Решение № 531 от 8.12.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200889/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. Д. И., чрез защитника му адвокат Д. Н., против въззивна присъда № 13 от 19.06.2925 г. по в.н.о.х.д. № 231/21025 г. на Врачанския окръжен съд, с касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В касационната жалба се излага твърдение за неправилни изводи на съда относно виновността на подсъдимия, тъй като натоварването на автомобила на платформа и предаването му на пункт за вторични суровини е следствие от предварително изразеното съгласие от пострадалия подсъдимият да се удовлетвори по този начин и с това паричното задължение към него от невърнат заем да бъде погасено. Излагат се правни доводи за липса на кражба и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Е. Д. И. и защитникът му адвокат Д. Н. не вземат лично становище. Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания. Изразява в заключение, че въззивният съд не е допуснал пропуски и грешки в доказателствената си дейност, като е изградил своето вътрешно убеждение при спазване на правилата за събиране, проверка, оценка и анализ на доказателствата. Показанията на пострадалия са възприети съобразно вложеното в тях съдържание и смисъл, поради което фактическа обстановка е изяснена правилно. Законосъобразни са и правните изводи за съставомерността на деянието и вината на подсъдимия, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на касационната жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 13 от 19.06.2025 г. по н.о.х.д. № 231/2025 г. Врачанският окръжен съд отменил, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционната оправдателна присъда и признал подсъдимия Е. Д. И. за виновен в това, че на 24.03.2022 г. в гр. В., ж.к. „Д.“, пред блок 9, чрез използване на МПС – камион „Ивеко 3510“ с рег. № ---, отнел чужда движима вещ – лек автомобил „Фиат Панда“, с рег. № ---, на стойност 571 лв, от владението на И. В. Д., без съгласието му, с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. І и т. 12 във вр. с чл. 194 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. Касационната жалба на подсъдимия Е. Д. И. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Не са допуснати претендираните от касатора нарушения на материалния и на процесуални закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Доказателствените материали задълбочено и логично са обсъдени от въззивната инстанция, която е изложила своите съображения за кредитираните с доверие доказателства. Подложила е на аргументирана критика обясненията на подсъдимия и не е намерила доказателствена подкрепа в съобщената от него версия за случилото се, според която натоварването на автомобила на постр. Д. и оставянето му в пункт за вторични суровини е извършено по предварително знание и съгласие на собственика, който му дължал пари. Тези обяснения съществено противоречат на показанията на пострадалия Д., който не е вземал пари назаем от подсъдимия, нито му е дал автомобила си в залог, а така също и на показанията на други свидетели, които не са посочили пострадалия като лицето, с което подсъдимият да е разговарял по време на натоварването на возилото върху платформата. Съдът не е намерил разумно обяснение и на поведението на подсъд. И., който съобщил на собственика на пункта за вторични суровини не своите данни, а имената и номера на личната карта на друго лице, което не присъствало и чийто документ за самоличност вече бил анулиран по надлежния ред. Затова с основание отредил обясненията на подсъдимия за недостоверни и част от неговата защитна позиция по обвинението. Касационната проверка не установи нарушения в доказателствения анализ на въззивната инстанция и формираното от нея вътрешно убеждение относно извършеното деяние, авторството му и вината на подсъдимия И.. Престъплението правилно е квалифицирано като кражба на моторно превозно средство и не е нарушен материалният закон. Воден от изложените мотиви касационната жалба на подсъд. Е. Д. И. е неоснователна, а обжалваната въззивна присъда – за правилна и законосъобразна, поради което подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК