Решение № 10024 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Елос ООД, [ЕИК], гр. Благоевград, ул. Димитър Солунски 77а, представлявано от В. Кърчева, срещу Решение 1247/12.07.2022 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. 394/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ П-22000120056678-003-001/06.04.2020 г., с който са установени в тежест на "Елос" ООД допълнителни задължения за ДДС в размер на 95 958.59 лева с лихви за забава 25 535.17 лева и за корпоративен данък за отчетната 2017 г. в размер 17 954.41 лева със закъснителна лихва 2 604.54 лева. Касаторът твърди наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че дружеството не е надлежно уведомено за проведеното на 13.06.2022 г. открито съдебно заседание по делото, с което е лишен от правото си на защита, включително да поиска допускането на експертиза за установяване на извършването на спорните СМР услуги и доставки на материали. Сочи, че е неправилен изводът на съда, че не е доказана реалност на доставките на стоки и услуги от издателите на фактурите и за това, че фактурите не отразяват вярно стопанските операции, поради което следва да се признаят правото на данъчен кредит на ревизираното дружество и отчетените от него разходи. По тези съображения касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов, оспорва основателността й по съображения, изложени в писмено становище. Заявява искане за оставяне в сила първоинстанционното решение и за присъждане на разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 226 АПК пред Административен съд Благоевград е РА Р-22000119000702-091-001/17.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ П-22000120056678-003-001/06.04.2020 г., с който са установени в тежест на "Елос" ООД допълнителни задължения за ДДС в размер на 95 958.59 лева и за лихви за забава 25 535.17 лева и за корпоративен данък за отчетната 2017 г. в размер 17 954.41 лева със закъснителни лихви 2 604.54 лева. Съдът е приел, че оспорването е допустимо и че ревизионният акт е валиден, издаден от компетентни органи. Обосновал е извод за неговата материална законосъобразност в частта му на установените задължения за ДДС и лихви за забава в резултат на отказано право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 и чл. 25 ЗДДС по фактури, издадени от Прайм констракшън ЕООД /с предмет СМР и телекомуникационно и охранително оборудване/, Портокали ЕООД /с предмет рекламна кампания и СМР/, Тренд дивелопмънт ЕООД /с предмет СМР/ и от Термо софтуер инженеринг ЕООД /с предмет СМР/, както и в частта му на установените допълнителни задължения за пряк данък и лихви за забава поради непризнаване разходите по същите фактури на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Делото е разгледано повторно от административния съд по реда на чл. 226 АПК. С Решение 4179 от 03.05.2022 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 7750/2021 г., е отменено първоначално постановеното от Административен съд Благоевград Решение 693 от 16.04.2021 г. по адм. д. 865/2020 г. Върховният административен съд е приел, че доказателствените източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Познавателната му дейност се изразила в преразказ на заключенията на ССЕ. Макар да е ограничил обсега на доказване до единствено спорния факт на осъществяване на доставките като елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав, първостепенният съд не е посочил на кои информационни източници, преценени по правилата на чл. 236, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК и по препращане от § 2 от ДР на ДОПК, е основал извод за осъществяването му. В о.с.з на 19.01.2021 г. са приети представени от жалбоподателя писмени доказателства, за чието съществуване не е споменато. В производството по чл. 226 АПК делото е насрочено с разпореждане от 09.05.2022 г. Проведено е открито съдебно заседание на 13.06.2022 г., в което делото е счетено за изяснено от фактическа страна и е даден ход на устните състезания. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Призовката за насроченото на 13.06.2022 г. открито съдебно заседание, изпратена до адв. П. Върбанов, пълномощник и съдебен адресат на Елос ООД, е върната с отразяване, че адв. Върбанов е уведомен по телефона и по Viber за номера за делото, датата и часа на заседанието на 30.05.2022 г., когато са му прочетени указанията на съда. За извършването на устно съобщение е необходимо разпореждане на съда и удостоверяването му с подпис на длъжностното лице - чл. 137, ал. 5 вр. чл. 18а, ал. 7 АПК и чл. 42, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Използваното средство за съобщаване предполага и предоставен от страната телефон за връзка, чрез който да се извърши уведомяването. Дори липсата на нарочно разпореждане на съда за съобщаване по телефон да се определи като несъществено нарушение, доколкото съдия-докладчикът е възприел уведомяването на адв. Върбанов за редовно в проведеното открито заседание, няма данни по делото телефонният му номер да е заявен от страните за кореспонденция и извършване на съобщения, не е установен и опит на длъжностното лице за контакт с адвоката с оглед връчване на призовката по някой от способите по в чл. 51 ГПК /ред. до ДВ бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2022 г./ вр. чл. 144 АПК. В контекста на констатираните пороци в процеса по уведомяване на касатора за провеждането на насроченото открито съдебно заседание, съобщаването е било нередовно. С нарушаването на процесуалните правила страната е лишена от възможността да участва в делото и да изрази становище в хода на устните състезания. Това е самостоятелно основание за отмяната на съдебния акт, но тъй като той е постановен във второ по ред първоинстанционно производство съдът следва, на основание чл. 227, ал. 1 АПК, да реши спора по същество. Понеже основанието за отмяна е нередовно призоваване на жалбоподателя, с което той е лишен от възможността на участва в устните състезания, съдът на основание чл. 227, ал. 2 АПК следва да насрочи делото в открито съдебно заседание в настоящата инстанция. По тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо вр. чл. 227, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение