Решение № 9989 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2012 г.

Решение № 9989 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на област Сливен против решение № 161 от 08.12.2011 г. по адм. д № 208/11 по описа на Административен съд - Сливен. Релевират се оплаквания занеговата неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Райничка Асенова Драгнева оспорва основателността на касационната жалба. Заинтересованата страна - Руско Асенов Русев желае да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 и сл. от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отменил заповед № РД-11-20-020 от 24.06.2011 г. на областен управител на област Сливен, с която на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ е отказано удовлетворяване на искането на наследници на Асен Русев Георгиев, вх. № 9111/0001/11.01.2008 г. за изплащане на еднократно обезщетение по този закон, а преписката е върната на административния орган с указание за признаване на правото на еднократно обезщетение. В мотивите си съдът е изследвал въпроса дали наследниците на Асен Георгиев са правоимащи по този закон лица, с оглед на това дали за техния наследодател е настъпила политическа и гражданска реабилитация по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че административният орган е нарушил съдопроизводствените правила и материалния закон, като незаконосъобразно не е признал правото на обзещетение, с оглед последиците от постановената от Народния съд присъда. развил е съображения, че присъдата на Народния съд, постановена по отношение на наследодателя Георгиев на 28.04.1945 г. и изпълнена на следващия ден - 29.04.1945 г. е нищожна, тъй като е издадена след 31.03.1945 г. когото правомощията на този извънреден съд са прекратени. По тази причина, без да е необходимо да приложи нормата на чл. 1, ал. 1 и предвидените с нея изключения, наследодателят на жалбоподателката, по силата на чл. 1, ал. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ е лице, по отношение на когото е настъпила политическа и гражданска реабилитация, доколкото същият е загинал в затвора, въпреки че отмяна на присъдата не е искана. По тази причина според съда, на осн. чл. 3, ал. 2 от закона наследниците са правоимащи, а административният орган неправилно е приложил по отношение на тях изискванията на нормата на чл. 2, т. 9 от ЗПГРРЛ. Решението е правилно. Съдът, изцяло в съответствие тълкуването на характера на Народния съд, направено в решение № 4/1998 по КД № 16/1998 г., е приел, че нищожността на присъдата, издадена по отношение на наследодателя на жалбоподателите, може да се констатира инцидентно, така, както това е направено и от ВКС по отношение водените от тях дела, с оглед настъпилите гражданскоправни последици от нея. Правилно съдът е приел, че присъдата на Народния съд, постановена след 31.03.1945 г. няма правно действие и е нищожна, поради липса на правораздавателна компетентност. По тази причина квалификацията, че наследодателят Георгиев, по отношение на когото същата е била изпълнена, е лице, загинало в затвора и по отношение на него е настъпила политическа и гражданска реабилитация - чл. 1, ал. 1, т. 12 от ЗПГРРЛ. Законовата последица от същата е възникване на правото на обезщетение по този закон за наследниците на лицата по чл. 1 от същия Правото на наследниците и вида на обезщетението е посочено в по чл. 3, ал. 2 от закона. Предвид изложеното, решението на Административен съд - Сливен следва да се остави в сила, поради което Върховният Административен съд