Решение № 8920 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите, подадена чрез процесуален представител старши юрисконсулт Й. Цаков, против Решение 998/07.03.2025 г., постановено по административно дело 1173/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Б. Куцарова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. Ответната страна Н. И. И. посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Я. Крайчев оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед 306/24.09.2024 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с която е прекратено служебното правоотношение с Н. И. И., заемаща длъжността Главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в гр. Пазарджик, към Главна дирекция Контрол на пазара, ранг IV старши, считано от 26.09.2024 г. Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова наличие на обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с чл. 15, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. С обжалваното решение, Административен съд Пазарджик е отменил заповедта, развивайки мотиви за отсъствие на доказателства, които да установят изложените в нея фактически основания, послужили като мотив за прекратяване на служебното правоотношение. Обжалваното решение е правилно, с допълване и коригиране на съдържащите се в него мотиви. Законосъобразен е изводът на съда за това, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел. В константната си практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание, Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая посочените в оспорената заповед фактически основания, обуславящи обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, а именно липса на дигитална компетентност, не обосновава осъществяване на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като въведеното с чл. 15, ал. 2 от посочената по-горе наредба и с длъжностната характеристика изискване за заемане на длъжността, не е извън волята на страните по служебното правоотношение. Отделен е въпросът, че по делото са представени редица документи сертификат, атестационни формуляри, заповеди за повишаване в ранг, от които се установява, че държавният служител разполага с необходимата дигитална компетентност, за да изпълнява вменените му служебни задължения и отговорности. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, сторени в хода на касационното производство, като такива следва да бъдат присъдени в размер от 1000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,