Решение № 13391 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2010 г.

Решение № 13391 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9259/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 21.05.2010 г. постановено по адм. д. № 664/2010 г. на Административен съд гр. Враца, пети състав, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК - 02-ВР - 16/02.12.2009 г. на началника на РДНСК - Враца, с което на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж " Масивен навес", находящ се н ПИ 1786 и УПИ II, кв. 118 по плана на гр. Мездра като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът"Дани Трейд " ЕООД гр. Враца изразява писмено становище за правилност на решението. Ответникът РДНСК гр. Враца чрез процесуалния си представител изразява мнение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на същото. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото основание. Въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на административния акт. По безспорен начин е установено наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е извършен в отсъствие на строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект, така както предвижда разпоредбата на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ - несъответствие с подробния устройствен план, безусловния касае приложението на хипотезата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 за неговото премахване. Незаконността му е констатирана в констативен акт, чието съдържание не е опровергано с други доказателствата в административното производство, а така също и в съдебното такова. С оглед на така възприетата от съда фактическа обстановка, решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение