Решение № 7708 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2016 г.

Решение № 7708 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисията) против Решение № 8226 от 29.12.2015 г. постановено по адм. дело № 9663 от 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ) с доводи за необоснованост и неправилност поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна. Ответникът - проф. д-р П. М. Ч. чрез процесуалния си представител адв. Т. Т., в писмен отговор, дава мотивирано становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № 2-548 от 09.09.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е обявена принадлежност на проф. д-р П. М. Ч. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния колегиален административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. При анализа на събраните в хода на производството доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е достигнал до извода, че в случая не са налице законово изискуемите предпоставки за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на проф. д-р П. М. Ч. В подкрепа на този си извод съдът е приел за установeно, че на 11.08.2015 г. министърът на здравеопазването д-р П. М. е изпратил на председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия писмо за извършване на предварителна проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона по отношение на проф. д-р П. М. Ч., за който е направено предложение за награждаване по чл. 11, ал. 2 от Закона за ордените и медалите на Република България. Към искането е било приложено и писмено съгласие на проверяваното лице за извършване на предварителна проверка по реда на ЗДРДОПБГДСРСБНА. При извършената от Комисията проверка са установени доказателства - картон образец № 4 и протокол № 37 от 1962 г. с предложение за унищожаване на дело 1Я-1254. В тези материали е отразено, че жалбоподателят - род. на 29.06.1925 г. е бил вербуван на 25.08.1953 г. като съдържател на явочна квартира, с псевдоним "Горица", IX-ти отдел, и е изключен на 26.08.1954 г., тъй като квартирата била "неудобна". При тези доказателства съдът е направил извод, че при издаване на решението Комисията е нарушила процесуалните правила, което е довело и до нарушаване на материалноправните разпоредби. Комисията е обявила принадлежност на оспорващия към ДС, без да изложи конкретни мотиви защо и въз основа на какво е приела за установено, че оспорващият е бил секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира, като на своето заседание Комисията само е цитирала документите, въз основа на които е обявила принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, без да извърши оценка, да анализира доказателствата и без да изложи конкретни мотиви - защо и въз основа на какво приема за установено, че лицето е било секретен сътрудник. Тази липса на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в самото решение, според съда е довело до незаконосъобразност на издаденото решение и постановяването му и в нарушение на материалноправните разпоредби. Единствено, което е установила Комисията, е наличие на документи, но не и съпричастност на лицето към дейност като секретен сътрудник - съдържател на "явочна квартира". Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил правни изводи в противоречие с материалния закон, трайно установената съдебна практика и целта на закона. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, за което е направено предложение за награждаване, към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й визирани в закона се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. В настоящия случай принадлежността на П. М. Ч. към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира (§ 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена с налични документи, посочени в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тези писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неправилни са изводите на първостепенният съд, относно липсата на анализ на доказателствата и липсата на мотиви в решението на Комисията. Както се посочи по-горе Комисията само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт. Правомощията й, визирани в закона, се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, неизчерпателно посочени в чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масиви законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ), без да е необходимо да се изследва въпросът за "активното участие" на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС констатира, че АССГ неправилно в мотивите на съдебния си акт се е позовал на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Тази норма е отменена с § 2 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗДРДОПБГДСРСБНА, обн., ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г., поради което позоваването на отменена към момента на приемане на спорното административно решение разпоредба е неправилно. Не се споделят и изводите за допуснато нарушение на чл. 9, т. 1 от закона. Съгласно тази разпоредба при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично разписано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от закона, а редът за това е разписан в Глава трета на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Комисията не разполага с възможността да преценява и да излага мотиви, дали откритите документи за дадено лице са недостатъчни, както се посочи по-горе в мотивите на решението. Не може по силата на тълкуването да се вменяват задължения на административния орган, които не са разписани от закона. По силата на закона - чл. 29, ал. 2, поставяща изисквания относно съдържанието на решението, при наличие дори на един документ, комисията следва да издаде решение и да обяви принадлежност. Като е приел оспорвания административен акт за незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,