Твърди се, че съдът не е обсъдил представеното удостоверение УП-3 изх. № 75/7.11.2019 г., което не е оспорено от Сурчев, и същото отразява както заеманите от лицето длъжности, така и категорията труд. По подробно изложените в жалбата съображения и в писменото становище се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за касационната инстанция- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- С. Сурчев чрез пълномощника си адвокат Р. Цветкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице твърдените касационни основания. По подробно изложените в отговора на касационната жалба доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд- Бургас е решение изх. № Ц 1012-02-20#1/20.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Бургас и оставеното с него в сила разпореждане изх. № 2113-02-3758#3 от 3.04.2020 г. на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас. С последното е отказано по заявление с вх. № 2113-02-3758/6.12.2019 г. на С. Сурчев отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Прието е, че лицето няма осигурителен стаж от първа категория, както и 15 години осигурителен стаж от втора категория. Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорният момент е свързан с категорията труд положен от Сурчев за периода от 13.10.1987 г. -1.11.2019 г. на длъжност маш. шлосер, механошлосер у/к "ЕО, направление механопдръжка и ремонт в направление Стан 300". За да уважи жалбата, Административният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 67 от ПКТП (отм.); и трудът на Сурчев следва да се приравни като такъв от първа категория. Решението е неправилно. Безспорно е установено от фактическа страна, че със заявление с вх. № 2113-02-3758/6.12.2019 г. С. Сурчев е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Установено е, че към датата на подаване на заявлението лицето е на възраст 58 г., 10 м., 07 д. и има следния осигурителен стаж: първа категория – 00 г., 00 м. и 00 д., втора категория – 04 г., 08 м. и 28 д., трета категория - 35 г., 09 м. и 26 д. и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, 5, 7 от КСО – 00 г., 00 м., 00 д. На основание чл. 104 от КСО е прието, че има общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд – 41 г., 09 м. и 01 дни. С разпореждане № 2113-02-3758#3 от 3.04.2020 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ, е отказал отпускането на исканата пенсия, като е изложил мотиви, че на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението няма положен осигурителен стаж 15 години при условията на втора категория труд. Разпореждането е обжалвано по административен ред и с решение изх. № Ц 1012-02-20#1/20.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Бургас е оставено в сила. В мотивите на решението е прието, че въз основа на събраните в административното производство данни се установява, че трудът, който е полагал Сурчев в [фирма] от 13.10.1987 г. до 1.11.2019 г. – 32 г. и 18 дни, на длъжност - маш. шлосер МАС към Дирекция "Енергийно обезпечаване, направление Стан 300, маш. шлосер, механошлосер у/к "ЕО, направление, механоподръжка и ремонт – Стан 300" е такъв от трета категория. Прието е, че в представеното удостоверение обр. УП-3 № 75/7.11.2019 г. издадено от [фирма] осигурителят не е посочил, че осигурителния стаж на лицето е полаган при специфични условия, вредността на които предполага да се зачете от по-благоприятна категория. Посочено е, че по т. 5 от ПКТП (отм.); ; от първа категория труд се зачита осигурителният стаж на работниците и ИТР до началник на цех включително, заети непосредствено в електростоманодобивния цех и сортопрокатния цех – Стан 300 в Клон "Мир" /металургично предприятие, [населено място]/, като в същата точка са изброени конкретните фирми и цехове, за които може да се ползва първа категория труд, сред които и клон "Мир". В разпоредбата не са включени работниците в СМК "Дебелт". Прието е, че при липсата на доказателства, че като работник в направление Стан – 300, Сурчев е работил в горепосочените цехове, които са установени като такива от първа категория, то т. 5 от ПКТП (отм.); не намира приложение. За неприложима е намерена и разпоредбата на чл. 67 от ПКТП (отм.); , тъй като лицето не е полагало труд в цехове със специфична насоченост посочен в правилника. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно–икономическа експертиза към делото не са представени протоколи за условията на труд за годините преди 2000 г. Прието е, че може да се предполага, че трудът на Сурчев до 1.04.2006 г. е равностоен на труда, полаган до 31.12.1999 г., но този извод не може да бъде категоричен. Направено е заключение, че трудът на Сурчев за времето от 1.11.1987 г. до 31.12.1999 г. е труд, който по вредност и тежест е различен от трета и най-вероятно е труд по условията на първа категория. С оглед на изложеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че осигурителния стаж на Сурчев за времето от 13.10.1987 г. до 1.11.2019 г. следва да бъде определен по критериите на чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.);. В тази насока изложените касационни оплаквания са основателни. Административният съд е приложил неточно материалния закон. Необоснован е неговия извод, че трудът на работещия на процесните длъжности е следвало да бъде категоризиран от първа категория. По т. 5 ПКТП (отм.); от първа категория се зачита осигурителният стаж на работниците и ИТР до началник на цех включително, заети непосредствено в електростоманодобивния цех сортопрокатния цех – Стан 300 в Клон "Мир". Във фактическия състав от цитираната норма като критерий на конкретните условия на труд е възприето мястото на неговото полагане, чрез подробно изброяване на конкретните фирми и цехове, за които той е признат от първа категория. Съгласно т. 67 ПКТП (отм.); трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на правилника, се причислява към съответната категория труд, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и други обекти в раздел І и ІІ на правилника за времето, през което работят за тях. При липса на доказателства, че като работник в направление "Стан – 300" С. Сурчев е работил в цех електростоманодобивен и сортопрокатен в изчерпателно изброените предприятия, разпоредбата на т. 5 ПКТП (отм.); е неприложима. Не е приложима и нормата на т. 67 ПКТП (отм.); , тъй като въпреки, че положеният труд е на длъжност - маш. шлосер МАС към Дирекция "Енергийно обезпечаване, направление Стан 300, маш. шлосер, механошлосер у/к "ЕО, направление, механоподръжка и ремонт – Стан 300", той не е полаган в цехове със специфична насоченост, посочени в правилника. Цитираните разпоредби в случая следва да се тълкуват ограничително. Достигайки до различни от направените изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Въз основа на събраните по административната преписка доказателства правилно административният орган е отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1-2 от КСО, тъй като осигурителния стаж на Сурчев не попада в нито една от посочените хипотези. Съобразно изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че оспорените административни актове са материално законосъобразни и като ги е отменил, Административен съд- Бургас е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно. Същите са в общ размер на 400, 00/четиристотин/лева- 200, 00/двеста/ лева заплатена държавна такса и 200, 00/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,