Решение № 10567 от 21.11.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, гр.София, чрез гл. юрк. Р. Методиева, надлежно упълномощена от председателя на КЕВР доц. д-р И. Иванов (така пълномощно на л. 58 и изявлението на процесуалния представител в проведеното открито съдебно заседание на 03.11.2022 г. за потвърждаване на извършените процесуални действия) за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила Решение 188 от 04.06.2021 г., постановено по адм.дело 286/2020 г. по описа на Административен съд Смолян, в частта с която са уважени предявените срещу КЕВР искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, и на Решение 2908 от 29.03.2022г., постановено по адм.дело 10506/2021 г. по описа на Върховния административен съд. В искането се излага, че са настъпила нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Конкретно се излагат съображения, че съгласно приложимият към казуса § 34 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ 41 от 2019 г.) към датата на постановяване на съдебните решения, чиято отмяна се иска, обществените отношения по изкупуването на електроенергия от възобновяеми източници /ВИ/ са уредени по изцяло нов начин на пазарен принцип, при отпаднал регулаторен елемент, при задължение не по-късно от 31.08.2019 г. за сключване на договор за компенсиране с премия между производителя на електрическа енергия от ВИ с обща инсталационна мощност 1 MW до 4 MW и Фонд Сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) (ал. 1), от датата на влизане в сила на който (не по-късно от 01.10.2019 г.) се смятат за прекратени сключените до влизането в сила на този закон договор за изкупуване на електроенергия. Счита, че задължението за сключване на договор с премия между НАТ 2004 ООД и Фонд Сигурност на електроенергийната система за произведеното количество енергия до размер на определеното му нетно специфично производство, ще е на лице новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение по делото. За този факт от действителността, който съдът не е взел в предвид, КЕВР не е заела, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. При така заявеното установения с § 34 ал. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. с ДВ бр. 41 от 2019 г.) нов правен порядък по прекратяване на договорните отношения между крайните снабдители/обществения доставчик и производителите на електрическа енергия от ВИ и възникналите нови фактически отношения между последните и ФСЕС, настоява да се приеме, че се разкриват нови факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти, които на се включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, т.е. е на лице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Прави искане за отмяна на влезлите в сила съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Тези съображения, изложени в искането, и основанието по чл. 239 ал. 1 т. 1 от АПК, конкретно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за делото, изразяващи се в промяна на нормативната уредба с приемането на § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (обн. в ДВ рбр. 41 от 2019 г.), се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание от упълномощените процесуални представители гл.юрк.Методиева и юрк. Хиков. Претендира се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар. Ответникът НАТ 2004 ООД, чрез процесуалните си представители адв. Иванов и адв. Патрикова, оспорва искането. По подборни съображения, изложени в депозиран писмен отговор, а и в пледоарията по съществото на спора, счита същото за неоснователно, с аргументи че не са на лице сочените основания по чл. 239 ал. 1 т. 1 от АПК. Претендира разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237 ал. 1 от АПК, при наличието на правен интерес за страната, при отстранени нередовности в проведеното открито съдебно заседание от надлежно упълномощения процесуален представител, но по същество за неоснователно, по следните съображения. С Решение 188/04.06.2021 г. постановено по адм. дело 286/2020 г. по описа на Административен съд Смолян е уважен частично предявеният от НАТ 2004 ООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е осъдена КЕВР да заплати, както следва: 1. сумата от 3 206 378,38 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.11.2015 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба 18.09.2020 г., до окончателното изпащане на сумата и 2. Сумата от 676 999 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3 206 378,38 лева за периода от 18.09.2017 г. до 18.09.2020 г., като са отхвърлени исковете за разликата от 3 206 378,38 лева лева до пълния предявен размер на главницата и за разликата от 676 999 лева до пълния претендиран размер на лихвата за забава. Съобразно изхода от правния спор е разрешен и въпросът за разноските. С Решение 2908/29.03.2022 г., постановен по адм.дело 10506/2021 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по касационна жалба, подадена от КЕВР, е оставено в сила Решение 188/04.06.2021 г. постановено по адм. дело 286/2020 г. по описа на Административен съд Смолян в оспорената му част. Искането за отмяна е предявено на основание чл. 239, т. 1 АПК. Търсената от КЕВР хипотеза за отмяна на влязло в сила съдебно решение предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Посочената от КЕВР законодателна промяна, а именно приемането на ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ бр. 41 от 2019 г., в частност приложимият към казуса § 34, не може да се субсумира в така очертаната хипотезата на чл. 239 т.1 от АПК. Както правилно се изтъква в отговорът на ответника, очевидно е че нормативен акт, надлежно обнародван по реда на Закона за нормативните актове чрез публикуването му в Държавен вестник и то още преди завеждане на исковата молба в съда, не може да се приеме че съставлява обстоятелство по смисъла на чл. 239 т. 1 от АПК, а още по-малко такова, което макар и съществувало към момента на произнасяне на съдилищата, да не е могло да бъде известно на страната, при полагането на най-елементарна дължима грижа. По делото не се ангажира, а и не се твърди от КЕВР дори да съществува, сключен между НАТ 2004 ООД и ФСЕС договор по смисъла на § 34 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. в ДВ бр. 41 от 2019 г., при обективно изтекъл и то още преди завеждане на иска краен срок за влизане в сила на едно такова съглашение. Всъщност не са ангажирани никакви доказателства от искателя КЕВР. Изложеното води до извода, че не може да се приеме наличието на ново обстоятелство, от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, което обективно не е могло да бъде известна на страната, и/или дори новооткрито доказателство, и то относно факт, за който в съдебния процес страната е твърдяла (а тук дори и това условие само по себе си не е изпълнено), но не е могъл да бъде доказан поради липса на съответния документ. Всъщност оплакванията, изложени в искането за отмяна съставляват по съществото си касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК - за неправилното прилагане на материалния закон, които са извън приложното поле на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК, която уредба предвижда извънреден/извънинстанционен способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, в случаите в които същите са неправилни, поради наличието на лимитативно изброените хипотези по т. 1 т. 6 от цитираната правна норма. Изключително константна и последователна е съдебната практика, че отмяната на влезли в сила съдебни актове не е средство за отстраняване на пропуските в процесуалното поведение на страните и липсата на положена дължима грижа при попълването на делото с факти или с доказателства (в този смисъл още Тълкувателно решение 138 от 1.XII.1967 г. по гр. д. 106/67 г., 24-81-ОСГК, Сб.8, Решение 1160 от 13.04.1982 г, по гр. дело 773/82 г. II г.о., по приложението на чл. 231 б.а от ГПК /отм./; Решение 50150 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. 973/2022 г., II т. о., Решение 50075 от 31.10.2022 г. на ВКС по гр. д. 1987/2022 г., II г. о., ГК и др. по приложението на чл. 303 т. 1 от ГПК; Решение 9117 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. 8805/2019 г., 5-членен с-в, Решение 9488 от 20.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 1843/2021 г., 5-членен с-в и др. по приложението на чл. 239 т. 1 от АПК). Трайно е разбирането и в съдебната теория, че за да стабилизира силата на пресъдено нещо и за да напъти страните към грижливо водене на делото и своевременно му попълване с факти и доказателства, законът санкционира небрежността на страната (така проф. Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, шесто допълнено и преработено издание, 2000 г., издателска къща Сиела, § 120, стр. 537). С оглед изложеното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира разгледаното искане за отмяна, подадено на основание чл. 239, т. 1 от АПК, за неоснователно. Предвид изложеното основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски. Съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени доказателства претендираните от НАТ 2004 ООД разноски за настоящото производство са в размер на изплатения адвокатски хонорар в размер на 21 762 лева с вкл. ДДС или 18 135 лева без ДДС. Претенцията е изцяло основателна, като неоснователно е възражението по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, направено от процесуалния представител на КЕВР. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено по привилото на чл. 9 ал. 4 във вр. с чл. 8 ал. 1 т.6 във вр. с § 2а предл. второ от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й към приключване на устните състезания по делото редакция съгласно изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г.) е 19 062 лева с вкл. ДДС. Или размерът на уговорения и изплатен адвокатски хонорар от 21 762 лева е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото и осъществения обем процесуално представителство (изготвяне и депозиране на отговор на искането за отмяна с явяване в открито съдебно заседание за процесуалния представител), поради което не се явява прекомерен и не следва да се редуцира. Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия