Решение № 488 от 17.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Васев от гр. Кюстендил, чрез адв. Йовчев срещу решение 77 от 28.04.2022г. постановено по адм. дело 414/2021г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед РД-00-1570 от 1.12.2021г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация /ПУП - ПР/ за ПИ 41112.503.2395 по КККР на Кюстендил, по заявление вх. УТ-20-889/13.07.2020г. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на фактическата обстановка. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен отказа на кмета на община Кюстендил, алтернативно след отмяна на решението, делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане. Моли да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът кмет на община Кюстендил, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд Кюстендил е приел, че К. Васев не попада в кръга на лицата имащи право да искат разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план, че поземленият имот който Васев притежава, по действащия ПУП е част от УПИ І, който има достъп до улица и че не са налице условията на чл. 134, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ. По тези причини е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е правилно. Заявителят е собственик на ПИ с идентификатор 41112.503.2395 по КККР на град Кюстендил с площ 1971 кв.м. Посоченият поземлен имот /в неговата цялост/ заедно с други поземлени имоти, включително ПИ 41112.503.2392, попадат в УПИ І за геолого-геофизичен комплекс, кв. 329а по действащия ПУП за този квартал на гр. Кюстендил, одобрен със Заповед 423/13.04.1987г. на председателя на ОНС Кюстендил и изменен със заповеди 1279/2.12.1999г. и РД-00-822/11.07.2018г. на кмета на община Кюстендил. Със заявление вх. УТ-20-889/13.07.2020г., Васев е поискал издаване на разрешение за изработване на проект за ПУП в обхвата на ПИ с идентификатор 41112.503.2395 по КККР на гр. Кюстендил. Към заявлението са приложени скица предложение за изменението на ПУП - ПР, ведно със задание за проектиране, от които се установява, че искането е за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, изразяващо се в обособяване на улица - тупик в границите на ПИ с идентификатор 41112.503.2392, който както бе посочено също е част от УПИ І за геолого-геофизичен комплекс, кв.329а по ПУП на гр. Кюстендил, за осигуряване на транспортен достъп до ПИ 41112.503.2395 собственост на заявителя. Касационната инстанция не споделя мотивите на административния съд, в частта им с която се приема, че е налице пречка да бъде допуснато проектиране изменение на действащия ПУП, поради факта че не са налице условията на чл. 134, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Върховният административен съд нееднократно в своите съдебни актове е сочил, че процедурата, регламентирана в чл. 135 от ЗУТ предхожда тази по одобряване на проекти за изменение на ПУП. Тази процедура започва по заявление на лицата по чл. 131 от ЗУТ, като в случаите на изменение на ПУП се представя скица с предложеното изменение /чл. 135, ал. 2 от ЗУТ/, без да е необходимо посочване на конкретно основание по чл. 134 от ЗУТ. В това производство проверката която органът извършва, се ограничава до преценка за съответствие на предложението с правилата и нормативите за устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако има такъв. По изложените съображения на този етап, не е от съществено значение наличието или не на конкретните основания по чл. 134 от ЗУТ. Мотивите на съда, довели до отхвърляне на оспорването в останалата им част, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. А текстът на чл. 81, ал. 1 от ЗУТ определя изискванията на които следва да отговарят задънените улици осигуряващи достъп до урегулирани поземлени имоти. Както бе посочено по-горе притежавания от заявителя недвижим имот не е самостоятелно урегулиран. Към момента на подаване на заявлението и към настоящия момент същият е включен и представлява част от УПИ І, в кв. 329а по плана на град Кюстендил, като последният има изход към улица. По тази причина прокарването на искания от заявителя тупик е ненужно, с него не се постигат никакви градоустройствени цели и същият не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията. По съвсем друг начин би стоял въпроса, ако недвижимият имот на заявителят беше нанесен в устройствения план като самостоятелен такъв. Искането за прокарване на тупика, предмет на предложението, би било основателно ако същото бе подадено заедно с искане да бъде регулиран и ПИ 41112.503.2395 собственост на заявителя, както правилно е отбелязал в отказа си административният орган. Като е отхвърлил оспорването, Административен съд Кюстендил е постановил правилен валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. Въпреки този изход на спора и своевременно направената претенция за присъждане на разноски в полза на Община Кюстендил, същата е неоснователна подаденият писмен отговор е подписан лично от кмета на община Кюстендил, липсват данни същият да ползвал юридическа помощ, не се установява и извършване на други деловодни разходи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,