Решение № 4899 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11511/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против Решение 5895/09.10.2023 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 9132/2022 г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221019001080-091-001/10.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, поправен с РАПРА П-22221019191318-003-001/14.11.2019 г., потвърден с Решение 137/27.01.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 11 721 лв. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява се искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение в общ размер 140 058.60 лв. за процесуално представителство в четири съдебни инстанции и държавни такси 3 400 лв. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея и в допълнителната такава основания се поддържа от юрк. Михайлова. Същата представя списък на разноските. Ответникът по касационната жалба В. Василев с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Коцева по съображения, изложени в писмен отговор и в писмено становище. Иска да бъде потвърдено решението на административния съд и да му се присъдят разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, посочени в списъка на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно, допустимо и правилно. За да прогласи нищожността на РА, първостепенният съд се е позовал на приетата по делото съдебно техническа експертиза и дадените обяснения от експерта в открито съдебно заседание при приемането й. Експертното заключение е категорично, че заповедта за възлагане на ревизията и заповедта за нейното изменение не са подписани от възложителя на ревизията Е. Станкова с квалифициран електронен подпис (КЕП), отговарящ на изискванията в определението по чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) 910/2014 относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Не отговарят на тези изисквания електронните подписи на Е. Станкова, с който е подписан РА, и на О. Андонов, с който е подписан РД. Единствено Р. Зрънчева е подписала РД и РА с КЕП. Обяснението, дадено от вещото лице, е свързано с това, че едва след като изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 към доставчика на квалифицирани услуги са били проверени в рамките на извършен одит за оценяване на съответствието по чл. 3, т. 12 от същия, доставчикът издава удостоверения, спазвайки протокол, съответстващ на всички изисквания на регламента. Допълнителен аргумент на съда е констатацията на експерта, че в проверените електронни документи липсва времеви печат, т. е. удостоверено време и от доставчика, за да се гарантира, че съдържанието на документа не е променяно, с което не е изпълнено изискването на Приложение I, б. ж) към квалифицираните удостоверения за електронни подписи. СТЕ не е оспорена от ответника в първоинстанционното производство и от негова страна не е заявено искане за повторна експертиза по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Експертизата правилно е кредитирана от съда и съобразена при преценката относно валидността на оспорения акт. При постановяването на своето решение АССГ е съобразил и Решението на СЕС от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/21, Екофрукт. Според т. 41 от същото допустимо е издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 910/2014 за квалифициран електронен подпис. Правилни са изводите на съда и за материалната незаконосъобразност на оспорения РА. В хода на производството пред АССГ и в настоящото касационно производство господин Василев е направил възражение за погасяване на част от задълженията на Миртал ЕООД, за които е ангажирана отговорността му по чл. 19 ДОПК, поради изтекла абсолютна погасителна давност. С оспорения пред АССГ РА е ангажирана отговорността на В. Василев на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за дължими и невнесени задължения от Миртал ЕООД за: корпоративен данък за 2013 г. и 2014 г.; ДДС за данъчни периоди от м. декември 2013 г. до м. февруари 2015 г., установени с РА от 28.12.2015 г., данък върху доходите на физически лица за периода от м. февруари 2014 г. до м. октомври 2018 г., задължения за ДОО, УПФ и ЗЗО от м. декември 2013 г. до м. октомври 2018 г. За задълженията, които е следвало да бъдат платени през 2014 г., в т. ч. тези от м. декември 2013 г. и по ЗКПО за 2013 г., които са най стари, погасителната давност започва да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2025 г., т. е. и към настоящия момент не е изтекла. В РА е коментирано обаче Решение 856/27.04.2018 г. на СГС, ТО по т. д. 2135/2015 г., с което е обявена неплатежоспособността на Миртал ЕООД с начална дата 31.12.2016 г. и е открито производство по несъстоятелност. Позовавайки се на това решение, както и след собствен анализ на имущественото състояние на Миртал ЕООД самите органи по приходите достигат до извода, че дружеството до 31.12.2016 г. е разполагало с имущество, в т. ч. изградени обекти на стойност 3 097 253.04 лв. и инвестиционен имот на стойност 4 858 100 лв., което е било повече от достатъчно за погасяване на задълженията му към НАП. При образувано изпълнително дело още през 2014 г. не може да се приеме, че подлежащите на принудително изпълнение задължения е било невъзможно да бъдат събрани от дружеството, нито че съществува пряка връзка между действията на управителя и невъзможността тези задължения да бъдат събрани (действията на управителят не са за отчуждаване на недвижимото имущество на дружеството). Освен това от мотивите на цитираното съдебно решение на СГС е видно, че изпълнителните дела, образувани от публичния изпълнител за задължения на дружеството към НАП, без данни за това каква част от задълженията са погасени, са взети предвид от съда. Според ответника по касация НАП е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност, въпреки че това обстоятелство не се потвърждава от касатора. С Решение 308/14.02.2019 г. по т. д. 2135/2015 г. СГС е обявил в несъстоятелност Миртал ЕООД и е постановил да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Настоящото ревизионно производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия от 20.02.2019 г., връчена на 28.02.2019 г., т. е. след като дружеството е обявено в несъстоятелност и без анализ в издадения РА на предявените в производството по несъстоятелност вземания. Според чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелността вземания се погасяват, а според ал. 2 и неудовлетворените в това производство вземания също. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник и то не е погасено от него. По така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е и претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение