Решение № 1958 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2011 г.

Решение № 1958 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11191/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Димитър Василев Ванев от гр. Ивайловград, ул. "Рила" № 6 против решение № 372/30.06.11 г. по адм. д. № 175/11 г. по описа на Административен съд - Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник сектор Южен централен район, представляван от юрк. Стойков, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима - подадена е от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК - и като я разгледа по същество на основанията, изложени в нея и служебно, на осн. чл. 218, ал. 2 АПК извърши проверка за допустимост и съответствие на решението с материалния закон, констатира: С обжалваното решение оспорването на касатора Ванев срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-14/13.01.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) началникът на РДНСК Южен централен район е разпоредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "вилна сграда", находящ се в м. "Голямата нива", землище с. Камилски дол, общ. Ивайловград, отдел 399з - ДГФ е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на строежа е прието, че е извършен без одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Касационните доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. При безспорното установяване, че съставеният в хода на административната преписка Констативен акт № Х-145/10.11.10 г. е съобщен на адресата по реда на § 4, ал. 1, предл. 2 ДРЗУТ при липсата на основания за прилагането на нормата, изводът за несъществено нарушение на административнопроизводствените правила е правилен. Това е така, защото създаденото чрез нарушението по § 4, ал. 1, предл. 2 ДРЗУТ препятствие за адресата да упражни правото си на защита като подаде възражение срещу констативния акт, не е рефлектирало върху защитата му срещу издадения по преписката краен индивидуален административен акт. При съдебното оспорване адресатът е изложил всички свои съображения относно твърдяната незаконосъобразност на заповедта, които съдът е обсъдил в мотивите на постановеното по спора решение. Самостоятелно основание за оспорване и отмяна на административния акт съгласно чл. 146, т. 3 АПК са само съществените нарушения на административнопроизводствените правила, каквото допуснатото по преписката не е. Неоснователен е доводът за висящност на процедура по § 184 и сл. ПЗРЗИДЗУТ, тъй като производството по узаконяване е ограничено в изрични преклузивни срокове и липсата на произнасяне в тези срокове обосновава на общо основание наличието на мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК. По принцип изискване за законосъобразност на издаваните от съответната компетентна администрация индивидуални административни актове е тяхното мотивиране - излагане на фактическите и правни основания, явяващо се елемент от съдържанието на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Ето защо, изискването по § 184, ал. 4 ПЗРЗИДЗУТ за издаване на мотивиран отказ за узаконяване при наличие на предпоставките за това, не обосновава неприлагането на чл. 58, ал. 1 АПК, респ. не препятства квалифицирането на липсата на произнасяне по заявление за узаконяване като мълчалив отказ. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че в частта на произнасянето относно валидността на обжалваната заповед съдът е допуснал нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 171, ал. 4 АПК, препятстващо проверката за законосъобразност на възприетия в тази връзка решаващ извод. Следвало е съдът да констатира липсата на заповед по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ за делегиране правомощието по чл. 225, ал. 1 ЗУТ на началника на РДНСК Южен централен район и да укаже на административния орган попълването на преписката с тази заповед или служебно да я изиска. Издаването на такава заповед е вътрешнослужебна дейност и не представлява общоизвестен известен факт. В случая се касае за служебно известен на съда факт, който съгласно чл. 155 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК, за да не подлежи на доказване, е следвало да е съобщен на страните. Обжалваното решение в частта, с която е постановено спрямо министъра на регионалното развитие и благоустройството е недопустимо. Страни в производството по оспорване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ са издалият заповедта административен орган и нейния адресат, за когото тази заповед създава задължения. Собственикът на терена в случая не е бил страна в административното производство и за него заповедта не създава нито права, нито задължения, предвид което неправилно министърът е бил конституиран като страна в производството по делото. При изложените мотиви следва решението в тази част да бъде обезсилено, а в останалата- отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане с указание за прилагане на заповедта, с която началникът на ДНСК - София е делегирал на началниците на съответните РДНСК правомощията си по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така мотивиран, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2 АПК