Решение № 12959 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6920/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Електроразпределение Север АД- гр.Варна против решение 2950 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 10831/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение Ж-562/06.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ,вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР с произтичащите от това законни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Електроразпраделение СеверАД-гр.Варна, не изпраща представител. От същия чрез юриск.Кр.Коев по делото е депозирано писмено становище, с което се поддържа касационната жалба и се твърди неправилност на съдебния акт .

Ответникът,Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Костадинов, който оспорва касационната жалба и моли съдебното да бъде оставено в сила по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Шекер ООД гр.Севлиево, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

АССГ е сезиран с жалба на Електроразпределение СеверАД- гр.Варна / ЕРП Север/ срещу Решение Ж-562/06.10.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ , с което по жалба на ШакерООД- гр.Севлиево срещу ЕРП Север и на основание чл.22, ал.1 и ал.5 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.2 от Наредба 3 Комисията е дала на Електроразпределение Север АД следните задължителни указания:

1. В едномесечен срок след получаване на решението ЕРП Север да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване за обект склад и офис с местонахождение: гр.Севлиево, [улица], имот с идентификатор 65927.502.24, собственост на ШакерООД, в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя.

2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т.1 ЕРП Север да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалваното съдебно решение жалбата на ЕРП Север срещу решение Ж-562/06.10.2022 г. на КЕВР е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на КЕВР направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За да стигне до този резултат, АССГ, след анализ на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел от фактическа страна , че между ЕРП Север и ШакерООД по отношение процесния склад и офис е сключен договор за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа ГО8-0921-ГО8Н-0524/26.11.2008г. Съгласно чл.2 от този договор присъединяването на обекта ще се извърши чрез монтаж на трифазен електромер в електромерно табло на МКТП 65, като границата на собственост на електрическите съоръжения е: изходящите клеми на средството за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след него предпазители или прекъсвач. Страните не спорят, че обектът склад и офис е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно уговореното в цитирания по-горе договор за присъединяване. На база горното електроразпределителното дружество твърди, че кабелът ниско напрежение, монтиран от МТП 65 до имота на клиента не е собственост на ЕРП Север. ШакерООД е подало молба от 17.06.2022г. до ЕРП Север с искане монтираният вече електромер да бъде преместен на границата на собствения му имот с идентификатор 65927.502.24, тъй като към този момент СТИ на клиента / намиращ се в МТП 65/ попада в друг имот 65927.68.15, собственост на Самосвални превози-ВБ. Този съседен имот е ограден с масивна ограда и портал, което прави невъзможен достъпа до автоматичния прекъсвач и измервателната точка. По повод получен устен отказ на молбата ШакерООД е сезирал КЕВР, която е изискала писмено становище по случая от ЕРП Север. Електроразпределителното дружество заявява, че е изпълнило задълженията си по договора за присъединяване и в законодателството ни няма разпоредба, задължаваща го да извърши поисканото премества на СТИ.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, АССГ е стигнал до извод за неоснователност на жалбата на електроразпределителното дружество, съответно за законосъобразност на решението на КЕВР. Според съда административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл.22, ал.1, т.2 и ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Базирайки се на разпоредбите на чл.120 от ЗЕ и чл. 29, ал.5 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи / Наредба 6/24.02.2014г./, АССГ е приел за правилен решаващия извод на КЕВР за наличие на задължение за ЕРП Север да уважи молбата на клиента ШакерООД и да премести електромерното табло на имотната граница на дружеството-молител и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. Съдът е приел за неоснователно възражението на ЕРП Север за това, че след като измервателното устройство е поставено на място, уговорено и определено в договора за присъединяване, същото не подлежи на задължително преместване. Местоположението на СТИ следва да отговаря на действащите към настоящия момент нормативни изисквания и при констатирано несъответствие с тях, електроразпеределителното дружество дължи преместване на СТИ на границата на имота на клиента или в непосредствена близост до нея.

По горните съображения АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Електроразпределение СеверАД срещу решението на КЕВР.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон, доколкото неправилно съдът бил приел, че решението на КЕВР съответства на изискванията за задължителни реквизити и мотиви. Видно от фактическите установявания в мотивната част на административния акт, същият съдържа всички фактически и правни основания за издаването му. Правилен е и решаващият извод на АССГ за постановяване решението на КЕВР в съответствие с действащите материалноправни разпоредби. Обстоятелството, че присъединяването на ШакерООД към електроразпределителната мрежа е станало въз основа на уговореното в договора за присъединяване от 2008г., не освобождава ЕРП Север от задължението му при промяна във фактическата обстановка / каквато в случая е налице- МТП 65 е разположен в друг имот, собственост на трето лице, оградило имота си и лишаващо клиента от достъп до ел.таблото му и точките на измерване/, както и в нормативната база чл.120 от ЗЕ и чл.29, ал.5 от Наредба 6/2014г. да промени мястото на СТИ на границата на имота на клиента или в непосредствена близост до нея. Влезлите в сила нови материалноправни правни, уреждащи границите на присъединяване, преуреждат занапред и вече възникналите материални правоотношения.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт при упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Предвид изхода на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЕВР съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение