Решение № 9702 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14119/2017 г.

Решение № 9702 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14119/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Дишков, чрез адвокат Кралева, против решение № 189/7.11.2017 г., постановено по адм. дело № 276/2017 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение и се иска решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ямбол, чрез юрисконсулт З. Андонова, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Претендираните имуществени и неимуществени вреди са недоказани. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд – Ямбол е отхвърлил иска на Н. Дишков против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ямбол (ОДМВР гр. Ямбол) за заплащане на обезщетение в размер на 12 777, 24 лева, от които 97, 60 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях в размер на 26, 54 лева, и 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тях в размер на 2652, 10 лева, причинени му от отменено Наказателно постановление № 14-1679-000184/25.04.2014 г. на началник РУП – Ямбол, като периода за който се претендира законната лихва е от 3.02.2015 г. до 12.09.2017 г. По отношение на неимуществените вреди е посочил, че същите се изразяват в срам, неудобство пред неговите близки и приятели, създадени притеснения и стрес за него, както и смут в семейството му, а имуществените представляват разходи за пътуване – разход за гориво на конкретно посочени дати. Административният съд е установил, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70153/31.10.2012 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП, издадена от ОДМВР гр. Бургас е постановено изземване на свидетелството за управление на МПС на водача Н. Дишков, като до това се е стигнало поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, като посочената заповед е получена лично от ищеца на 25.11.2014 г. и на същата дата той е предал СУМПС с протокол рег. № 12-131/25.11.2014 г. С Наказателно постановление № 14-1679-000184/25.04.2014 г. на началник РУП – Ямбол на Н. Дишков на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП. НП е оспорено от Н. Дишков пред Районен съд Ямбол, който го отменил с решение № 6/14.01.2015 г. по АНД № 1161/2014 г. Посоченото решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 3.02.2015 г. Административният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан поради липсата на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да отхвърли като неоснователна имуществената претенция съдът е приел, че причина и основание за провеждане на три съдебни заседания по делото на РС – Ямбол било процесуалното поведение на Дишков, като по отношение на твърденията му за сторени в тази връзка разходи за гориво за явяване по откритите съдебни заседания съдът посочил, че така представените фискални бонове установяват единствено закупуването на определено количество гориво на датите на съдебните заседания, но те не доказват от кого е било закупено, за какъв автомобил и съответния му разход, както и маршрутът на същия. За неоснователна е приета и претенцията за присъждане на неимуществени вреди, изразяващи се в срам, неудобство пред близките и приятелите на Дишков, създадени притеснения и стрес за него, както и смут в семейството му, причинени от опитите на служители на РУП гр. Бургас да връчат наказателното постановление на някой от родителите на ищеца в [населено място], докато той самият се е намирал в [населено място]. Вследствие на това, за родителите му настъпили притеснения, напрежение и натоварване, което се е прехвърлило и върху него. Съдът е приел, че ищецът сам е посочил адрес в [населено място], а не в [населено място], поради и което няма как да бъде потърсен на друг адрес при условие, че не е заявил смяната му пред компетентните органи. Поради това съдът е обосновал, че действията по връчването на НП са били изцяло съобразени със закона и невъзможността това да стане лично на адресата се дължи на неизпълнение на задължението му да посочи актуален адрес. Съдът е посочил, че ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди, които са били понесени от неговите родители, а не от самия него. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В конкретната хипотеза се претендират имуществени и неимуществени вреди от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 14-1679-000184/25.04.2014 г. на началник РУП – Ямбол, изразяващи се в заплатени пътни разходи за гориво и чувство на срам, неудобство пред близките и приятелите на Дишков, създадени притеснения и стрес за него, както и смут в семейството му. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Правилно е прието, че касационният жалбоподател не е доказал исковата си претенция. Проведените три открити заседания по делото на РС – Ямбол са били следствие от процесуалното поведение на ищеца. Не са доказани и настъпили неимуществени вреди по отношение на Н. Дишков, още повече, че както и административният съд е посочил, претендираните вреди засягат родителите на ищеца, а не самия него. Следва да се посочи още, че така претендираните от Н. Дишков вреди реално не са следствие от отмененото Наказателно постановление № 14-1679-000184/25.04.2014 г. на началник РУП – Ямбол, а от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70153/31.10.2012 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП, издадена от ОДМВР гр. Бургас, с която е постановено изземване на свидетелството за управление на МПС на водача Н. Дишков, като до това се е стигнало поради отнемане на всички контролни точки поради влезли в сила наказателни постановления. Посочената заповед е получена лично от Дишков на 25.11.2014 г. и на същата дата той е предал СУМПС. Посочената заповед обаче не е оспорена по съответния ред и е влязла в законна сила. Въз основа на изложеното до тук, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. На ОДМВР гр. Ямбол не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение поради това че разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е специална по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. В разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Законодателят е приравнил възнагражденията на юрисконсултите с тези на участвалите в производството адвокати. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,