Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г.

Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Деян Георгиев Джабаров, с адрес в гр. Бургас, против решение № 30/25.04.2014 г. по адм. дело № 178/2013 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу незаконосъобразно задържане и отвеждане в РУП на МВР - Сливен на 30.07.2013 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е нарушил материалния закон и неоснователно е приел процесните действия на служителите на МВР за упражнено полицейско правомощие по смисъла на чл. 55, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014 г. и цитиран надолу), вместо за задържане по смисъла на чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу). Навеждат се доводи за нарушение на процесуалния закон поради отказ на съда да уважи направени доказателствени искания. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - инспектор в сектор "ПКП" при ОДМВР - Сливен, редовно призован, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че на 30.07.2013 г. около 17.00 часа в РУП Сектор "Противодействие на криминалната престъпност" при ОДМВР Сливен, след постъпил сигнал за три лица със съмнително поведение, пребиваващи на територията на хотелски комплекс "Дивеците" в с. Ичера, общ. Сливен, с цел установяване на причините за пребиваването на лицата и съпричастността им към извършени престъпления против собствеността на територията на РУП Сливен, в 19.15 часа Деян Джабаров, Станислав Петков и Симеон Лефтерски били съпроводени в полицейското управление, където със същите били проведени беседи от служители на Сектор "ПКП". Пребиваването им в РУП Сливен било отразено в "Книга за доведени лица" и след приключване на разговорите, същите били освободени в 23.50 часа. За извършените действия, от полицейските служители били съставени докладни записки, сведения и обяснения от участващите длъжностни лица. За да отхвърли оспорването срещу предприетите от полицейските служители действия на полицейско задържане съдът приема от правна страна, че от страна на полицейските служители е осъществено полицейско правомощие по реда на чл. 55, ал. 2 от ППЗМВР и разпореждането не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Основният спорен въпрос между страните е дали предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд са били разпоредителни действия по реда на чл. 55, ал. 2 от ППЗМВР или е било осъществено задържане по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока, които се споделят от настоящия тричленен състав. Съобразено е, че полицейското разпореждане е издадено в условията на оперативна самостоятелност решаващият състав преценява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. Разпореждането е било насочено към осъществяване на регламентираните в чл. 55, ал. 2 от ППЗМВР полицейски правомощия: от представените доказателства се установява, че лицата, и в частност оспорващия Джабаров, са криминално проявени и имат евентуална съпричастност към извършени кражби от търговски обекти, както и информацията за съмнителното им поведение в хотелския комплекс, е послужила като основание за конкретни действия от страна на полицейския орган. От съвкупната преценка на доказателствата съдът е изложил законосъобразните изводи, че не са били налице действия по задържане. Предприемането на такава мярка е съпътствано и с извършване на обиск, проверка на личните вещи, превозното средство и намиращите се в него вещи. Данни за извършване на подобни действия от страна на органите на реда по делото липсват. Джабаров не е бил вписан и в книгата за задържани лица като такъв, а фигурира като "доведен". Касаторът не е настаняван и не е престоявал в помещението за задържане в РУП Сливен от което обстоятелство не може да се заключи, че правото му на свободно придвижване е било ограничавано. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК свързано с несъбрани доказателства за съществуването на фактически основания по задържане. В конкретния случай събирането на доказателства по задържане цели да установи отрицателни юридически факти което е недопустим способ за установяване и доказване. В този смисъл са неоснователни и твърденията на касатора за съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързан с отказ на съда за събиране на относими доказателства. Видно от приложените протоколи от о. с. з. действията на съда не са в нарушение на чл. 171, ал. 1, ал. 5 и субсидиарно приложимия Граждански процесуален кодекс, глава IV. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение