Решение № 9155 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2018 г.

Решение № 9155 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Л. Д. против решение № 414 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2968/2017 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на О. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на Н. Л. Д. против заповед № РД-09-946/14.09.2017 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж - "метален навес", находящ се в УПИ IХ-125 по плана на с. Т., община М., разположен в западната част на имота на границата със съдения имот. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон като не са налице предпоставките на § 16, ал. 3 и § 127, ал. 1 ПР ЗУТ за търпимост на незаконния строеж. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кметът на общината предвид категорията на строежа по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Правилно съдът приема, че административният акт е постановен в предписаната от закона форма като в същият са посочени фактически и правни основания за издаването му и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за процесния строеж няма строителни книжа. Същият е индивидуализиран и е собственост на жалбоподателя. Следователно е осъществена хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и строежа е незаконен. Правилно съдът приема, че спрямо процесния строеж не е налице хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ и същият не е търпим. Самият жалбоподател твърди и в административното производство представя декларации, установяващи, че навесът е изграден през 1999 г. Освен това същият прави искане за издаване на удостоверение за търпимост на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, поради което следва да се приеме, че строежът е извършен през 1999 г., а показанията на разпитаните по делото свидетели не следва да се кредитират, тъй като същите са в противоречие с всички останали доказателства. Следователно в случая са неприложими § 16, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ относими към строежите изградени до 7 април 1987 г. и за периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. Не е налице и хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, тъй като същата изисква незаконните строежи да са декларирани в законоустановения срок от собствениците им пред одобряващите органи, каквито доказателства по делото не са приложени. Не е налице и изискването на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като е строежът не е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, както и по действащите разпоредби на ЗУТ. Строежът не отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 3, т. 4 вр. чл. 113 и чл. 114 от Наредба № 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.). Строежът не отговаря и на изискванията на чл. 42, ал. 1 и 2 ЗУТ, поради което изводът на съда за неприложимост на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Л. Д. да заплати на О. М. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,