Решение № 60279 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4000/2020 г.

Решение № 60279 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4000/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. С. срещу решение № 260189/24.07.2020 г. по в. гр. д. № 125/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4957/15.11.2019 г. по гр. д. № 18637/2018 г. на Варненски районен съд, с което родителските права по отношение на детето К. Г. С. (родено на 16.02.2016 г.) са предоставени на майката М. А. Н., определен е режим на лични отношения на бащата с детето и бащата е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 200 лв. В срока за отговор насрещната страна М. Н. е възразила срещу касационната жалба. С определение № 60519/24.06.2021 г., постановено по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато за преценка на обстоятелствата по делото с оглед интереса на детето, за който съдът следи служебно при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката. Според задължителните разяснения, дадени от ВКС в т. 1 на ТР 1-2013-ОСГТК, законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, поради което негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства, без ограничения във времето. В случая въззивният съд е съобразил тези указания и е допуснал събирането на допълнителни доказателства, но поради неправилната преценка на материалите по делото е стигнал до извод, че висшият интерес на детето налага родителските права да бъдат предоставени на майката. Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1/1974 г., доразвити в константната практика на ВКС (решение № 176/2020-IIIГО, решение № 217/2015-ІVГО и др.) под "интереси на децата" по смисъла на СК се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - по начин, който да осигурява тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие (чл. 124 СК). А в част II. на постановлението се сочи, че предоставянето на родителските права спрямо децата следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. За ефикасността на защитата на детето и положението му, значение имат още: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и обратно – създаване на пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител. В настоящия случай по делото се установява, че и двамата родители имат желанието и необходимия родителски капацитет, за да се грижат за детето. От приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-психологичната експертиза се установява, че към месец май 2019 г., когато същата е изготвена, детето е имало изградена близка емоционална връзка и с двамата си родители. Въззивният съд обаче не е отчел, че извеждането на детето извън пределите на Република България на 03.06.2019 г., което продължава и към настоящия момент, е обстоятелство от съществено значение за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права. С това поведение майката е възпрепятствала осъществяването на постановените привременни мерки, като бащата не е имал възможност да има лични контакти с детето. Липсата на контакт за такъв дълъг период създава предпоставки за развитие на синдром на родителското отчуждение, предвид това, че към датата на заминаването си за Русия детето е било едва на 3 години, а проявата на синдром на родителско отчуждение пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях (решение № 102/2019-IIIГО). Предвид това, с оглед възстановяване на връзката между бащата и детето, настоящият състав счита, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. следва да бъде предоставено на Г. С. С., който заявява желание и готовност да се грижи за сина си, без да ограничава контактите му с майката. Бащата е привързан към детето, проявява емоционална отзивчивост към него и не се установяват прояви на рисково поведение спрямо детето. Освен това от изготвения социален доклад се установява, че Г. С. може да осигури добри битови условия, като в грижите за детето може да му помага и неговата майка (бабата на К.). Следва да се посочи, че бащата е трудово ангажиран и получава допълнителен доход от отдаване на собствени недвижими имоти под наем, поради което има възможност да поеме евентуални допълнителни разходи във връзка с отглеждане на детето, предвид установените по делото хронични здравословни проблеми на К. и необходимостта от спазване на специфичен хранителен режим. Освен това към настоящия момент детето е на пет години и десет месеца – възраст, която не е толкова ниска, че да обуславя зависимост на детето от неговата майка. Личните контакти следва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка между майката и детето, която връзка е необходима за правилното му развитие и възпитание. Режимът на лични отношения между майката и малолетното дете следва да е: един уикенд през месеца- от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя (т. е. с две преспивания)- когато тя е в пределите на Република България; 1 седмица за великденските празници; 1 седмица за коледните и новогодишните празници; 1 месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Предвид декларираните от родителите доходи, с оглед възрастта на детето и съответните на нея потребности, месечната издръжка на детето съдът определя на сумата от 200 лв., която майката да заплаща, а останалата част, ведно с непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, следва да се поеме от бащата. При този изход на спора М. Н. следва да бъде осъдена да заплати на Г. С. направените разноски по делото за трите инстанции в размер на сумата от 2093, 70 лв., както и да заплати по сметка ВКС да заплати сумата от 144 - държавна такса върху определения размер на издръжката. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: