Решение № 1831 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2018 г.

Решение № 1831 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район "Младост", Община Варна срещу Решение № 1099 от 23.05.2018 г., постановено по адм. д. № 753/2018 г. по описа на Административен съд – Варна (АС - Варна), с което е прогласена за нищожна Заповед № 064 от 16.02.2018 г., с която се прекратяват наемните отношения между район "Младост", Община Варна като наемодател и В. Димитрова, и нейните две деца – Т. Черкезова и М. Черкезова, като наематели на общинско жилище, находящо се на адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] поради изтичане срока на договора и поради неизпълнение от Димитрова на задълженията й по чл. 14, ал. 8 от наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища за представяне на декларации за семейно и имотно състояние за 2016 и 2017 г. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед не е нищожна и не противоречи на влезнало в сила съдебно решение, тъй като с предходното решение е отменена предишна заповед на същото основание, но посочва, че когато е отменен оспореният акт, не създава задължение за органа за непроизнасяне при новонастъпили обстоятелства, каквито твърди при издаване на оспорената в настоящото производство заповед. Твърди и че са били налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената в това производство заповед, а именно изтичане на договора за наем на наемателката в общинското жилище към м. 06.2016 г., както и неподаването на декларации за имотно състояние за 2016 г. и 2017 г. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалба срещу заповедта. Претендират се разноски. Ответникът В. Димитрова с писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че от доказателствата се установява, че с издадена предходна Заповед № 139 от 11.05.2016 г. от кмета на Район "Младост", Община Варна, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ са прекратени наемните правоотношения между Район "Младост", Община Варна като наемодател и В. Димитрова, и малолетните Т. Черкезова и М. Черкезова, като наематели на общинско жилище от фонд "Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди", находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Приел е, че с решение на АС – гр. Варна № 1729 от 1.06.2016 г., потвърдено с решение № 633 от 16.01.2018 г. по адм. д. № 10553/2016 г. на ВАС посочената заповед № 139 от 2016 г. е отменена. Посочил е, че в решение № 633 от 16.01.2018 г., с която е отменена предходна заповед на същото основание, ВАС е посочил, че при издаване на тази заповед административният орган в нарушение на чл. 46, ал. 4 от ЗОС и чл. 21, ал. 5 от Наредбата на община Варна не е изпълнил задължението си с оглед на изтеклия срок на договора за настаняване да извърши проверка дали жалбоподателката Димитрова отговаря на условията за настаняване в жилище под наем с оглед продължаване на наемното й правоотношение, като в решението на ВАС е посочено, че това не е само правна възможност, а и задължение на административния орган. От фактическа страна е посочил, че на база решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС Димитрова е подала заявление от 13.02.2018 г. с искане за подновяване на договорните й правоотношения. Приел е, че въпреки това и въпреки мотивите на решението на ВАС, административният орган без да направи преценка на горните обстоятелства отново е издал заповед на същото основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС. Поради това е приел, че оспорената в това производство заповед № 064 от 16.02.2018 г. като издадена на същото основание – изтекъл договор за наем, без да са изпълнени указанията, дадени в предходно решение на ВАС и без да е установено дали не са налице предпоставките по чл. 46, ал. 4 от ЗОС по отношение на Димитрова, е издадена в противоречие с влезнало в сила съдебно решение № 633 от 16.01.2018 г. по адм. д. № 10553/2016 г. на ВАС и като такава е нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Приел и че второто посочено основание за прекратяване на договора на Димитрова, а именно нарушение на чл. 14, ал. 8 от Наредбата, а именно непредставянето на ежегодни декларации за имотно и семейно състояние, за потвърждаване на основанията, при които е сключен договора, не може да бъде основание за едностранно, предсрочно прекратяване на наемния договор. Решението е правилно. Правилен е извода на АС – гр. Варна, че с предходно решение на ВАС е указано, че при издаване на заповедта по отношение на Димитрова следва от административния орган да бъде изпълнено задължението по чл. 46, ал. 4 от ЗОС, а именно да бъде установено дали жалбоподателката отговаря на условията, за да й бъде продължен наемният договор за общинското жилище, като в решение № 633 от 16.01.2018 г. е дадено и задължително тълкуване на тази разпоредба. В настоящия случай оспорената в това производство заповед е издадена без да бъде изпълнено отново изпълнено изискването на посочената норма и въобще не е изследвано и обсъдено при постановяване на оспорената заповед дали са налице предпоставките по посочената разпоредба на чл. 46, ал. 4 от ЗОС. Следва да се посочи и че самата жалбоподателка въз основа на влезналото в сила съдебно решение на ВАС е поискала да бъде оценено наличието на предпоставките за продължаване на наемното й правоотношение за общинското жилище. Въпреки указанията, дадени в решението на ВАС, и въпреки подаденото заявление от Димитрова в тази връзка, административният орган отново без да направи преценка по чл. 46, ал. 4 от ЗОС, е постановил нова заповед на същото основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС. По този начин и оспорената в това производство заповед е постановено в противоречие със закона и като такава е незаконосъобразна, макар и с не толкова тежък порок, както приетия в оспореното решение. Неоснователно е и възражението за неправилност на решение, поради това, че е налице основание за прекратяване на договора за наем, а именно неизпълнение на задължение по чл. 14, ал. 8 от Наредбата. В тази връзка на първо място от доказателствата по делото се установява, че Димитрова отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище, като административният орган не е оценил тези условия за наличието на предпоставки за продължаването на договора. Освен това правилно АС – гр. Варна е приел, че неподаването ежегодно на документ не е самостоятелно основание за прекратяване на наемния договор, още по-малко е основание посочено в чл. 46, ал. 1 от ЗОС, въз основа на които би могло да се прекрати наемния договор. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация В. Димитрова е основателно и като и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение