Решение № 3788 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2017 г.

Решение № 3788 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14783/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от П. С. срещу решение № 1843 от 31.10.2017 г. постановено по адм. дело № 1836 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - П.. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, съдът неправилно е приел, че не е изтекъл предвиденият в закона давностен срок за изпълнение на наказанията "глоба" по наказателно постановление (НП) № 1034/2013 г. по описа на Районно управление (РУ) – Карлово и фиш серия М № 72529 от 11.12.2015 г. Наложената санкция не може да бъде "до заплащане на дължимата глоба", тъй като същата е погасена по давност. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Ответникът – Началникът на Районно управление "Полиция" - Карлово, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. С. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0281-000191 от 09.03.2017 г. на началника Районно управление на Министерство на вътрешните работи, гр. К.. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като на 08.03.2017 г. в гр. К. С. е управлявал моторно превозно средство (МПС) с рег. [рег. номер на МПС] в нарушение на чл. 157, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), т. е. без да е заплатил дължими глоби, с което виновно е нарушил чл. 171, т. 1, буква "д" от ЗДвП. Б. е прието за установено, че по отношение на Стаменов е издадено НП № 1034/2013 г. по описа на РУ - Карлово, влязло в сила на 31.03.2016 г., както и фиш серия М, № 72529 от 11.12.2015 г. по описа на РУ - Карлово, с които са му наложени административни наказания "глоба". Глобата не е заплатена в срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и водачът управлява МПС след изтичане на този срок. Съдът е посочил, че в хода на съдебното производство към доказателствения материал са приобщени писмо от началника РУ - Карлово от 02.09.2017 г., с което са изпратени заверени копия на фиш серия М, № 0072529 от 11.12.2015 г., докладна записка с рег. № 281 р-810 от 22.01.2015 г., докладна записка № 281 р-3638 от 23.03.2017 г., НП № 1063 от 21.11.2013 г., НП № 1034 от 13.11.2013 г. и АУАН с бл. № серия Т № 208093 от 03.11.2013 г. В хода на производството процесуалния представител на Стаменов е заявил, че глобите не са платени, както и, че е изтекъл давностния срок за изпълнение на наказанието "глоба". При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон. Счел е, че в обстоятелствената част на заповедта, с необходимата степен на конкретизация е описано деянието, поради което е приложена процесната мярка. Посочил е, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, тъй като към момента на извършване на проверката на 09.03.2017 г. Стаменов е управлявал МПС без да е заплатил дължимите глоби в срока за доброволно заплащане. Счел е, че процесните НП и фиш, предвид неплащането на глобата по които е издадена заповедта, не са погасени по давност. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В случая посочените в нормата предпоставки са безспорно установени. От представените пред първоинстанционното производство доказателства се установява, че към момента на прилагането на ПАМ – 09.03.2017 г., водачът П. С. е управлявал МПС с наказания "глоба", наложени с НП № 1034/2013 г. по описа на РУ – Карлово, влязло в сила на 31.03.2016 г. и фиш серия М № 72529 от 11.12.2015 г. по описа на РУ – Карлово. При безспорно установено наличие на предвидените в нормата предпоставки, е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до заплащане на дължимите глоби. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за неправилност на съдебното решение, предвид изтичане на давностните срокове за заплащане на дължимите наказания "глоба". Посочения в заповедта фиш серия М № 72529 от 11.12.2015 г. е връчен на Стаменов на 11.12.2015 г. Не се спори, че глобата по фиша не е заплатена доброволно в посочения в него 7-дневен срок от датата на издаването му, поради което, съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, след изтичането на този срок, той се смята за влязло в сила наказателно постановление. В случая фиш серия М № 72529 от 11.12.2015 г., съгласно законовата фикция в посочената разпоредба, се счита за влязло в сила НП считано от 18.12.2015 г. Издаденото по отношение на Стаменов НП № 1034/2013 г., видно от отбелязването в него, му е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 23.03.2016 г. и е влязло в сила на 31.03.2016 г. Считано от 18.12.2015 г. (по отношение на издадения фиш) и от 31.03.2016 г. (по отношение на издаденото НП) до 09.03.2017 г. (датата на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ) не е изтекъл регламентираният в чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН двугодишен срок на обикновената изпълнителска давност, едва с изтичането на който, при липса на предприети действия по чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложеното административното наказание. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,