Решение № 7822 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2015 г.

Решение № 7822 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е и по касационна жалба, подадена от Антонин Влайков Влаев, понастоящем в Затвора гр. Варна, уточнена с молба от 8.06.2015 г., срещу решение № 3508/30.03.2015 г., постановено по адм. д. № 6680/2014 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение . С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменена- в обжалваната част, оспорената заповед № ЛС-04-1526/25.09.2012 г. на министъра на правосъдието. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител, в писмена защита поддържа жалбата. Ответникът - Министърът на правосъдието, представляван от юрк. Питова, и в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на настоящия касатор, против заповед № ЛС-04-1523/25.09.2012 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 122, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 82, ал. 7 от правилника за приложението му /ППЗИНЗС/, е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места, в частта на раздел I "Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да държат в спалното помещение", т. 5 "Битови вещи", буква "в"- пластмасови: бутилка (до 3 литра), чаша за вода, ножче, вилица, чаена и супена лъжица. Предмет на оспорване е само вида на лъжицата, а именно пластмасова, а твърдението на оспорващия- материалът на лъжицата за хранене, от който е изработена, я прави функционално негодна, създава "условия за физически и психически тормоз", а и въобще го лишава от възможността да се храни по нормален и здравословен начин. Последното счел за противоречащо на принципите, регламентирани в ЗИНЗС и на целите на закона . Съдът преценил жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество, като обсъдил поотделно всяко от направените в нея и в уточняващата я молба възражения за наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 4 и 5 от АПК. Посочил, че административният акт е издаден от компетентен орган-съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС (ред. преди ДВ, бр. 103 от 2012 г.), в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в която връзка съобразил и предхождащия го проект за разрешените за ползване вещи, изготвен от работна група от служители при МП, сформирана на основание заповед № ЛС-04-1390/4.09.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена при заместване. За този проект установил, че е осъществен съобразно предложенията и становищата на началниците на затворите в страната и областните служби "Изпълнение на наказанията", досежно необходимите промени в действащите до този момент заповеди № ЛС-04-164/25.02.2011 г. и № ЛС-04-165/25.02.2011 г., касаещи разрешените за ползване вещи от лишените от свобода. Приел, че заповедта на министъра на правосъдието е постановена и в съответствие с материалноправните норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и релевантната за случая разпоредба на чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС в относимата редакция /ДВ бр. 81 от 18.10.2011 г./, съгласно която министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Намерил за неоснователно основното възражение за нефункционалност на процесния прибор за хранене, като развил съображения, че не намира основания да приеме, че при издаването на акта министърът на правосъдието, упражнявайки предоставената му от закона оперативна самостоятелност, е допуснал нарушение на законовоустановено правило, касаещо вида и характеристиките на допустимите за ползване от лишените от свобода битови вещи. Изложил и мотиви, че въпросът дали пластмасовата, металната, хибридната или друг вид лъжица е най-правилното решение за обезпечаване нормалния процес на хранене от страна на лишените от свобода е извън обхвата на съдебен контрол, установен в чл. 169 от АПК. По отношение на възражението на оспорващия, че в обжалваната част заповедта противоречи на принципите, регламентирани в ЗИНЗС и на целите на закона съдът обосновал извод, че при условие, че решението на административния орган относно вида на допустимите лъжици не противоречи на целите на посочения закон, респ. същото е насочено очевидно към създаване на условия за нормално и невъзпрепятствано хранене, съдът няма правомощия да осъществи контрол за целесъобразността на взетото решение. По тези съображения приел за неоснователни всички възражения. Като краен резултат приел оспорената заповед в обжалваната част за законосъобразна и отхвърлил като неоснователна подадената срещу него жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното решение ле непълноы, т. е. е немотивирано. Противно на твърдяното, съдът е осъществил задълбочена преценка на всички относими към спора доказателства, събрани в хода на административното производство и на доказателствата, събрани в хода на производството по оспорване на административния акт. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които обстойно мотивирал. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на правните изводи. Противно на твърдението за нарушение на приложимия материален закон, съдът е съобразил обстоятелството, че релевантната за случая разпоредба, а именно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват, е диспозитивна, т. е., че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката за материала, от който да е произведена процесната вещ. Иначе казано, преценката за вида и материала, от който са изработени приборите за хранене, с които лишените от свобода да разполагат, попада в кръга на оперативната самостоятелност на органа, която съгласно чл. 169 от АПК не подлежи на съдебен контрол и в тази връзка съдът правилно е установил, че административният орган не е упражнил превратно властта си. Възраженията на касатора, обосноваващи извод в противоположна насока не държат сметка за обстоятелството, че преценката на органа за вида и материала, от който да са изработени приборите за хранене в местата за изпълнение на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, е негова дискреция. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 169 АПК, съгласно която при оспорване на издаден при оперативна самостоятелност административен акт съдът проверява разполагал ли е органът с такава и спазил ли е изискването за законосъобразност на акта. Следователно съдът е осъществил законосъобразна преценка на взетото при условията на дискреция решение. По следващото възражение настоящият състав намира за необходимо да посочи, че действително за да бъде законосъобразен един административен акт, постановен в условията на дискреция, той трябва да е в съответствие с изискванията на принципа за съразмерност - чл. 6, ал. 1-4 АПК, т. е. органът трябва да е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, актът не трябва да засяга правата и законните интереси на адресата в степен по-голяма от необходимото за постигане на целта му, трябва да налага мерки, които постигат целта, но са по-благоприятни за адресата и избраната от органа възможност трябва да е най-икономична и най-благоприятна за държавата и обществото. Противно на твърдяното, съдът е осъществил проверка за спазване на тези законови изисквания на базата на изложените в акта мотиви и доказателствата по делото. По последното възражение следва да се посочи, че съдът обосновано е приел съответствие на обжалваната заповед с целта на закона с оглед съображенията, че тя двупосочна- създаване на нормално хранене на лишените от свобода, но и сигурност и опазване на здравето и живота им. Този извод се налага от нормата на чл. 2, т. 1 и 3 от ЗИНЗС, изискваща осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления, както и осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените. Твърдението в настоящата жалба, че съдът ги игнорирал, е неоснователно и недоказано. Поради това и този довод в касационната жалба е неоснователен. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия