Решение № 10914 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2017 г.

Решение № 10914 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11842/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от "Асоциация за квалификация на автомобилистите в България", със седалище и адрес на управление град С., ул. "В." ..№..., представлявано от К. Георгиев, чрез пълномощника адвокат О. Радев, и втората от "БГ А. Д." ЕООД със съдебен адрес град С., ул. "Н. К." .№... - 30, ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М. Димитрова, чрез адвокат С. С., срещу решение № 10375 от 07 август 2017 година, постановено по адм. дело № 11178/2016 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение. С обжалваното съдебно решение са отхвърлени жалбите на касаторите срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 от 2004 година за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. Д. вестник, бр. 64 от 16 август 2016 година (Наредба № 38). В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в писмени отговори на касационните жалби и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. М. Лолова, излага съображения за тяхната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, второ отделение, е образувано по жалба на "БГ А. Д." ЕООД като в производството е присъединена за разглеждане и жалбата на "Асоциация за квалификация на автомобилистите в България" срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 38 от 2004 година за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, (обн. Д. вестник, бр. 64 от 16 август 2016 година). Съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, както и с неговата цел, поради което е отхвърлил като неоснователни жалбите срещу нормативния акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил и описал подробно всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липсата на отменително основание спрямо оспорената наредба е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Същото е постановено след извършена цялостна служебна проверка на нормативния акт на всички основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК, което задължение произтича от чл. 196 във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК, като съдът се е произнесъл изрично и по всички сочени от жалбоподателите пороци на административния акт. По делото няма спор за факти. Спорът между страните е очертан по въпросите за мотивирането на подзаконовия нормативен акт съобразно правилата на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и спазването на визираното в чл. 26, ал. 2 от ЗНА изискване. Съдът е приел, че при издаването на процесния нормативен акт са спазени процесуално-правните разпоредби относно приемането на нормативни административни актове - преди внасянето на проекта съставителят го е публикувал на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица е била предоставена възможност, в 14-дневен срок, а и след изтичането му, да направят предложения и да изложат становищата си. Спазена е нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и към проекта са публикувани и мотивите на органа, в който са изложени причините, които налагат приемането, целите които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането и анализ на съответните норми на ЕС. В случая правилно е прието от съда, че тези процесуални правила са спазени. Проектът на наредбата, заедно с мотивите към нея е публикувана на интернет страницата на министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 17 май 2016 година за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Правилно е констатирано от съда, че посоченият от органа краен срок за постъпване на становища - 30 май 2016 година е неправилно изчислен, но проектът на наредбата заедно с мотивите към нея е останал публикуван на страницата на министерството далеч след изтичането този срок. Отбелязано е, че постъпилите и след тази дата становища са регистрирани в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията като те са обсъдени и взети предвид преди издаването на наредбата, част от предложенията в тях са били приети за основателни, а други са били отхвърлени с посочване на съответните за това мотиви. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба на "Асоциация за квалификация на автомобилистите в България", че заинтересованите лица са били лишени от възможност да вземат реално участие в общественото обсъждане, да изразят становищата си и да направят своите предложения в пълнота. Ето защо настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че макар и посоченият в интернет страницата на министерството срок за постъпване на предложения и становища да не е бил коректно изчислен от административния орган, то целта на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е била спазена, а допуснатото административнопроизводствено нарушение е формално и не е от категорията на съществените. Наведеното и в двете касационни жалби оплакване в този смисъл се явява неоснователно. Неоснователно е и второто основно касационно оплакване относно допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, която предвижда, че към проекта за изменение на нормативния акт следва да се приложат мотиви със съответни изисквания към тях като те се внасят за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, които са посочени в чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА, следва да бъдат налице при обсъждането им. От доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод, че такива мотиви са изготвени, а в представения доклад до министъра те са доразвити и имат необходимото съдържание, а именно съдържат причините за изменението, целите, финансовите и други средства, необходими за промяната, очакваните резултати в това число финансови резултати и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В мотивите към проекта е посочено, че предложените мерки са с цел преустановяване на безспорно съществуващите начини за манипулиране на резултатите от изпитите, полагани от курсистите. В доклада до министъра те са доразвити, като целта е правоспособност да придобиват само онези кандидати, които притежават необходимите знания и са усвоили достатъчни умения за безопасно управление на МПС. П. в касационната жалба на "БГ А. Д." ЕООД предложения какво е трябвало да съдържат мотивите към наредбата не обвързват административния орган, като тези предложения е следвало да се направят именно с подаването на становищата по проекта и при провеждането на обществено обсъждане, а преценка на органа е дали ще ги приеме за основателни или не. Относно оплакването за липсата в мотивите към проекта на очакваните резултати, включително финансовите, следва да се посочи, че те са изчерпателно посочени в доклада като същите са цитирани със съответното количествено измерение по звена и са посочени конкретни положителни финансови резултати. Следва да се отбележи, че направените с касационните жалби оплаквания са били направени и пред първата инстанция, която подробно, изчерпателно и мотивирано е отговорила на всяко едно от тях, а изводите на съдебния състав се споделят от настоящата касационна инстанция. Оплакването за противоречие на § 7 от Наредбата с чл. 30, ал. 1 от КРБ и ЕКЗПЧОС също е направено пред първоинстанционния състав като правилно е прието, че такова противоречие не е налице и в случая общественият интерес определено доминира над личния. Ето защо като е отхвърлил жалбите срещу оспорения нормативен акт, тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на визираните касационни основания за отмяна следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия,