Решение № 9694 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5276/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Септември, представляван от адвокат П. Иванов против Решение 62/09.01.2024 г., постановено по административно дело 1360/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена негова Заповед 2174/06.12.2021 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда правни изводи, мотивирали го да отмени процесната заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, алтернативно се иска неговото обезсилване с доводи, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванов посредством постъпила писмена молба, с искане да бъде уважена, ведно с присъждане на сторените разноски. Ответната страна Елтрейд ООД оспорва касационната жалба чрез отговор, изготвен от адвокат Н. Баташки, в който се изразяват доводи в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила. Претендират се разноски за платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповед, с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж, представляващ сградно водопроводно отклонение за минерална вода за водоснабдяване на хотел Аква Варвара, находящ се в УПИ I-за хотел и ресторант, в кв.4а по плана на Варварски минерални бани, община Септември, собственост на Елтрейд ООД. Определен е тридневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, считано от датата на връчването й, като в същия срок Елтрейд ООД е задължен да вземе мерки за обезопасяване на строежа. На първо място, неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът се произнесъл по жалба, подадена от лице без правен интерес. По този въпрос е налице изрично произнасяне на Върховния административен съд с Определение 9958/19.10.2023 г., постановено по административно дело 9907/2023 г., II о. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че освен собственикът или възложителят на строежа, право да оспори заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ има и лицето, посочено като нейн адресат, тоест лицето, по отношение на което е вменена забраната за ползване и достъпа до строежа и което е задължено да го обезопаси. Видно от съдържанието на процесната заповед е, че именно Елтрейд ООД е посочено като адресат на разпоредените с нея задължения, от което и произтича правния му интерес от оспорването. На следващо място, касационната инстанция счита, че съдебното решение освен валидно и допустимо, е и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети логически издържани правни изводи. Не се установяват допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в касационната жалба, които освен това са лишени от конкретика. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Настоящата инстанция споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи отмяна на заповедта, свързани с допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в издаване на акта при неизясняване на всички относими за спора факти и по-конкретно с неустановяване на обстоятелството кой е собственика/възложителя на строежа, по отношение на когото може законосъобразно да бъде издадена заповед с такова съдържание. Като надлежен адресат на заповедта административният орган е следвало да посочи собственика/собствениците, на когото/които принадлежи задължението за въвеждане в експлоатация на процесното водопроводно отклонение, но както правилно е приел съдът от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно Елтрейд ООД е това лице. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна Елтрейд ООД подлежат на присъждане сторените в хода на настоящото съдебно производство разноски в размер на 1900 лева за платено адвокатско възнаграждение. Съдържащото се в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед осъществената по обем дейност от упълномощения адвокат. От страна на Елтрейд ООД чрез адвокат Баташки е подадена частна жалба против Определение 878/01.03.2024 г., постановено по делото, с което по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение искането му да се допълни решението, в частта за разноските, като се присъдят допълнително сторените такива в размер на 150 лева за подаване на частна жалба, предмет на административно дело 9907/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Постъпило е възражение срещу частната жалба от страна на Кмета на Община Септември, изготвено от адвокат П. Иванов, с молба оспореното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба против постановеното по делото определение по чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. На първо място, следва да се отбележи, че оспорващото дружество е отправило искане до съда, което по своето същество е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на техния размер, а не представлява искане за допълване на решението в тази част. Надлежно искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските би било налице в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе изобщо по претенцията на страна за разноски, каквато хипотеза не е налице в случая. Въпреки това уточнение, съдебното определение, с което е оставено без уважение искането на Елтрейд ООД за допълване на решението, в частта му за разноските, е правилно, доколкото тази неточност в диспозитива, произтичаща от погрешно формулираното искане не се отразява на действителната воля на съда. На следващо място, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 80 ГПК, съгласно която страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този списък, страната е длъжна да посочи всички претендирани от нея разноски в хода на проведеното съдебното производство, в това число и разноските, сторени по повод обжалване на прекратителното определение на съда, които са спорните в случая. В списъка по чл. 80 ГПК, представен преди последното открито съдебно заседание по делото /на л. 427/, разноските за подаване на частна жалба не са изрично посочени. Тези разноски се сочат едва с молба, депозирана на 29.12.2023 г., тоест след като е приключило последното съдебно заседание, което е в нарушение на изискването по чл. 80 ГПК. Следователно, Административен съд Пазарджик, като е оставил без уважение искането на увеличаване размера на разноските се е съобразил с разпоредбата на чл. 80 ГПК, както и с конкретния им размер, така, както са посочени в своевременно представения списък по делото. В този смисъл е и приетото с т. 11 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГТК. Отделно от изложеното и на собствено основание, следва да се съобрази още, че претенцията за платена държавна такса от 150 лева за подаване на частната жалба, е следвало да бъде заявена още пред Върховния административен съд, което не е сторено по аргумент от разпоредбата на чл. 81 ГПК. Едва тогава първостепенният съд би имал основание да я присъди съгласно чл. 226, ал. 3 АПК и то при условие, че е изрично посочена в навременно подаден списък по чл. 80 ГПК, което условие както се каза по-горе не е налице. Предвид изложените мотиви, поставеното по делото определение по чл. 248 ГПК е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,