Решение № 10032 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2017 г.

Решение № 10032 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2062/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област С. чрез процесуалния представител Г. П., срещу Решение № 8367 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 12318 по описа на Административен съд С. - град за 2015 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Н. Н. Д., М. П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. е отменен мълчалив отказ на областния управител на област С. да се произнесе по Искане за изплащане на обезщетение по реда на чл. 39а от Закона за държавната собственост (ЗДС) с вх. № 94АА/16 от 20.03.2012 г. и молба вх. № към 94АА/16 12 от 30.11.2012 г. и административната преписка е изпратена на областния управител на област С. за ново произнасяне по това искане и посочената молба в 14-дневен срок от влизането му в сила, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в него. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол, при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост, а при условията на евентуалност се твърди, че решението е постановено в противоречие на материалния закон (чл. 209, т. 3, предл. първо АПК). Според касатора неправилно съдът бил приложил ТР № 1/1997 г. по тълк. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС и неправилно не бил отчел, че към датата на постановяване на Решение № 172 от 26.03.2010 г. на МС имотът не е реално възстановен на жалбоподателите, поради което на тях обезщетение не следва да се изплаща. Моли ВАС да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови решение по същество, с което да отхвърли жалбата на н-ци на Н. Н. Д. срещу постановения от областния управител мълчалив отказ. Редовно призован за съдебно заседание, областният управител на област С., не се явява. Представлява се от юриск. Василева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в жалбата. От ответниците, всички - редовно призовани, се явяват лично Н. Н. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д.. За всички тях, както и за неявилата се ответница М. Д., се явява и адв. Стоев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното съдебно решение по съображения, изложени устно в хода по същество, както и писмено - в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът, Г. А. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Н. Н. Д., М. П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. срещу мълчалив отказ на областния управител да се произнесе по тяхно искане за изплащане на обезщетение по реда на чл. 39а ЗДС с вх. № 94АА/16 от 20.03.2012 г. и молба вх. № към 94АА/16 12 от 30.11.2012 г. Производството по делото пред АССГ, по което е постановено подлежащото на касационна проверка съдебно решение, е образувано, след като с Решение № 13780/16.12.2015 г. по адм. д. № 12216/2014 г./ВАС е било обезсилено предходно решение на АССГ по жалбата - Решение № 4591/03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2825/2013 г./АССГ и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Съдът е приел за установено, че Н. Н. Д., М. П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. са наследници на Н. Н. Д. и, съгласно решение № 6646/31.05.2005 г., поправено с последващо Решение № 7737 от 24.11.2010 г., издадени от ОСЗ "Овча купел", в това им качество, им е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху имот - нива с площ от 325 кв. м. в землището на м. "Б. Е.", представляващ имот пл. № 3, кад. лист № 702 от кадастралния план изработен през 1950 г. Посочените лица се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.2042.2579, с площ 325 кв. м., който по предходен план съставлява неурегулиран имот с пл. № 881, кв. 39, местността "Софийски околовръстен път - южна дъга". С Решение № 172 от 26.03.2010 г., издадено от Министерския съвет са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга" участък от км. 42+800 (пътен възел "Младост") до км. 44+720 (край на участъка в строителството), имоти и части от имоти, намиращи се в гр. С., на територията на административни райони "Витоша", "Студентски" и "Младост", описани в приложението към решението по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. По т. 1 от приложението е записан имот пл. № 1, кад. лист 702, целият с площ 10154 кв. м., площ на отчуждаваната част 7765 кв. м., на собственици А. Г. Д. и П. Г. Д. при стойност на паричното обезщетение за цялата отчуждавана част в размер на 1153102,00 лв. Въз основа на приетата по делото съдебно - техническа експертиза (СТЕ) съдът е приел за установено, че със Заповед № РД-50-23 от 17.03.2011 г. възстановеният с посоченото второ решение на ОСЗ - "Овча купел" имот е бил нанесен в кадастралната основа на регулационния план на м. "Софийски околовръстен път - южна дъга" с пл. № 881. С изменение от 09.09.2011 г. имотът е нанесен и в одобрената кадастрална карта (КК) и кадастрален регистър (КР) с идентификатор 68134.2042.2579. Възстановеният имот (по т. II от решението на ОСЗ - "Овча купел") е идентичен с част от имот пл. № 1, целият с площ от 10154 кв. м. от архивния кадастрален план на гр. С., предмет на отчуждаване с Решение № 172 от 26.03.2010 г. на Министерския съвет. Първоинстанционният съд е направил извод, че непроизнасянето на административния орган в срок в случая формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на контрол за законосъобразност. По същество на оспорването е приел, че той противоречи на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Посочил е, че към искането по чл. 39а, ал. 2 ЗДС, с което е сезиран областният управител, е бил приложен документ, удостоверяващ правото на собственост на молителите върху реална част от имота с площ от 325,00 кв. м. Отчел е, че спор за собственост относно имота няма, както и това, че определеното с решението на Министерски съвет обезщетение не е било изплатено на други лица. Като се е позовал на чл. 18ж, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ), според който влязлото в сила решение на ОСЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, както и предвид представения нарочен констативен нот. акт № 179, т. I, рег. № 8789, н. д. № 166/2011 г., е счел, че по отношение на Н. Н. Д., М. П. Д., Д. Н. Б. и А. Н. Д. са били налице предвидени в чл. 39а ЗДС предпоставки за изплащане на равностойно парично обезщетение за отчуждения им с решението от 26.03.2010 г. на Министерски съвет имот. Позовавайки се на ТР № 1/1997 г. по тълк. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, АССГ е стигнал до извода, че подаденото от един от жалбоподателите - А. Д. искане до областния управител като касаещо наследствена земеделска земя, ползва и останалите наследници. По горните съображения административният съд е отменил постановения мълчалив отказ на областния управител на област С. и е върнал преписката на областния управител за произнасяне с изричен акт, с който да нареди на банката да изплати дължимото обезщетение, заедно с лихвата, начислена върху депозираната сума за периода на депозита. Съдебното решение е правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ, че жалбоподателите като наследници на Н. Н. Д. имат право да получат от областния управител при условията на чл. 39 а от ЗДС исканото обезщетение за възстановения им по реда на ЗСПЗЗ с второто решение на ОСЗ"Овча купел" № 7737/24.11.2010 г. недвижим имот - ПИ с идентификатор 68134.2042.2579, целият с площ от 325 кв. м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, който имот по предходен план съставлява неурегулиран поземлен имот пл. № 881 от кв. 39 по плана на гр. С., м. Софийски околовръстен път- южна дъга, представляващ преди това бивша нива в землището на с. С., м. "Баш егрек", част от имот № 3, к. л. № 702 по кадастралния план от 1950 г. и попадащ в имот № 1, к. л. 702, целият с площ от 10 154 кв. м., отчужден с Решение № 172 от 26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път- южна дъга", участък от км 44+800 / пътен възел "Младост" / до км. 44+720 /площ за отчуждаване 7 765 кв. м. / Страните не спорят относно това, че имотът, възстановен на жалбоподателите с Решението на ПК"Овча купел" от 24.11.2010 г. и предмет на издадения впоследствие констативен нотариален акт попада в имот № 1, целият с площ от 10 154 кв. м, както и в отчуждаемата част от този имот, описан в решение на МС № 172 от 26.03.2010 г. Не се спори и, че дължимото обезщетение за целия бивш имот 1, кадастрален лист 702, район Витоша е преведена от инвеститора Агенция "Пътна инфраструктура" по сметка на областния управител на област С.. Спорно е дали н-ците на Н. Н. Д. имат право да получат обезщетение за този имот, след като решението за възстановяването на собствеността им върху него е издадено след влизане в сила на решението на МС за отчуждаване. Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от АССГ съображения за характера на земеделската реституция, извлечени от цитираните от съда решения на Конституционния съд и за основния принцип на същата реституция - дали решенията на административните органи за възстановяване право на собственост върху земеделски земи по ЗСПЗЗ имат декларативен или конститутивен правен характер не променя основната логика на земеделската реституция в България - възстановяват се правата на собствениците или техните наследници върху земеделски земи, включени в ТКЗС и ДЗС, които през целия период - от кооперирането им -1948-56 до влизане в сила на ЗСПЗЗ не са преставали да бъдат частна собственост и никога не са станали държавна собственост, тъй като бившите им собственици никога не са загубвали собствеността си върху тях, само за определен период от време са били лишени от пълния обем на това право. С оглед гореизложеното, доколкото имотът е бил заявен за възстановяване от н-ци на Н. Н. Д. в срок- със заявление от 19.12.1991 г., първоначално е бил отказано признаване правото на възстановяване върху него предвид обстоятелството, че попада в Околовръстен път, но при проведената законова процедура по чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ за поправка на влезли в сила решения на ПК и след провеждане на процедурата по чл. 11 и чл. 13 и 14 от ППЗСПЗЗ част от същия в размер на 325 кв. м. е била възстановена в реални граници, то не може да се приеме, че към датата на отпочване на отчуждаването на бившия имот № 1, к. л. 720 органът, провеждащ отчуждаването не е бил наясно за висящите реституционни претенции относно този имот. Смисълът и целта на специалните разпоредби за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за задоволяване на държавни нужди, както правилно е отбелязал АССГ, е не да се придобие безвъзмездно от държавата един имот, чиито собственици към момента на отчуждаването не са известни, а да се обезщетят собствениците му дори и в този случай . Именно за това се допуска, при отчуждаване на имот с неизвестен към тази дата или спорен собственик, дължимото парично обезщетение да се преведе по сметка на областния управител и, едва впоследствие, след безспорното установяване на бившия притежател на имота, същият да бъде обезщетен чрез превод на дължимата сума от страна на областния управител. В конкретния случай няма спор за собственост и преведените от АПИ по сметка на областния управител суми за обезщетение не са преведени другиму. Нещо повече - видно от представената по делото кореспонденция между инвеститорът АПИ и областния управител във връзка с правомощията на последния по чл. 39 а от ЗДС, АПИ нееднократно е представял доказателства и е твърдял, че собственият на жалбоподателите имот с площ от 325 кв. м. попада в отчуждавания имот № 1, к. л. 702 и областният управител следва да преведе на н-ците на Н. Н. Д. сума за обезщетение в размер на 48 262 лв / л. 84,л. 85, л. 95-96-97 по делото /. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,