Решение № 14795 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2010 г.

ВАСII отделение03.12.2010 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 10.05.2010 г., постановено по адм. дело № 77/2010 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Пламен Иванов Узунов от гр. Лом срещу заповед № ДК-02-М-4/15.01.2010 г. на Началника на РДНСК-Монтана, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "гараж", изпълнен в имот с идентификатор 44238.279.19, землище на гр. Лом, без необходимите строителни книжа. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14795 от 3.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9050/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Пламен Иванов Узунов от гр. Лом, против решението от 10.05.2010 г., постановено по адм. дело № 77/2010 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-М-4/15.01.2010 г. на Началника на РДНСК-Монтана, (сега Началник-сектор "Монтана"-РДНСК Северозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "гараж", изпълнен в имот с идентификатор 44238.279.19, землище на гр. Лом, без необходимите строителни книжа. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. От ответните страни Лидия Първанова Николова се представлява от съпруга си Георги Александров Николов. Постъпило е и писмено възражение от Люлин Първанов Манчев и Лидия Първанова Николова, против касационната жалба - решението се счита обосновано и законосъобразно, иска се оставянето му в сила. Представя се по делото заповед № 142/30.04.2003 г. на кмета на община Лом и опис на направените разходи по делото с приложени фактури и фискални бонове за сумата 16.10 лв., които се претендират за присъждане. За Началник сектор "Монтана" - РДНСК, Северозападен район, юрк. Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана . Видно е, че е налице незаконен строеж, изграден без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. От страна на оспорващия не са представени доказателства, от които да е видно, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, срещу решение, отхвърлило жалба срещу заповед за премахване на строеж от пета категория, поради което и с оглед новата алинея 7 на чл. 215 ЗУТ, в сила от 9.11.2010 г., касационният контрол следва да бъде проведен. По съществото си същата е неоснователна. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не отрича, че процесният строеж е незаконен, осъществен в нарушение на разпоредбите на чл. 55 ЗТСУ, респ. чл. 148, ал. 1 ЗУТ е изграден без строителни книжа. Доводът му, че същият е в режим на търпимост, е поддържан и пред съда по съществото на спора и подробно е обсъден в решението. Изложените в него мотиви се споделят изцяло и не следва да бъдат преповтаряни. ВАС нееднократно е подчертавал, че за приложението на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ не е меродавно само времето на извършването на строежа, а издаденото от гл. архитект на общината удостоверение за търпимост на гаража има сила и удостоверяващо действие само в нотариално производство. Освен това, в конкретния случай е издадена и заповед № 228/9.06.2008 г. на кмета на община-Лом - л. 16 по преписката, с предмет принудително изземване на част от имота, възстановен по ЗСПЗЗ. При тези данни, след като пред издателя на заповедта и пред административния съд жалбоподателят не е установил допустимост на строежа но действалите правила и норми или по ЗУТ, решението е правилно и касационни основания за отмяната му не са налице. Независимо от изхода на спора, разноски на ответните страни не се дължат, тъй като ксероксните услуги са направени по усмотрение и преценка на страните, не са дължими разходи по смисъла на закона. Водим от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1