Решение № 3779 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4360/2019 г.

Решение № 3779 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4360/2019 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Т., действаща като ЕТ "Е. Т.-80", със седалище с. Г., община Х., чрез процесуален представител адвокат П. В., срещу решение № 263/11.02.2019 г. постановено по адм. дело № 601/2018 г. на Административен съд-Б., с което е отменено решение № 01/312/02532/3/01/04/01, изх. № 01-6500/7640/26.04.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Релевирани са доводи, че атакуваният съдебен акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - частично основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Б. е образувано по жалбата на Е. Т., в качеството й на ЕТ "Е. Т.-80", срещу решение № 01/312/02532/3/01/04/01, изх. № 01-6500/7640/26.04.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на финансова корекция в размер на 38 243,99 лв, представляваща 10% от размера на изплатената на търговеца, финансова помощ по сключен договор № 01/312/02532/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план едноличният търговец е заявил изграждане на къща за настаняване на гости със зона за спорт, с. Г.. В раздел IV "Финансово-икономически статус - приходи и разходи" от бизнесплана, са посочени по години приходите и разходите от видовете услуги, които лицето ще предоставя, пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства. С договор № 01/312/02532/14.10.2014 г. сключен между ДФЗ и ЕТ "Е. Т.-80" са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312, като помощта представлява 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. Със заповед № 309248/05.07.2016 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Б. е разпоредена проверката на място след плащане, извършена в периода 06-12.07.2016 г. в присъствието на едноличния търговец, при която е констатирано неизпълнение на задълженията. Предвид липсата на една пълна финансова година са разпоредени и извършени и две нови проверки на място - в периода 24-27.10.2017 г. и на 25.01.2018 г., при които е констатирано, че не е променено предназначението на инвестицията, сградите, помещенията и активите се ползват съобразно предназначението им, но че не са достигнати прогнозните нива на постъпленията, заложени в бизнесплана, нито е назначен предвидения персонал. Във връзка с тези констатации е представено обяснение от едноличния търговец, в което е посочено, че нивата на заложените приходи от нощувки за 2016 г. и 2017 г. не са постигнати поради късното присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ. И за трите проверки на място органът е изпратил писмо с копие на контролните листи за констатираните несъответствия. С писмо изх. № 01-6500/7640/07.12.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ "Е. Т.-80", че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, а при необходимост - да приложи доказателства към тях. Възражение от търговеца не е постъпило. На база констатираните несъответствия е издадено решение № 01/312/02532/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 във вр. чл. 72 и чл. 73 ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция на ЕТ "Е. Т.-80" в размер на 38 243,99 лв, представляваща 10% от размера на отпусната финансова помощ съгласно т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. Въз основа данните от събраните по делото доказателства, в т. ч. изслушаната съдебно-икономическа експертиза, Административен съд - Б. е приел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми и приложимия материален закон. За да отхвърли жалбата съдът е отчел безспорно установеното по експертното заключение, че приходите, реализирани от нощувки и услуги са в размер на 30.56 %, което сочи на неизпълнение на договорните отношения и е основание по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за определяне на размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта. Посочено е, че правилно административният орган е наложил 10% финансова корекция при спазване на т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. Постановеното решение е правилно само в частта му, с което е установено неизпълнение на договорните и нормативни изисквания. На първо място, неправилно съдът е приел, че производството е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 29/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба № 29/2008 г., поради което и правилно административният акт е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата. В тази връзка, изложените доводи в касационната жалба основани на ЗУСЕСИФ не следва да се обсъждат от настоящата инстанция. Правилно обаче съдът е приел, че действията/бездействията на бенефициера са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана му финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Обосновано е прието, че на 14.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "Е. Т.-80" е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" за изграждане на къща за настаняване на гости със зона за спорт, според чл. 1. 1 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/312/02532 от 13.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител /чл. 16, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на цените по чл. 2 /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 6, е описано значението на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В случая, в приложения бизнес план бенефициерът е посочил, че с изграждането на къща за настаняване на гости със зона за спорт се очаква да постигне значително повишение в стандарта на туристическите услуги и трудовата заетост в региона. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за всяка от годините 2016 г. и 2017 г. са заложени приходи от нощувки и допълнителните туристически услуги, в размер на по 257 000 лв. Така, анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2016 г. и 2017 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема с оглед съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката е не само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е дала основание за одобряване на проекта му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част IV и съставен от приходна, и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената и търговската си програма, както и да посочи видовете услуги, които предоставя и които са пряко свързани с инвестицията. Именно съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при оценяването на проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Видно от съдържанието на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително се предпоставя от анализа на тези два фактора, като основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежи на преценка. Касае се за преценката на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия на Наредбата и съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани, и очаквани приходи. Изложеното по-горе налага да се приеме, че административният орган правилно в случая е установил нарушение по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор № 01/312/02532, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при проверката на изпълнението на проекта от ДФЗ е изследвано цялостното изпълнение на бизнес плана, в това число в частта му за планираните приходи, при което са направени верни изводи за финансово неизпълнение на плана за 2016 г. и 2017 г., доколкото с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е оценен като допустим за подпомагане. Без правно значение в тази връзка са наведените от касатора доводи за наличието на независещи от него причини - присъединяване към електропреносната мрежа на ЧЕЗ едва в края на 2016 г., доколкото евентуалното възникване на такива затруднения е следвало да бъде отчетено още при изготвянето на бизнесплана, а от друга страна - приходната част на последния план безспорно не е изпълнена и през следващата, 2017 г. В останалата му част съдебното решение е неправилно поради следното: При определяне размера на финансовата корекция - 10%, ДФЗ се е позовал на т. 30 от Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Същата обаче е обявена за нищожна с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в "Д. вестник", бр. 47/14.06.2019 г. и влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същия е отменен, има действие по отношение на всички. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. В конкретния случай Методиката е обявена за нищожна, поради което и административният орган е задължен да уреди служебно правните последици, възникнали от обявения за нищожен акт, в определения от закона срок /чл. 195, ал. 2 АПК/. Нищожността е най-тежкият порок на административните актове независимо дали по своя правен характер те са индивидуални, общи или подзаконови нормативни актове. Предвид установеното, следва да се приеме, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 01/312/02532/3/01/04/01, изх. № 01-6500/7640/26.04.2018 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната, поради което то следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно. По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на Е. Т., действаща като ЕТ "Е. Т.-80", изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на предприятието му. В тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира фактически и правни основания за издаването му. Поради това и атакуваното решение на Административен съд-Б., в частта в която обжалвания акт е оставен в сила в тази му част, като правилно следва да бъде оставено в сила. В останалата част, решението следва да бъде отменено, но по различни от изложените от жалбоподателя в първоинстанционното производство съображения - поради определяне на размера на финансовата корекция въз основа на методика, прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение. Предвид това и правилото на чл. 195, ал. 2 АПК, делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с настоящото решение, задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода от спора, решението на Административен съд-Б., с което Е. Т., в качеството й на ЕТ "Е. Т.-80" е осъдена да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 400 лв също следва да бъде отменено, тъй като разноски на страните в административното производство не се дължат при частично уважаване на жалбата. С оглед на това и изхода от настоящия спор, съдът не присъжда разноски и за настоящото касационно производство. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 173, ал. 2, във вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение