Решение № 8377 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2010 г.

Решение № 8377 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14136/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична Община срещу решение № 2474/19.07.2010 г. по адм. дело № 5445/2009 г. на Административен съд - София град, I отд., 11 състав, с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса битови отпадъци (ТБО) № РД-09-718/1/02.07.2009 г., издаден от кмета на Столична Община. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Ответникът - "Монтаж комплект инженеринг" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Калчев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесния Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса битови отпадъци (ТБО) № РД-09-718/1/2.07.2009 г., издаден от кмета на Столична Община, съдът е установил следното: С декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 22-099/26.04.2007 г. ТК "Метални конструкции" ЕАД е декларирало, че дружеството в качеството му на собственик е данъчно-задължено лице по отношение на нежилищен имот, находящ се в гр. София, район Кремиковци, извън регулация и представляващ "земя и сгради", придобити от държавата съгласно АДС от № 4003 до № 4012, съставени за периода до 13.01.1995 г. с отчетна стойност 648 617 лева. От данните в търговския регистър е видно, че дружеството - жалбоподател е било държавно предприятие по смисъла на чл. 61 от ТЗ, като в последствие е преобразувано. От приложените към жалбата скици от 12.02.2008 г. и 13.02.2008 г. е установено, че една част от имота с площ от 21.318 дка, съгласно АДС № 4003/13.01.1995 г. попада в землището на кв. Кремиковци, Район Кремиковци на СО като границите му са очертани от ЗУМК "Кремиковци" и друг терен на Кремиковци, а другата част от същия имот (по неговата дължина) с площ от 41.139 дка попада в землището на с. Сеславци на Район Кремиковци и също граничи със ЗУМК "Кремиковци" и землищната граница. От анализа на разпоредбите на чл. 62, 63 и 66 от ЗМДТ съдът е извел извод, че местната ТБО се дължи от лицата по чл. 64 от ЗМДТ при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. размерът на таксата да е определен по реда на чл. 66 от ЗМДТ с решение на общинския съвет за всяка услуга поотделно 2. имотът да попада в границите на районите, за които по реда на чл. 63 от ЗМДТ е определено извършването на съответния вид услуги и 3. така определените услуги да са реално осъществени от страна на общината, за територията на която попада имотът. В конкретния случай не е спорно, че ТК "Метални конструкции" ЕАД е задължено лице по смисъла на чл. 64 във връзка с чл. 11 от ЗМДТ за местна ТБО в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, както и че размерът на таксата за всеки от процесните периоди е определен за съответните услуги поотделно въз основа на одобрена план - сметка (съгласно представените решения на СОС). От съвкупната преценка на заповедите за определяне на границите, в които се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ в район Кремиковци на Столична Община за периода 2004 - 2008 г. във връзка с местонахождението на процесния имот съгласно представените скици и актове за държавна собственост (АДС), съдът е извел извода, че имотът, собственост на жалбоподателя, не е включен в границите на районите, където се извърша услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и в районите, за които е определено, че се предоставят само услуги по обезвреждане на битовите отпадъци и по поддържане чистотата на обществените територии. С оглед на това обстоятелство съдът е приел, че в случая не е налице една от кумулативно посочените предпоставки и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за местна ТБО за този имот. Аргументите на съда в тази насока са следните: Съгласно представените по делото АДС от 1995 г. имотът представлява застроен терен с площ 64 000 кв. м, находящ се в кв. Кремиковци, извън регулация. От представените по делото скици от 12.02.2008 г. съответно за имот № 000212 и от 13.02.2008 г. за имот № 005310 е видно, че този имот попада в землището на кв. Кремиковци и в землището на кв. Сеславци на Район Кремиковци, СО разделен от землищната граница съответно на 21.318 дка и 41 139 дка. Една от посочените граници на имота по скица е ЗУМК. Безспорно според съда се установява, че този имот е "извън регулация". По аргумент от § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ (в сила от 31.03.2001 г.), регламентиращ понятието "неурегулирана територия" това означава, че този поземлен имот не е урегулиран с подробен устройствен план, респективно за него с ПУП не е определен достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство съгласно § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Преди всичко имотът не е изрично посочен поименно в нито една от на от заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на СО подобно на други нежилищни имоти на предприятия в района, включително съседния нему имот на ЗУМК. Според цитираните заповеди за 2004, 2005 и 2006 г. районите по т. 1, за които се отнасят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са определени в идентични граници - за кв. Кремиковци, от "ул. Илинден до жилищен блок № 103", за кв. Сеславци от "ул. Чавдар до ул. Боримечката". Безспорно така очертаните територии са урегулирани по смисъла на § 5, т. 11 от ЗУТ. Следователно за тези периоди имотът на жалбоподателя, който е извън регулация не попада в границите по т. 1 от цитираните заповеди, т. е. в границите, за които се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за посочените периоди на 2004 г., 2005 г. и 2006 г. От обозначението на имотите по т. 2 от заповедите за 2004, 2005 и 2006 г. е видно, че нежилищните имоти на предприятията, за които се предоставят услуги по обезвреждане на отпадъци и по опазване чистата на териториите за обществено ползване са изброени поименно (митница Кремиковци, фирма Итонг, ЗСК Кремиковци, ЗМК Кремиковци, Топливо и др.). Общо са посочени единствено празните места във и извън регулация. Имотът на ТК "Метални конструкции" не попада и в тази категория имоти, тъй като е застроен, т. е. не е празно място извън регулация и не е изрично посочен подобно на останалите имоти на предприятия. С оглед на изложеното е прието, че този имот не е включен в границите, в които се осъществят и този вид услуги за посочените години. За 2007 г. границите на районите, в които се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в кв. Кремиковци и кв. Сеславци на Район Кремиковци са разширени със заповед № РД-09-1115/30.10.2006 г. на кмета на СО в сравнение с предходните три години. От съдържанието на т. 1 от тази заповед се установява, че границите на имотите кв. Кремиковци, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване са от ул. "Св. Георги Победоносец" до изрично посочени имоти на фирми извън регулация, в това число имоти на фирма "Браво", ЗСК Кремиковци, ЗУМК, митническо Бюро Кремиковци, Итонг и т. н., които в предходните три години са били извън границите, за които този вид услуга се предоставя. Както се посочи по-горе имотът на ЗУМК граничи с имота на жалбоподателя. По отношение на това обстоятелство показанията на свидетелите и обясненията на вещото лице са безпротиворечиви и кореспондират с данните от приложените скици. За разлика от имота на ЗУМК, процесния имот на ТК "Метални конструкции" обаче не е включен в границите по т. 1 от заповедта, с оглед на което съдът е приел, че и за 2007 г. този вид услуга не е предоставена за процесния имот, поради което местната такса и за този период е определена като дължима в нарушение на материалния закон. В границите на имотите по т. 2 от заповедта за 2007 г. в кв. Кремиковци попадат "всички празни места извън регулация и Кремиковски манастир", а в кв. Сеславци - улици с посочени номера и всички правни места извън регулация. Процесният имот не попада в района на посочените улуци и не е празно място, макар и извън регулация. По аналогични съображения е установено, че имотът не попада в границите на предоставяните от СО услуги по чл. 62 от ЗМДТ и за 2008 г. От съдържанието на Заповед № РД-09-2288 от 29.10.2007 г. на кмета на СО е констатирано, че в сравнение с 2007 г. през този период са стеснени границите на имотите по т. 1 и са разширени границите на имотите по т. 2. Така от границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване по т. 1 са изключени ул. "Св. Г. Победоносец" с конкретно изброени номера и имоти на предприятия извън регулация - тези на ЗСК Кремиковци, фирма Итонг и др. (т. 2 от заповедта). Процесният имот отново не е включен в така определените граници, нито по т. 1, нито по т. 2 от заповедта за 2008 г. Относно представеното от ответника становище на началника на РИ "Кремиковци", че имотът попада в т. нар "сектор 5" на район Кремиковци- съдът е посочил, че съгласно изричната законова норма границите, вида на услугите в съответния район и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета. При положение, че процесния имот не е включен в урегулираната територия нито на кв. Кремиковци, нито на кв. Сеславци, очертана в заповедите на кмета на СО за посочените години и не е посочен като имот извън регулация, по отношение на който се извършват и останалите два вида услуги, то това становище не може да служи като годно доказателство, че имотът попада в границите на район Кремиковци, СО съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. С оглед изложеното е обоснован извод, че имотът не е включен в районите, в които се предоставят и трите вида услуги за периода 2004 - 2008 г. Съдът е навел и като допълнителен аргумент за недължимост на таксата за услугите по опазване чистотата на обществените територии и наличието на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Наред с горното е прието, че по делото не са налице и доказателства, че през процесните периоди за същия имот са предоставени съдове за сметосъбиране на основание чл. 23 от Наредбата. Такива са предоставени едва през 2009 г. и са налични в имота и при проверката от вещото лице, но това обстоятелство е извън предмета на настоящия спор, тъй като местната ТБО е определена до 2008 г. включително. С оглед всичко изложено, АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че Административен съд - София град е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Нешо повече, с нарочно разпореждане - л. 31 от делото - административният съд е дал нарочни указания на административния орган, че в негова тежест е да докаже фактическите основания за издаване на обжалвания административен акт. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в с. Крън и обезвреждането в депа или други съоръжения, то правилен е изводът на съда за недължимост на таксите за процесните имоти. Извод за дължимост на таксите не може да бъде обоснован и с въз основа на представените пред касационната инстанция заповеди № 881/27.09.2007 г. и № 1038/27.10.2008 г. на кмета на общината Казанлък за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване за 2008 г. и 2009 г. Както правилно е посочил административният съд, включването на населеното място в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, първо " А" отделение,