Решение № 166 от 2.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2019 г.

Решение № 166 от 2.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Й. против решение № 154/06.06.2019 г., постановено по гр. д. № 67/2017 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът "Акос" ООД оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 141/02.03.2020 г. Обжалването е допуснато във връзка с твърденията на касатора за недопустимост на постановеното решение, поради постановяването му по нередовна искова молба, предвид липсата на уточнение в какво се изразяват вредите, чието обезщетяване се претендира. Съдът е приел, че за определяне размера на вредата, респективно за установяване на действителна пазарна стойност на процесния имот към момента на съдебното отстраняване по делото са приети заключения на съдебно-оценителни експертизи. Приети са за неоснователни доводите на въззивника, че в цената не следвало да се включва стойността на оградата, тъй като е изградена в отклонение от издаденото разрешение за строеж, респективно представлявала незаконен строеж. Съдът е посочил, че същата съществува на място и досежно нея не са представени доказателства относно премахването, като заключенията на всички експертизи са категорични за начина, по който съществуването й оказва влияние при формиране на пазарната стойност на имота. Искът за вреди е заявен в размер на 12000 лева по исковата молба, като е посочено, че представлява стойността на имота към датата на съдебното отстранение, предявен частично. В съдебно заседание, цената на иска е увеличена, като е посочена като 20 000 лева, а исканото увеличение е допуснато от съда. Претендира се стойност на имот към определен момент, като вреди от съдебно отстранение. Така посочените вреди не са уточнени по своя размер, доколкото не е видно какво конкретно са включва в тях и как е формирана. Увеличението е направено след приемането на съдебно-техническа експертиза, като така направеното увеличение на цената на предявения иск не е в достатъчна степен уточнено, доколкото съдът се е произнесъл с решението си, включвайки в стойността на имота извършени подобрения – изградена ограда, без този факт да е посочен като определящ цената на предявения иск. Всичко това води до извода, че в тази си част, решението на въззивния съд е постановено по искова молба, която не е уточнена. Липсата на това уточнение е довело и до необсъждане на въведени в спора обстоятелства от страна на ответника – наличието на знание за факти, които предпоставят права на трети лица и въпреки това извършването на подобрения в спорния имот. Непосочването на оградата, като част от стойността на имота в исковата молба или допълнително, в същата насока е довело и до ограничаване правото на защита на ответника – касатор, предвид доказването именно на това знание, което от своя страна би довело до изводи, различни от направените от съда. Отделен е въпросът, към кой момент следва да се определи стойността на имота, въпрос, по който съдът също не се е произнесъл и не е формирал правни изводи. Ответникът – касатор е направил възражение за липса на доказателства за заплащане на сумите, които се претендират на основание чл. 191 ЗЗД, но разпоредбата не предвижда като предпоставка заплащането на сумите, а единствено обстоятелството, че купувачът е осъден да ги заплати. Основанието за присъждането на тези суми не е понесена от страната вреда, при което би се наложило изследването на въпроса, заплатени ли са реално тези суми. В тази връзка доводите за неправилност на решението в тази част са неоснователни. Неоснователно е и възражението, че съдът не се е произнесъл по направено възражение за придобиване на имота по давност, тъй като правилно съдът е приел, че въпросът за собствеността е разрешен с влязло в сила решение, по което като трето лице-помагач е участвувал и касатора в настоящото производство. Предвид изложеното, решението в частта, с която е потвърдено решението на районен съд, с което Я. Г. Й. е осъден да заплати сумата 20000 лева, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД следва да се обезсили, като постановено по нередовна искова молба, като в тази част делото се върне за ново разглеждане от друг състав на РС - Дупница, а в останалата част следва да се остави в сила. Разноските за касационното производство и за останалите претендирани разноски следва да се присъдят при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора по същество. Водим от горното, състав на ВКС