Решение № 13928 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 960/2015 г.

Решение № 13928 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 960/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Петя Лазарова Нинова, чрез пълномощника й адв. Бенатов, срещу решение № 6681 от 07.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2620/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Иска се отмяната на съдебния акт като неправилен на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК въз основа на подробно изложени в жалбата доводи и в пледоарията по същество. Ответникът - председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) намира касационното оспорване за неоснователно по съображения в писмения отговор, депозиран от адв. Стойчева и по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Оспорването на първоинстанционното решение е процесуално допустимо, тъй като касационната жалба е подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по реда на чл. 218 от АПК, същата е неоснователна. Противно на твърдяното от касатора, фактическата обстановка е правилно изяснена от АССГ. Събраните са всички релевантни за спора писмени доказателства. Правилно с оспореното решение е приета за законосъобразна обжалваната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в КЗД Петя Нинова. Този извод е формулиран при изпълнени от съда процесуални задължения, след подробна преценка на събраните доказателства и отчетени доводи на страните. В обсъждането си съдът е акцентирал върху извършената промяна на ПУДКЗД (Правилника за устройството и дейността на Комисията за защита от дискриминация), в сила от 29.01.2013 г. относно преструктурирането на комисията, както и е анализирал двете длъжностни разписания, действащи до и след изменението на подзаконовия нормативен акт, в това число и относимите длъжностни характеристики. Оспорващата Нинова е заемала длъжността "директор" на дирекция "Специализирана администрация", която дирекция, след изменението на правилника и новото длъжностно разписание е закрита, както и двата отдела към нея - "Експерти" и "Регионални представители". По новата структура специализираната администрация е организирана в две дирекции - "Специализирано производство, анализ и превенция" и "Регионални представители", всяка от които с два отдела, съответно "Специализирано производство"; "Анализ, превенция и международно сътрудничество" и "Район Изток"; "Район Запад". Въз основа на доказателствата по делото съдът е извел обосновано от правна и фактическа страна становище за реално съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Последната е премахната като нормативно определена позиция, според чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА (Единния класификатор на длъжностите в администрацията), както и са отпаднали функциите, задълженията и изискванията, които тя е изпълнявала. С оглед установените факти правилно е прието, че в случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на което правно основание е прекратено служебното правоотношение. Неоснователни са множеството възражения в касационната жалба за нарушени процесуални правила и относимия материален закон. Повечето от тях са наведени и пред решаващия спора по същество съд, който след обсъждане и съпоставяне с приетите доказателства и доказателствени средства, правилно ги е отхвърлил. Неотносимо към правния спор е обстоятелството, че с новото длъжностно разписание е увеличен щатния брой на специализираната администрация от 42 на 44 щатни бройки, предвид ръководното ниво - 3Б на длъжността, заемана от оспорващата и изложените съображения за реалното й съкращаване. Действително в новоприетата структура са определени две бройки за директор за създадените две нови дирекции, но последните се различават от премахнатата единна дирекция на специализираната администрация не само по наименование, но и по изисквания, обем на функции и отговорности на лицата, които ще заемат ръководни позиции. Неоснователно е и оплакването за проявена спрямо служителката дискриминация. Въпросът е разгледан от първоинстанционния съд и правилно наведените в тази връзка аргументи са отхвърлени поради превратно тълкуване на фактите по делото, от които не се установява неравното й третиране в сравнение с други служители по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., включително "пол". Предвид изложените съображение касационната жалба не подлежи на уважаване и решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски в касационното производство, поради което жалбоподателката следва да се осъди да заплати на КЗД сумата 400 лева - заплатен адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав