Решение № 2429 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2016 г.

Решение № 2429 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)- С. против решение № 296 от 04.11.2016 г. по адм. дело № 212/2016 г. на Административен съд - С., с което е отменена заповед № 21/РД-08-262/14.09.2016 г. на същия административен орган, с която на "Диагностично- консултативен център - С." ЕООД е наложена имуществена санкция - финансова неустойка в размер на 100,00 лв. за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 56 от Решение № РД-НС-04.24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, тъй като санкцията е наложена след установяване на нарушенията, а размерът на неустойката е определен, съобразно нормативните изисквания. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на изпълнителя на медицинска помощ да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед на директора на РЗОК - С., с която на "ДКЦ - С." ЕООД е наложена финансова неустойка в размер на 100.00 лв. е издадена от компетентния съгласно чл. 74, ал. 5 ЗЗО орган. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата и на материалния закон. Административния съд правилно приема, че в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 4 АПК в заповедта и в протокола от проверката не са посочени фактическите основания за издаване на акта. Липсва описание на допуснатите от изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ нарушения. Цитирани са два амбулаторни листове и вписаните в тях диагноза и обективно състояние на пациентите, като същевременно е посочено, че диспансерният преглед на пациентите е в непълен обем, тъй като не е отразен общия клиничен статус на здравноосигурените лица. При тази формулировка остава неизяснено в какво се състоят нарушения, тъй като не е уточнено какво конкретно е следвало да бъде отразено в амбулаторните листове и в какво се изразяват допуснатите пропуски при попълването им. Освен това цитираните в заповедта факти не кореспондират с правните основания за налагане на санкцията. Със заповедта е прието, че неотразяването на общия клиничния статус на пациентите в цитираните болнични листове е в нарушение на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, които регламентират съдържанието на националните рамкови договори и на чл. 56 от Решение № РД-НС-04.24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК (изм.), според който видът и честотата на дейностите по диспансеризация и профилактика по чл. 150 НРД за медицинските дейности за 2015 г. са посочени в приложение № 9 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист по Решението" в съответствие с Наредба № 2 от 2016 г. и Наредба № 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Цитираните норми не съдържат регламентация във връзка с отразяване на общия клиничен статус на пациентите в амбулаторните листове, поради което следва да се приеме, че правното основание за издаване на акта не съответства на фактическото. Допуснатите нарушения на формата на административния акт са съществени, тъй като препятстват установяване на действителните причини, поради които изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е санкциониран и ограничават правото му на защита. Констатираните пороци във формата на заповедта са самостоятелно основание за нейната отмяна. Описаните нарушения обосновават противоречие на заповедта и с материалния закон, тъй като изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ е санкциониран, без да са установени предпоставките за това по чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04.24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Според цитирания текст, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД за медицинските дейности за 2015 г. /Решението, директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. В случая, както се посочи, нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД не са констатирани и описани в заповедта (проверката установява пропуски при воденото на медицинската документация), поради което не са налице основания за налагане на финансова неустойка по реда на посочения текст. В допълнение към изложеното са и аргументите на административния съд, свързани с определянето на неустойката и нейния размер, които се споделят от настоящия състав. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че са налице основания за отмяна на административния акт. Ето защо като достига до заключение в този смисъл съставът на Административен съд - С. постановява решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Изводите на съдебния състав са направени след обсъждане на представените доказателства, като са изложени конкретни съображения в подкрепа на заключенията за отмяна на административния акт и основателност на подадената жалба. Поради това и тъй като конкретни нарушения на съдопроизводствените правила не са посочени от касатора (възраженията в този смисъл са бланкетни), настоящата инстанция приема, че такива не са допуснати. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - С. е постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, шесто отделение,