Решение № 5942 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2019 г.
ВАСIII отделение21.05.2020 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/29.05.2019 г. по административно дело № 4/2019 г. на Административен съд - Сливен. ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЕТ "Тимшел 92 Т. Мачев"- град Сливен разноски по делото за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5942 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Сливен, подадена чрез юрисконсулт Кънева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 88/29.05.2019 г. по административно дело № 4/2019 г. на Административен съд - Сливен (АС Сливен). В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за безспорно установено по делото, че не може да бъде ясно обоснована причинно- следствена връзка между незаконосъобразния акт на общината и причинената вреда. Спорът по премахване на обекта е между частноправни субекти и административният орган няма пряко и непосредствено участие при неговото решаване. Намира, че категорично е доказано съпричиняване от страна на ищеца, като може да му бъде вменена и вина, предвид предприетите от него действия и бездействия. Посочва, че собственикът на павилиона многократно се е съгласил, че същият подлежи на премахване. Моли да се отмени обжалваното решение на АС Сливен и да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски по делото. Ответникът ЕТ "Тимшел 92- Т. Мачев"- гр. Сливен в писмена молба подадена чрез адв. Орманов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди съдебното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски. Касационният жалбоподател- Община Сливен в съдебно заседание, чрез адвокат Димов моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск. Акцентира на това, че не е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между разпореждането на кмета на Община Сливен и твърдените имуществени вреди. Моли да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Решение № 16045 от 20.12.2018 г. по адм. дело № 8980/2017 г. на ВАС е отменено Решение № 66/18.05.2017 г. по адм. дело № 18/2017 г. по описа на АС Сливен, с което е отхвърлен предявения от ЕТ "Тимшел 92 Т. Мачев" срещу Община Сливен иск за имуществени вреди в размер на 2455 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на делото с обжалвания съдебен акт АС Сливен е ОСЪДИЛ Община Сливен да заплати на ЕТ "Тимшел 92 Т. Мачев" с ЕИК: 119026654, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж. к. "Българка" № 60, сумата от 2 455 /две хиляди четиристотин петдесет и пет/ лева, съставляващи 1/10 /една десета/ част от 24 550 /двадесет и четири хиляди петстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на отменено от съда като незаконосъобразно Разпореждане Изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен. В частта за разноските е ОСЪДИЛ Община Сливен да заплати на ЕТ "Тимшел 92 Т. Мачев" с ЕИК: 119026654, със седалище гр. Сливен сумата от 2 025 /две хиляди двадесет и пет/ лева, представляваща общия размер на разноските за производството по: административно дело № 18/2017 г. по описа на Административен съд– Сливен, административно дело № 8980/2017 г. по описа на Върховен административен съд– Трето отделение и административно дело № 4/2019 г. на АС Сливен. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за безспорно по делото, че ищецът е изградил в поземлен имот с идентификатор 67338.525.186 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен- сграда със застроена площ 88 кв. м. на един етаж, отразена с идентификатор № 67338.525.186. 1 и с предназначение "сграда за обществено хранене". Установил е, че сградата е премахната, въз основа на Разпореждане Изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен. С Решение № 138 от 24.09.2015 г., постановено по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административен съд– Сливен, горепосоченото Разпореждане Изх. № 9400-4455/3 от 31.03.2015 г., издадено от Кмета на Община Сливен е отменено като незаконосъобразно. Преценил е, че от незаконосъобразния административен акт– горепосоченото Разпореждане на общината, отменено с влязло в сила съдебно решение на ищеца са причинени имуществени вреди, представляващи стойността на изградения от него търговски обект, чието премахване е разпоредено и осъществено въз основа на незаконосъобразния акт. Намерил е, че са налице всички елементи, включени във фактическия състав за реализиране отговорността на Общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което имуществените вреди на ищеца са доказани по основание. Счел е предявеният иск за доказан и по размер. В тази връзка се е позовал на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, в което е установено, че стойността на сградата към момента на премахването й е 24 550 лева, поради което предявеният иск в размер на 2 455 лева, представляващи 1/10 част от 24 550 лева е приел за основателен. С оглед тези съображения, предявеният иск за обезщетение в размер на 2 455 лева е бил приет за основателен и доказан, и като такъв е бил уважен. В частта за разноски, след като е обсъдил приложимата правна уреда и разходо- оправдателните документи е сметнал, че Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по административно дело № 18/2017 г. по описа на Административен съд– Сливен, административно дело № 8980/2017 г. по описа на Върховен административен съд, и по административно дело № 4/2019 г. на Административен съд- Сливен в общ размер на 2 025 лева. Обжалваното решението е правилно. Неоснователни са направените оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на отменен административен акт. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че разпореждането на Кмета на Община Сливен няма качеството на отменен административен акт. Това разпореждане има характеристиката на административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като представлява властническо волеизявление, издадено от административен орган при упражняване на неговите правомощия и предизвиква отрицателна правна промяна за неговия адресат. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. Разпореждането на кмета е било отменено като незаконосъобразен административен акт с Решение № 138/24.09.2015 г. по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административния съд- Сливен, което е влязло в сила. С това с влязло в сила решение, актът е приет за административен, съответно отменен, като незаконосъобразен. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на общината, поради това, че спорът по премахване е между частноправни субекти и административният орган няма пряко и непосредствено участие при неговото решаване. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на общината за дейността на нейната администрация. Правилно адм. съд е приел, че от 1. незаконосъобразния акт – горепосоченото Разпореждане, 2. отменено с влязло в сила съдебно решение, на ищеца са причинени 3. имуществени вреди, представляващи стойността на изградения от него търговски обект, чието премахване е разпоредено и осъществено въз основа на незаконосъобразния акт, които вреди са 4. пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – изграденият обект е разрушен и премахнат въз основа и в изпълнение на този акт. Кумулативната даденост на тези елементи обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 ЗОДОВ. В случая Разпореждане № 9400-4455
от 31.03.2015 г. на Кмета на община Сливен, с което е възложил на М. К. да премахне павилиона, изграден от Т. М. е било обжалвано от едноличния търговец пред съда. С Решение № 138/24.09.2015 г. по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административния съд- Сливен разпореждането било отменено като незаконосъобразно. Това съдебно решение на административният съд е било обжалвано по касационен ред. В резултат с Определение № 6456/31.05.2016 г. по адм. дело № 13135/2015 г. по описа на Върховния административен съд касационната жалба на Община Сливен била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. С това е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен административен акт. Налице е и причинена имуществена вреда. Тази вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност, претърпяване на една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази отрицателна разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). В мотивите Решение № 138/24.09.2015 г. по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административния съд- Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Разпореждането на Кмета на Община Сливен за премахване на строежа, е прието за установено, че към 03.04.2015 г. търговската сграда, собственост на ЕТ "Тимшел 92 Т. Мачев", е съборена и ПИ 67338.525.186 по КК на гр. Сливен представлява празно незастроено място. Необосновано касационният жалбоподател намира, че по делото не може да бъде установена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на общината и причинената вреда. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, за наличието на пряка и непосредствена причинно– следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия от него вредоносен резултат. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от адм. дейност категорично са налице. Съобразно чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на лицето, произтекла от адм. акт. В представения по делото Протокол от 25.02.2015 г. по изп. дело № 909/2015 г., съставен от съдия- изпълнител при Районния съд- Сливен за предаване на владението на сграда, находяща се в град Сливен, квартал "Българка", разположена в имот с идентификатор 67338.526.166 е отразено, че сградата е с повреден покрив вследствие на пожар. Това кореспондира с твърдението в Писмо № 9400-4455
от 01.04.2015 г. на ЕТ Т. Мачев и сочи, че събарянето на сградата не е било започнало преди издаването на Разпореждане № 9400-4455/31.03.2015 г. на Кмета на община Сливен. В Констативен протокол от 26.03.2015 г., изготвен от служители на Община Сливен е записано, че на същата дата е извършена проверка на обект, представляващ търговска сграда с площ от 88 кв. м., находящ се в УПИ- III, кв. 575 по плана на Сливен. В протокола е отбелязано, че дъсчената обшивка по таваните е демонтирана, тъй като е силно повредена от пожар в сградата. Сградата не е била премахната и теренът не е разчистен. По делото е представен и Договор от 1.04.2015 г., сключен между М. К. в качеството на възложител и "Про груп партнърс" ДЗЗД, като изпълнител, според който изпълнителят се задължава да извърши събаряне и разчистване на павилион, разположен в поземлен имот УПИ-III, кв. 575 по плана на Сливен, до блок 28. Приложена е и фактура № 2000000406/2.04.2015 г., от която е видно, че М. К. е заплатила на "Про груп партнърс" ДЗЗД сумата 840 лева за събаряне и разчистване на павилиона, описан в сключения между тях договор. Видно от мотивите на Решение № 138/24.09.2015 г. по адм. дело № 113/2015 г. по описа на Административния съд- Сливен, с което е отменено Разпореждане № 9400-4455(3)/ 31.03.2015 г. на кмета на община Сливен, към датата 3.04.2015 г. търговската сграда, собственост на ЕТ "Тимшел– 92-Т. Мачев" е била премахната. Според отменителния съдебен акт- Решение № 16045 от 20.12.2018 г. по адм. дело № 8980/2017 г. на ВАС горепосочените доказателства, установяват, че между издаденото незаконосъобразно разпореждане на кмета на Община Сливен, с което в нарушение на предвидения в закона ред се дава право на М. К. да предприеме действия за разчистването на терена и премахването на сградата, изградена от едноличния търговец Т. М., съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Доказана е причинена имуществена вреда, която е пряка последица от отменения адм. акт, поради което следва извод за основателност на претенцията за имуществени вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на адм. орган по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди, поради отменен административен акт. Неоснователно касационният жалбоподател намира за доказано съпричиняване от страна на ищеца, предвид предприетите от него действия и бездействия. Правилно адм. съд е преценил е, че не са налице условия за освобождаване от отговорност по смисъла на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като липсват доказателства за причинено увреждане по вина на ищеца. Правилно адм. съд е приел, че предявеният иск е доказан и по размер. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице е установено, стойността на сградата към момента на премахването, поради което предявеният иск, представляващ 1/10 част от тази сума, правилно е бил уважен изцяло. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва, на основание чл. 143, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, да бъдат присъдени разноски в размер на 300 (триста) лева.