Решение № 6879 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2015 г.

Решение № 6879 от 8.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от "М.-Н." ООД касационна жалба, чрез упълномощения адв. П. П. срещу Решение № 829 от 14.04.2015 г., постановено по адм. д. № 2324 по описа за 2014 г. на Административен съд - В., 4 състав (АСВ). С него са отхвърлени предявените от настоящия касационен жалбоподател обективно кумулативно съединени искове срещу О. В., с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), както следва: 1. за сумата от 527284,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди/претърпяна загуба - стойността на частично разрушена сграда (производствено-търговски комплекс) с площ от 685,46 кв. м., находящ се в гр. В., кв. "А.", ул. "Св. св. Кирил и Методий" № 47, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на О. В. за периода 2.07.2014 г. - 5.07.2014 г.; 2. за сумата от 1322,16 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 527284,00 лв. за периода 2.07.2014 г. - 10.07.2014 г.; 3. за сумата от 819,20 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи - неполучен наем за две помещения - 100,00 кв. м. и 140,00 кв. м. в същата сграда за периода 2.07.2014 г. - 10.07.2014 г. и 4. за сумата от 1535,00 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи - неполучен доход от кафе - сладкарница, находяща се в същата сграда за периода 2.07.2014 г. - 10.07.2014 г., в резултат на незаконосъобразни действия на служители на О. В. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се поддържа, че установената по делото фактическа обстановка е в противоречие с представените и приети по делото доказателства, което е причина за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Подробно се обосновава, че първоинстанционният съд не е съобразил поддържаното от "М.-Н." ООД искане за осъждането на О. В. по предявените искове за вреди като резултат от незаконосъобразни действия, а при условията на евентуалност от незаконосъобразен акт и бездействие. Допуснал е нарушения поради неизпълнение на задълженията си по чл. 9 АПК, не е направил доклад по делото, не е указал съдействие на страните, неправилно е квалифицирал молбата за изменение на иска по чл. 214 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и погрешно е приел за безспорни спорни по делото обстоятелства. Необосновано, неправилно и в противоречие с чл. 59, ал. 3 АПК съдът е приел, че събарянето на сградата е въз основа на устно разпореждане на кмета на О. В., направено въз основа на решение на Кризисния щаб при О. В. и е изпълнено от "С." ЕООД и "Ж. п. г" ЕООД по възлагане от О. В. Наред с това, съдът не е обсъдил доводите на настоящия касационен жалбоподател за незаконосъобразност на действията по разрушаването на сградата след постановяването на определение за спиране на изпълнението на Заповед № 2145 от 27.06.2014 г. по адм. д. № 2196 по описа за 2014 г. на АСВ и не се е произнесъл по искането за прилагане на посоченото дело. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и произнасяне по същество или връщане на делото за ново разглеждане на АСВ. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и моли уважаването й. Представя писмени доказателства, които иска да бъдат съобразени и списък на разноските. В съответствие с дадената възможност представя писмена защита. О. О. В. не представя писмен отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и приетите като неоспорени от страните съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел за установено следното: "М.-Н." ООД е собственик на недвижим имот, представляващ Производствено-търговски комплекс, съдържащ заведение за обществено хранене, магазин за хранителни стоки, кафе-сладкарница, цех за колбаси със застроена площ от 685,46 кв. м., стопански двор с площ от 107,80 кв. м., открити търговски площи, построени в имот - парцел II-1464, кв. 142, 29-ти микрорайон по плана на града. Сградата е изградена в съответствие с техническите книжа, издадени за строителството и преустройството и е разположена на бетонова плоча, покриваща коритото на корекцията на дерето. Към 2.07.2014 г. е представлявала: кафе-сладкарница, магазин за домашни потреби, магазин за парфюмерия и козметика и колбасарски цех, а към магазинните части са разположени складови помещения и санитарни възли. С. З. № 2068 от 20.06.2014 г., издадена от кмета на О. В. е обявено бедствено положение с обхват, в който попада сградата на ищеца. В периода 2.07.2014 г. - 5.07.2014 г. задната част от сградата е съборена, което представлява 346,31 кв. м. от общата застроена площ. Пазарната стойност на сградата към 2.07.2014 г. възлиза на 872728,00 лв., а след частичното й разрушаване възлиза на 345444,00 лв. В резултат на мероприятия по събаряне на сградата са разрушени колбасарския цех и кухненската част на заведението за обществено хранене, а магазините за домашни потреби и козметика са останали без санитарни възли. Ликвидирана е площадковата канализация за магазинната част и е прекъснато външното електрическо захранване. След разрушителните работи са извършени СМР на обща стойност 6504,00 лв. Печалбата от кафе-сладкарницата за периода 1.04.2014 г. - 30.06.2014 г. възлиза на 15540,88 лв. С договор от 20.12.2013 г. "М.-Н." ООД е предоставило за временно и възмездно ползване на "П." ООД недвижим имот, представляващ магазин с площ от 148 кв. м., който ще се използва като магазин за домашни потреби за срок от 3 години срещу месечен наем в размер на 1320,00 евро, с данък добавена стойност (ДДС), а с Анекс от 20.12.2013 г. наемната цена е намалена в размер на 1200,00 евро с ДДС. О. под наем помещение не е ползвано от "П." ООД за периода от м. 07, 08 и 09.2014 г., предвид частичното разрушаване на сградата, за който период не е заплащан наем. С договор от 1.01.2014 г. "М.-Н." ООД е предоставило за временно и възмездно ползване на ЕТ "Д.-59-Й. Д." недвижим имот, представляващ магазин с площ от 60 кв. м., който ще се използва като магазин за трикотаж, парфюмерия и козметика за срок от 12 месеца срещу месечен наем в размер на 200,00 лева месечно, без ДДС, а с Анекс от 1.10.2014 г. страните са постигнали съгласие, че за периода 2.07.2014 г. - 30.08.2014 г. няма да се заплаща наемна цена, предвид частичното разрушаване на обекта. Съгласно посоченото в решението, с определение от 27.01.2015 г. съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че събарянето на сградата е разпоредено от кмета на О. В., въз основа на решение на Кризисния щаб при О. В. и е изпълнено от "С." ЕООД и "Ж. п. г" ЕООД по възложение на О. В. При така установеното, съставът на АСВ е приел от правна страна, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на О. В., предвид което предявените искове са отхвърлени. Изложил е съображения, че не било установено действията по събарянето да са предприети от служители на О. В., както и това, че те не почиват на индивидуален административен акт. Безспорно било, че кметът на О. В. е дал разпореждане за събаряне на сградата, което има характеристиките на индивидуален административен акт, а "М.-Н." ООД не е изменил по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК основанието на предявените искове. Като се е позовал на чл. 52, ал. 2, т. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), съдът е отхвърлил възраженията на ответника, че действията по събарянето са били в резултат на обявеното бедствено положение. Посочил е, че действията по събарянето на сгради в рамките на обявеното бедствено положение, но след преминаване на първоначалната опасност, какъвто е определил, че е настоящият случай, следва да се извършат по реда на чл. 195, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Допълнително се е аргументирал с разпоредбите от ЗЗБ, които уреждат правомощията на кметовете при извършване на подпомагане и възстановяване при бедствия, и правомощията на министъра на вътрешните работи. В заключение е приел, че даденото устно разпореждане за премахване на сграда след обявяване на бедствено положение представлява незаконосъобразен административен акт, в резултат на чието изпълнение е настъпил вредоносният резултат. Ищецът не изменил по реда на чл. 214 ГПК основанието на своя иск, поради което предявените искове са приети от съда за неоснователни. Решението е неправилно. Постановено е при наличието на твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован съдебен акт в противоречие с материалния закон. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК то подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. За да отхвърли предявените обективно съединени искове за репариране на претърпените от "М.-Н." ООД имуществени вреди за претърпени загуби и пропуснати ползи, първоинстанционният съд е приел, че разрушаването на сградата е в резултат на дадено от кмета на О. В. незаконосъобразно устно разпореждане с характеристиките на индивидуален административен акт, но основанието на исковете не било изменено по реда на чл. 214 ГПК. Вредите се претендирали от действията на служители на О. В., каквито не били установени и доказани по делото, както не било доказано и това, че те не почивали на индивидуален административен акт. Предвид извършените от настоящия касационен жалбоподател в хода на първоинстанционнното производство процесуални действия и исканията му, обективирани в подадените от него молби и изявленията на представляващия го в съдебните заседания, така изразената в мотивите на обжалваното решение воля на съдебния състав води на извод за определяне предмета на спора от съда в нарушение на процесуалните правила. Основателно се възразява в касационната жалба срещу възприетото в обжалваното решение, че вредите се претендират от "М.-Н." ООД единствено в резултат на незаконосъобразни действия на служители на О. В.. Констатира се, че съдебното производство пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на дружеството срещу Заповед № 2145 от 27.06.2014 г. на кмета на О. В. С последваща негова молба е направено изявление, че предмет на спора е и "... законността на самите действия по разрушаване на сградата по смисъла на чл. 250 АПК". Твърди се, че действията са незаконосъобразни, като неосновани на никакъв административен акт. С нова молба, с характер на искова такава, представена в изпълнение на съдебно определение от 22.08.2014 г., от името на "М.-Н." ООД са предявени обективно съединени искове срещу О. В. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на нищожен или незаконосъобразен административен акт - заповед на кмета за разрушаване на сградата, а при условията на евентуалност на незаконосъобразно действие на О. В. по разрушаване на сградата, непочиващо на административен акт, в размер на 450000,00 лв., представляващо стойността на причинените имуществени вреди - претърпяна загуба, сума в размер на 8901,63 лв. - лихва за периода 2.07.-10.09.2014 г., сума в размер на 15000,00 лв. - обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху главниците с общ размер на 465000,00 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски. Препис от тази молба, въпреки разпореждането на съда от 10.09.2014 г., не е връчена на ответника О. В., а на кмета на О. В. В първото по делото съдебно заседание, проведено с участие на представител на прокуратурата, след направено устно "уточнение" от името на "М.-Н." ООД в отсъствие на ответника, съдът е докладвал предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 450000,00 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служители на О. В., изразяващи се в частично събаряне на сграда, в размер на стойността на унищоженото имущество - част от сграда; 2500,00 лв. - обезщетение за пропуснати ползи от същото незаконосъобразно действие, формирано като неполучен доход от работата на кафе-сладкарница, находяща се в съборената сграда за периода 2.07.-10.07.2014 г., както и сумата 700,00 лв., представляваща неполучен наем за посочения период от две помещения 100,00 кв. м. и 140,00 кв. м., находящи се в съборената сграда, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното плащане на сумите. Изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК не е допуснато от съда с оглед така направеното "уточнение", а производството по делото в частта, образувано по оспорването на Заповед № 2145 от 27.06.2014 г. на кмета на О. В. не е прекратено. На 9.01.2015 г. от името на "М.-Н." ООД е депозирана молба (след първото съдебно заседание и извън съдебно заседание), с която е направено искане за допускане на изменение размера на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК. Иска се осъждането на О. В. да заплати на "М.-Н." ООД обезщетение за причинени вреди заради частичното разрушаване на сградата вследствие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи и/или длъжностни лица на О. В. в размер на 527284,00 лв. - претърпяна загуба, 1322,16 лв. - законна лихва за периода 2.07.-10.07.2014 г., 2354,20 лв. - обезщетение за пропуснати ползи (неполучен наем - 819,20 лв. и доход от кафе сладкарницата - 1535,00 лв.), ведно със законната лихва върху главниците от датата на образуване на делото (10.07.2014 г.) до окончателното изплащане на сумите. Не се установява препис от тази молба да е връчен на ответника О. В. Въпреки това в съдебното заседание на 13.01.2015 г, в негово отсъствие, съдът е допуснал съответно увеличение и намаление размера на предявените искове с нарочно определение, като е посочил, че вредите са резултат на незаконосъобразно действие на служители на О. В., без в молбата по чл. 214 ГПК да се съдържа такова изявление. В частта на претенцията за лихва в размер на 1322,16 лв. молбата от 9.01.2015 г. е докладвана на председателя на АСВ за образуване на ново производство, което впоследствие е съединено с това по адм. д. № 2324/2014 г. за постановяване на общо решение по тях (чл. 213 ГПК). При така установеното, настоящият състав приема, че съдът е определил предмета на спора, по който се е произнесъл с обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Той не е проявил нужната активност и не е дал необходими нарочни указания до "М.-Н." ООД за уточняване твърденията за правопораждащите отговорността на О. В. факти чрез конкретизация на твърдения административен акт, респективно действия и бездействия, от които твърди, че са произтекли вредите по предявените искове. В този смисъл съдът не е съобразил, че макар да се касае до исково производство, то се развива по определения в АПК ред при субсидиарното приложение на ГПК, предвид което има задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК, в това число да даде указания за индивидуализиране на акта, от който се твърди, че са претърпени вредите, както и на действията и бездействията. Наред с това съставът на АСВ е извършил редица процесуални нарушения, като в резултат е допуснал едновременно изменение на основанието и размера на предявените искове в съдебното заседание на 13.01.2015 г. в нарушение на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК, без да е заявено искане за това. С решението се е произнесъл по исковете при така приетото изменение и без да отчете, че липсва произнасяне по първоначално заявеното оспорване на Заповед № 2145 от 27.06.2014 г. на кмета на О. В., за която също така не е изразил становище какъв акт представлява, въпреки че съдебното производство първоначално е образувано именно по оспорването на тази заповед, а в последствие са приети за разглеждане и предявените искове. За тази заповед в касационното производство бяха представени доказателства, че е била предмет на разглеждане в друго съдебно производство с участието на "М.-Н." ООД. Тук е ред да се съобрази, че произволна и без опора в доказателствата по делото и изявленията на страните, е направената в проверяваното решение констатация за безспорна установеност на факта, че събарянето на сградата е разпоредено от кмета на О. В. Без да е написано изрично, но вероятно предвид посоченото на страница втора от решението (последен абзац), този факт е възприет за безспорен при съобразяване протоколното определение на съда от 27.01.2015 г. Съгласно него съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че събарянето на сградата е разпоредено въз основа на взето решение от Кризисния щаб при О. В. за изпълнение на Общинския план за защита при бедствия и събарянето на част от сградата е извършено от "С." ЕООД и "Ж. п. г" ЕООД по възложение на О. В. (л. 222, гръб). Възпроизведеното в решението съдържание на това определение обаче не съответства на постановеното такова в посоченото съдебно заседание. В този смисъл възприетият от съда извод при така направеното обсъждане на доказателствата, че е налице устно разпореждане на кмета на О. В., което представлява незаконосъобразен административен акт, от който е настъпил вредоносния резултат (виж стр. 4 от решението, края на предпоследния абзац) е необоснован. Такъв се явява и изводът на съда, че не било проведено пълно и главно доказване, че действията по събарянето на сградата са предприети от служители на О. В. За да приеме това, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е съобразил и обсъдил приобщените по делото гласни доказателства в съдебното заседание на 25.11.2014 г., доколкото само някои от тях са взети предвид при постановяване на решението - фрагментарно и то само относно установяване факта на събарянето на част от сградата в периода 2.07. - 5.07.2014 г. и неползването й от наемателя "П." ООД. Наред с това, с оглед установяване относимите по делото факти и твърденията на страните съдът е следвало, но не е обсъдил нито един от представените протоколи от заседанията на Щаба за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, както и представения протокол от 3.07.2014 г., изрично оспорен от "М.-Н." ООД в нарочна молба от 3.02.2015 г., по което оспорване съдът не е взел отношение. Не са изложени мотиви и във връзка с твърденията за продължаване разрушаването на сградата въпреки постановеното определение по ч. адм. д. № 2196 по описа на АСВ за 2014 г. и искането му за прилагане по делото. По всички изложени съображения, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК обжалваното решение подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Предвид допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила при определяне и произнасяне по предмета на делото при новото разглеждане на делото съдът следва да даде възможност на "М.-Н." ООД да уточни предявените искове, за което е длъжен да му съдейства като му даде нарочни указания в тази насока. Следва да съобрази, че искът се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и заявено искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет. С оглед индивидуализиране на спорния предмет по делото, изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковата молба следва да съдържа освен твърдение за причинените имуществени (в случая) вреди и изложение в какво конкретно се изразяват те, ясно посочване от кой конкретно незаконосъобразен (нищожен) акт, действие или бездействие произтичат и твърдения досежно връзката на последните с претендираните вреди. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя границите на решаващата дейност на съда. Предявяването на исковете при условията на евентуалност изисква произнасянето на съда в съответствие с избора, направен от ищеца - на първо място по главния иск, а в случай на отхвърлянето му - по евентуалния иск. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,