Решение № 2494 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2009 г.

Решение № 2494 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8926/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Стефан Станев Недев от гр. Бургас против решение № 460 от 29.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1059 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас. Релевира оплакване за неправилно приложение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, моли за отмяната му и отхвърляне на оспорването на областен управител на Бургаска област. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на Бургаска област в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Ответникът - Общински съвет Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по оспорване, извършено на основание чл. 45 от ЗМСМА, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, със заповед № РД-09-65 от 08.07.2008 г. от областен управител на Бургаска област на решение по т. 36 от дневния ред на заседание от 19.06.2008 г. на Общински съвет - Бургас, взето по протокол № 10 от същата дата. С него Общински съвет Бургас е взел решение по молба на Стефан Станев Недев вх. № 94-С-335 от 02.04.2008 г. за извършване на замяна на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ УПИ I, в кв. 24А, по плана на ж. к. "Изгрев" - гр. Бургас с недвижим имот, собственост на същото физическо лице, представляващ 225/450 кв. м в идеални части от бивш парцел VI в бивш квартал 378, по плана на Промишлена зона "Север" гр. Бургас, сега частично попадащ в УПИ III-665, в кв. I по плана на ПЗ "Север", отреден по действащия план за регулация и застрояване за магазин "Била", паркинг и улици. С решението си Административен съд - Бургас е отменил решението на Общински съвет - Бургас като незаконосъобразно, противоречащо на изискването на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост управлението и разпореждането с имоти на общината да е в интерес на населението на териториалната общност. Съдът се е обосновал с голямата разлика в оценките на двата имота, възприети от Общинския съвет, съответно 323 330 лв. за имота - частна общинска собственост и 36 450 лв. - за имота, собственост на физическото лице. Изхождайки от изразеното волеизявление за заплащане на разликата в цените на имотите, в мотивите си съдът е развил съображения, че неравностойността в цените на двата имота сочат на възможност за заобикаляне на нормите на ЗОС уреждащи сделката покупко-продажба, в частност задължението тя да се извърши чрез търг или конкурс. Решението е правилно е не страда от визираните в касационната жалба касационни основания. Действително съдът не е обсъждал заключението на вещото лице относно пазарните стойности на двата имота, както и възражението на касационния жалбоподател относно метода и начина на определяне оценката на предлагания за замяна имот, но това не е било необходимо, тъй като законосъобразността на административния акт следва да се прецени към момента на издаването му, съобразно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК. Допълнително определената пазарна цена в заключението на вещото лице, прието в хода на съдебното производство не представлява нов факт от значение за делото по с. на чл. 142, ал. 2 от АПК, не следва да се взема в предвид от съда. Доколкото с оглед нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗОС, въз основа на решението на Общинския съвет за замяна, се сключва договора за замяна, решението по чл. 40, ал. 1 от ЗОС следва да съдържа всички елементи на сделката, като цените на заменяемите имоти са съществени елементи от сделката и не подлежат на промяна впоследствие в договора, сключван от кмета на общината. Правилно съдът е обсъждал цените на двата имота, възприети от общинския съвет и е изградил правните си изводи въз основа на това волеизявление. Правилно е преценено, че огромната разлика между двете цени и задължението тя да се заплати на община Бургас сочат по-скоро на покупко-продажба, отколкото на замяна, чиито специални правила изискват провеждане на търг или конкурс. Обсъдено е становището на вносителя на предложението за извършване на замяната - кмета на общината, в което освен за решаване на жилищния проблем на молителя, не се говори нищо за интересите на общината. Пред общинския съвет не е бил поставен за обсъждане въпросът защо общината предпочита да се раздели със самостоятелен имот, за който има действащ ПУП и същият е урегулиран, предназначен за жилищно строителство, като придобие вместо него не самостоятелен имот, а идеални части от друг имот и да стане съсобственик с търговско дружество в новопридобития имот. Не се обсъжда въпроса и за това, че според предвижданията, имотът на физическото лице, предложило замяната, е предназначено според действащия план за изглаждане на улица - т. е. за мероприятие - публична общинска собственост. След като основният мотив за извършване на сделката е интересът на физическото лице, правилен е изводът на съда за нарушение направилото на чл. 11 от ЗОС, всички действия по управление и разпореждане да са в интерес на териториалната общност. Въпреки, че не е наведено в оспорването на областния управител и не е обсъдено в мотивите към решението, поради задължението за служебна проверка за законосъобразността на акта - чл. 168 АПК, незаконосъобразността на решението на общинския съвет Бургас произтича и от нарушаване изискването на чл. 33 от Закона за собствеността. Предвид задължението общинският съвет да посочи всички елементи на сделката, тъй като въз основа на него се сключва договор за замяна, както и поради липсата на нотариално производство, пред общинския съвет следва да се представят и доказателства, изискуеми по чл. 33 от Закона за собствеността. Замяната по своя характер представлява сключване на две насрещни възмездни разпоредителни сделки /две насрещни покупко-продажби/, за които в конкретния случай, освен специалните правила на ЗОС, важат и общите правила на ЗЗД и чл. 33 от Закона за собствеността. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за това, че с решението на общинския съвет се поправят претърпените от него вреди произтичащи от неправомерни действия от страна на общинската администрация. В това производство наличието на вреди не може да се обсъжда, тъй като те се обезщетяват по реда на друг материален закон. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд - Бургас следва да се остави в сила, поради което и