Решение № 13323 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 877/2019 г.

Решение № 13323 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 877/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, против решение № 857/20.11.2018 г. по адм. дело № 775/2018 г. на Административен съд – гр. Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), чл. 24б, ал. 4 и ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – И. Гогова от [населено място] - изразява становище за неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Харманли е отменил заповед № 3 СПД/Д-Х-Х/1876 от 1.08.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, в частта й относно началния момент на отпускане на месечната помощ по чл. 8д от ЗСПД. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с ЕР № 857/25.03.2016 г., ТЕЛК втори състав към МБАЛ – Хасково, е преосвидетелствал детето Б. Г., определяйки 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, от дата 12.10.2012 г., със срок на определения % трайно намалена работоспособност и степен на увреждане за 2 две години до 1.03.2018 г. Посочени са водеща диагноза [диагноза] и общо заболяване [заболяване]. С ЕР на ТЕЛК втори състав при МБАЛ – Хасково № 1709/3.07.2018 г., след преосвидетелстване на детето Б. Г. са определени 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, със срок на определения % вид и степен на увреждане и срок на чуждата помощ -1.07.2021 г., с дата на инвалидизиране 12.10.2012 г., при същата водеща диагноза и общо заболяване. Майката - И. Гогова е подала до директора на ДСП – Харманли, заявление-декларация с вх. № 3 СПД/Х-Х/1876 от 31.07.2018 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД. Със заповед ЗСПД/Д-Х-Х/1876 от 1.08.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, на основание чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на И. Гогова е отпусната месечна помощ като родител на дете с трайно увреждане в размер на 930. 00 лева, считано от 1.07.2018 г. до 31.07.2018 г. Спорен между страните е въпросът за началния момент на отпускане на помощта. Съгласно чл. 24б ППЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. Правилно административният съд е приел, че независимо, че молбата за преосвидетелстване и заявлението – декларация са подадени след изтичане на срока на първоначалното решение на ТЕЛК, изброените основания в хипотезата на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД са налични и не е необходимо прилагането на чл. 24б, ал. 6 ППЗСПД. Налице е преосвидетелстване, което не е установило промяна във вида и степента на трайното увреждане или степента на ТНР. Не е налице отпадане на правото. Административнопроизводствените действия са били реализирани в едногодишния срок. Заявлението – декларация е подадено в тримесечния срок от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК. Размерът на помощта е определен съгласно чл. 8д, ал. 3 ЗСПД. Отпускането на помощта от 1.07.2018 г. не е съобразено с изискването на чл. 24б ППЗСПД отпускането на помощта да стане от първото число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й. Този момент е точно определен от административния съд и това е 1.03.2018 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение