Решение № 499 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2014 г.

Решение № 499 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5702/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Унифарм" АД, представлявано от изпълнителния директор Огнян Палавеев, чрез адв. Мончева като процесуален представител срещу решение № 868/17.02.2014 г., постановено по адм. дело № 10568/2012 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отменена заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър относно имот с идентификатор 68134.1603.3619 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в тази част в съответствие с мотивите на съдебния акт. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Развиват се съображения за допуснати процесуални нарушения, тъй като не са обсъдени всички възражения и представените доказателства. Касационният жалбоподател поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустима жалба. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което жалбата на държавата да бъде оставена без разглеждане или отхвърлена в частта, касаеща имот с идентификатор 68134.1603.3619. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа, че собственият на дружеството имот е нанесен в кадастралния план и представя писмени доказателства. Ответникът - Ирина Атанасова Ганчева, чрез адв. Савов като процесуален представител излага становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие, действащ чрез пълномощник областен управител на област София и изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение в обжалваната част. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С решение № 868/17.02.2014 г. по адм. дело № 10568/2012 г. Административен съд София-град е отменил по жалба на държавата заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта, касаеща имоти с идентификатори 68134.1603.5655 и 68134.1603.3619, върнал е преписката в тази част на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт и е отхвърлил жалбата в частта, касаеща имот с идентификатор 68134.1603.58. Касационната жалба е само по отношение на имот с идентификатор 68134.1603.3619. Решението в частта, в която е отменена заповедта по отношение на имот с идентификатор 68134.1603.5655 и е отхвърлено оспорването на държавата по отношение на имот с идентификатор 68134.1603.58, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението си в обжалваната част, съдът е приел, че жалбата е допустима и основателна относно имот с идентификатор 68134.1603.3619. Обосновал е извод, че заповедта с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че административният орган не е спазил критериите по чл. 41 ЗКИР и приоритетите по чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Приел е, че имот с идентификатор 68134.1603.3619 е нанесен по единствените налични графични данни за него - границите от неодобрения кадастрален план на гр. София, който не е годен източник на данни при създаването на кадастралната карта. Този имот попада в имот пл. № 51, нанесен в одобрения кадастрален план, поради което съдът е отменил заповедта в тази част като незаконосъобразна и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Посочил е, че спорът за собственост между държавата и касационния жалбоподател подлежи на разрешаване в отделно исково производство. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Административният съд се е произнесъл по подадено в срока по чл. 49, ал. 2 ЗКИР оспорване и от активно процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 49, ал. 4 ЗКИР (в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 36 от 2004 г.) - собственик на недвижим имот в обхвата на кадастралната карта. Държавата се легитимира като собственик на имот пл. № 51, представляващ част от УПИ I - за онкологичен институт съгласно акт за публична държавна собственост № 02295/18.08.2000 г. Направеното в акта вписване относно терен с площ 10300 кв. м. за обособяване на имот, представляващ част от имот пл. № 51, собственост на касационния жалбоподател в резултат на извършена приватизационна сделка, е заличено на 24.11.2011 г. Обосновано съдът е приел, че към датата на одобряване на кадастралната карта по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР в площта на актувания с акта за държавна собственост имот е включена и площта на имот с идентификатор 68134.1603.3619, поради което изводът му за подаване на жалбата от държавата като собственик с правен интерес съгласно чл. 49, ал. 4 ЗКИР е в съответствие с представените писмени доказателства по делото и заключението на приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Изложеният касационен довод за недопустимост на решението в обжалваната част е неоснователен. Решението е неправилно в обжалваната част по следните съображения: Първоинстанционният съд не е изяснил в пълнота правнорелевантните факти и обстоятелства, имащи значение за одобряването на кадастралната карта съобразно приоритетите при изготвянето й, посочени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от наредбата (редакция към момента на издаване на оспорената заповед - ДВ, бр. 82/21.10.2011 г.) първият приоритет, с който административният орган по одобряване на кадастралната карта следва да се съобрази, е означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите. В конкретния случай е установено, че такова обозначаване и посочване на съответните точки за нанасяне на кадастралната граница собствениците не са извършили, поради което административният орган не е бил задължен да се съобразява с притежаваните от тях права по представените актове за собственост относно площта на имота и местоположението на границата. В тази хипотеза административният орган е задължен само да запише съответните имоти в собственост на лицата съобразно актовете им за собственост в кадастралния регистър. С оглед на това компетентният орган не е допуснал нарушение на материалния закон на посоченото основание. Правата по документи за собственост относно площта на имотите и местоположението на границата между тях могат да се имат предвид само при означение на съответните точки от собствениците, което в случая не е направено. Следващият приоритет е по т. 3, съгласно която границите на поземлените имоти се установяват с оглед кадастралните планове, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на РБ или ЗТСУ, на § 40 ПЗР на ЗКИР и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСЗГФ. В конкретния случай от заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че спорният имот е нанесен в неодобрения кадастрален план на гр. София с пл. № 3619, кадастрален лист 550 и 575, с площ от 10 300 кв. м., както и че имот пл. № 3619 попада в имот пл. № 51, нанесен в одобрения кадастрален план. Видно от приложения нотариален акт № 136/4.11.2003 г. касационният жалбоподател е признат за собственик на недвижим имот, придобит по правоприемство, съставляващ имот пл. № 3619, нанесен в кадастрални листа № № 550 и 575 по кадастралния план на гр. София, м. Южна градска територия - II част. При тези противоречиви данни съдът на основание чл. 171, ал. 2 и 4 АПК е следвало да укаже на страните, че за установяване на приоритета по тази точка не сочат доказателства. От касационния жалбоподател в настоящата инстанция е представено удостоверение № ОТК 70-00-1095/ ОТК 70-00-1096 от 16.09.2014 г. на директора на дирекция "Териториално планиране", направление "Архитектура и градоустройство" при Столична община, от което е видно, че имот пл. № 3619, кадастрален лист 550 и 575, м. Дървеница, район Студентски е нанесен в кадастралния план по повод молба вх. № 68-00-715/14.10.2003 г. При това положение е налице несъответствие между приетите за установени от първоинстанционния съд факти и представеното пред касационната инстанция писмено доказателство. Това налага извод, че спорът не е изяснен от фактическа страна. Заключението на съда, че имот с идентификатор 68134.1603.3619 е нанесен в одобрената кадастрална карта съобразно границите на неодобрения кадастрален план на гр. София, който не е годен източник на данни, е необоснован. В случая не е установено кой е действащият кадастрален план към момента на издаване на оспорената заповед в частта относно имот пл. № 3619 (идентичен с имот 68134.1603.3619), както и съвпада ли кадастралната граница между този имот и имот пл. № 51, собственост на държавата по него, с отразената в одобрената кадастрална карта. Изясняването на тези факти е от съществено значение за установяване на приоритета по чл. 14, ал. 1, т. 3 от наредбата. Предвид изложеното решението е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, което обуславя и неговата необоснованост. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се постави допълнителна задача на вещото лице, което да отговори на въпроса: към момента на издаване на оспорената заповед кой е действащият кадастрален план по отношение на имот пл. № 3619, кога е одобрен, както и нанесеният в обжалваната кадастрална карта имот с идентификатор 68134.1603.3619 съвпада ли с действащия кадастрален план или не. При формиране на изводите си съдът следва да съобрази и представеното пред касационната инстанция удостоверение. След установяване на тези факти може да се извърши преценка спазен ли е материалният закон относно приоритетите по чл. 14, ал. 1 от наредбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,