Решение № 14526 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2019 г.

Решение № 14526 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3170/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Ямбол против решение № 22 от 5.02.2019 г. по адм. дело № 318/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменен мълчалив отказ на същия административен орган да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект по заявление рег. № 0 СИД-01523/11.09.2018 г., подадено от "Сакарела" ООД, гр. Ямбол и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и моли да бъде отменено. Ответникът "Сакарела" ООД, гр. Ямбол оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на оспорения съдебен акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Същото е постановено при отсъствието на процесуална предпоставка за образуване на съдебно производството, тъй като административният акт е оспорен след изтичане на предвидения за това срок (чл. 159, т. 5 АПК). Предмет на оспорване пред съда е мълчалив отказ на главния архитект на община Ямбол да се произнесе по заявление на "Сакарела" ООД, гр. Ямбол с искане за поставяне на преместваем обект върху имот, общинска собственост. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, ал. 1 ЗУТ и съгласно специалния текст на чл. 215, ал. 4 ЗУТ подлежи на оспорване в 14-дневен срок от деня, в който органът е бил длъжен да се произнесе. В случая заявлението на дружеството по реда на чл. 56 от ЗУТ е подадено до административния орган на 11.09.2018 г. (рег. № 0 СИД-01523/11.09.2018 г.). По това искане органът е длъжен да се произнесе в 14-дневен срок съгласно чл. 57, ал. 1 АПК. В конкретната хипотеза следва да се приложи общия текст на разпоредбата, тъй като друг срок за произнасяне по заявления с такъв характер не е предвиден в Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Ямбол (чл. 18 и сл. от наредбата) и липсват доказателства за обстоятелства, водещи до удължаване на срока по чл. 57, ал. 7 АПК (доказателства в този смисъл по делото не са представени). Следователно срокът за произнасяне на органа изтича на 25.09.2018 г. и при липсата на волеизявление от последната дата следва да се изчисли предвидения в чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на формирания мълчалив отказ. Този срок изтича на 9.10.2018 г. вторник, работен ден. Жалбата на "Сакарела" ООД, гр. Ямбол е изготвена на 29.11.2018 г., както се установява от поставената в края на документа дата и подадена в деловодството на общинската администрация на 6.12.2018 г., т. е след изтичане на нормативно установения срок за оспорване на отказа. Дори да се приеме, че жалбата е подадена по пощата и чрез куриер в какъвто смисъл няма данни, то това би могло да се осъществи най- рано на 29.11.2018 г. (жалбата е изготвена на последната дата), т. е. когато срокът за оспорване вече е изтекъл. Поради това жалбата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като разглежда оспорването и се произнася с решение по същество първоинстанционният съд постановява недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване, а съдебното производство – на прекратяване. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,