Решение № 3004 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2018 г.

Решение № 3004 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 5.11.2018 г. по адм. д. № 6281/2018 г. Върховният административен съд, VІ отделение е отменил решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, взето по т. 17 от протокол № 10 на заседание на 28.03.2018 г. Изпратил е преписката на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за вземане на решение съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания. Решението се обжалва с касационна жалба от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа становище за отпаднал правен интерес на ответника по касационната жалба С. Илиев да обжалва решението на Прокурорската колегия на ВСС. Ответникът по касационната жалба С. Илиев я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че жалбата е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: С решение на Прокурорската колегия на ВСС, взето по т. 17 от протокол № 10 с дата 28.03.2018 г. е оставена без уважение молбата на С. Илиев, прокурор във Военно - окръжна прокуратура София за възстановяване на длъжност "прокурор" във Военно - апелативна прокуратура София, или на равна по степен длъжност. Решението на Прокурорската колегия на ВСС е обжалвано от С. Илиев с жалба от 13.04.2018 г. Върховният административен съд, VІ отделение е приел жалбата за процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок. С решението от 5.11.2018 г. по адм. д. № 6281/2018 г. Върховният административен съд, VІ отделение е отменил решението на Прокурорската колегия на ВСС и е върнал преписката за произнасяне съобразно задължителните указания в мотивите на съдебното решение. По делото е установено, че ответникът по касационната жалба С. Илиев е бил назначен на длъжност "прокурор" във Военно - апелативна прокуратура София с решение на ВСС от 7.07.2004 г. С решение на ВСС от 20.04.2005 г. е назначен на длъжност "административен ръководител" - "Военно-окръжен прокурор" на Военно - окръжна прокуратура София. С решение на ВСС от 30.09.2010 г. повторно е назначен на длъжност "административен ръководител на Военно-окръжна прокуратура София" за втори мандат. Със заповед на административният ръководител на Военно - апелативна прокуратура София от 1.09.2015 г. С. Илиев е изменена длъжността на С. Илиев от "административен ръководител на Военно - окръжна прокуратура София" на "прокурор" в същата прокуратура. С молба от 21.02.2018 г. е поискал да бъде възстановен на длъжността, заемана от него преди избора му за административен ръководител на Военно - окръжна прокуратура София за два мандата. С решение по т. 7 от протокол № 28 от 31.10.2018 г. на Прокурорската колегия на ВСС С. Илиев е освободен от заеманата длъжност "прокурор" във Военно - окръжна прокуратура София на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - поради подаване на оставка. На 31.10.2018 г. С. Илиев е подписал акт от същата дата и е сдал длъжността "прокурор" във Военно - окръжна прокуратура София. При подаването на жалбата С. Илиев е имал правен интерес и законосъобразно същата е приета като процесуално допустима и разгледана по същество. Правният интерес на С. Илиев е отпаднал към момента на постановяване на съдебното решение на 5.11.2018 г., тъй като е освободен от заеманата длъжност поради подаването на оставка от него на 31.10.2018 г. и на същата дата е съставен акт за сдаване на длъжността. От тази дата С. Илиев не заема длъжност в органите на съдебната власт, в частност във Военно - окръжна прокуратура София. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. За нея съдът следи служебно в хода на цялото съдебно производство. Поради отпадане на правния интерес от оспорването в случая е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК. Постановеното решение на Върховния административен съд, VІІ отделение недопустимо. Следва да се обезсили, като се остави без разглеждане жалбата на С. Илиев срещу решение на Прокурорската колегия на ВСС по т. 17, протокол № 10 от 28.03.2018 г. и се прекрати производството по делото. С. Илиев следва да бъде осъден да заплати на Висшия съдебен съвет разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд,