Решение № 766 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2009 г.

Решение № 766 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

З. Н. С. и Г. Н. А. са обжалвали въззивното решение на В. окръжен съд № 782 от 4.06.2009 г. по гр. д. № 1449/2008 г.

Ответниците И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д. са подали писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалните въпроси представлява ли официален свидетелстващ документ заверено от неизвестно лице ксероксно копие, ако оригиналът на този документ е изгубен, как следва да се установи съдържанието му, върху коя страна пада доказателствената тежест, ако такъв документ е бил представен пред нотариус и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.) при непредставяне на оригинала.

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Според чл. 101 ГПК (отм.) писмените доказателства се представят по делото в оригинал или заверен от страната препис, но когато е представен такъв препис при поискване трябва да бъде представен оригиналът или официален препис. Ксероксните копия от документи не са посочени изрично като допустими писмени доказателства и следва да се приеме за правилна практиката на ВКС, непротиворечива до този момент (решение 651 от 23.07.1985 г. по гр. д. № 372/1985 г. II г. о., решение 316 от 12.04.1985 г. по гр. д. № 180/1985 г., II г. о. и др.), според която те не са доказателства по отменения ГПК, по който е разгледан спора пред инстанциите по същество. Официално заверените преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналът съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК (отм.) Оригиналът е документът, който се издава от длъжностно лица в кръга на служебните му задължения, по установения затова ред, следователно не всеки служител може да издава официални документи, а само този, който имат компетентност според разпределението на функциите в съответното ведомство, а официален е преписът, издаден по реда на чл. 487 ГПК (отм.) респективно чл. 591 ГПК. Ксероксно копие от документ, съдържащо заверка от лице - служител в държавен орган или общинска служба, на което не са посочени трите имена и не е обозначено точното му длъжностно качество не представлява официален документ по смисъла на чл. 143 ГПК (отм.), не представлява официален препис и заверено по този начин ксероксно копие от документ, оригиналът, на който не се съхранява в учреждението, в което е извършена заверката. В този случай важи правилото на чл. 101 ГПК (отм.) и следва да се приеме за правилно становището в решение № 1057 от 25.11.2008 г. по гр. д. № 4531/2007 г. на ВКС, II г. о. че при поискване на оригинала заинтересованата страна трябва да го представи, в противен случай преписът се изключва от доказателствата по делото. При изгубване на документа следва да се приеме за правилно становището в решение № 1351/1960 г. на ВС, III г. о., че са позволени гласни доказателства на основание чл. 134, ал. 1 ГПК, (отм.) като свидетелите трябва да докажат не само съществуването или изгубването на документа, но и неговото съдържание. Ако обаче преди изгубването на оригинала той е бил представен пред нотариуса, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ по чл. 143 ГПК (отм.) трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско.

1. По основателността на жалбата.

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците са твърдели в исковата молба, че с решение на Общинската служба по земеделие и заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ № 1142 от 16.07.2004 г. им е възстановено правото на собственост като наследници на Н. С. А., починал през 1986 г. на поземлен имот № 3895 от кадастрален район 404 по плана на новообразуваните имоти на м. "Б." юг, в землището на кв. "Г." и са поискали ответниците да им предадат владението на имота, което упражняват без основание тъй като констативният нотариален акт за собственост № 55/1994 г. е издаден при отсъствие на предпоставките за придобиването на собствеността по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Ищците са предявили по реда на чл. 118 ГПК (отм.) инцидентен установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) за установяване неистинността на писмения документ издаден от Д. "Д. К." [населено място] № 29 от 20.03.1968 г., върху който има отбелязване, че е сверен с копието от експерт и подпечатан с печат на [община] кв. А., представен от ответниците за доказване на учреденото им право на ползване.

Ответниците И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д. са се позовали на придобиването на собствеността на земята чрез изкупуването й в качеството им на лица, в полза на които е било учредено вещно право на ползване, а техният син Д. И. Д., на когото имотът е прехвърлен с договор за дарение, оформен с нот. акт № 105/2000 г. е направил и възражение за придобиването на собствеността с кратката петгодишна придобивна давност.

С обжалваното решение В. окръжен съд след отмяна на първоинстанционното решение на В. районен съд № 844 от 17.03.2008 г. по гр. д. № 3550/2005 г. е отхвърлил по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) предявените от З. Н. С. и Г. Н. А. против И. Д. М., Х. Костова М. и Д. И. Д. искове за установяване на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), че препис - извлечение от удостоверение № 20 от 20.03.1968 г., издадено от директора на Д. "Д. К." [населено място], удостоверяващо, че е предоставено по реда на ПМС № 21/1963 г. на И. Д. М. право на ползване върху имот с площ от 1 дка м. "С. л." [населено място] при граници: път, хавра, Т. Б. Т. и Н. С. А. е неистински документ, осъдил е И. Д. М., Х. К. М. и Д. И. Д. да предадат на З. Н. С. и Г. Н. А. владението на 141/741 ид. ч. от имот 3895 по Плана на новообразуваните имоти на местността "Б. - юг" [населено място] и е оставил в сила решението в останалата част, в която е отхвърлен ревандикационния иск.

Въззивният съд е приел, че оспореният документ с наименование "препис-извлечение" носи заверка, направена от длъжностно лице, представен е по административната преписка за изкупуване на земята по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и пред нотариуса при съставяне на констативния нотариален акт № 55/1994 г., неговите констатации имат сила на официален удостоверителен документ, която не е опровергана по надлежен ред в процеса, а липсата на оригинала се дължи на унищожаване на нотариалното дело и поради това преписът не може да се изключи от документите по делото. Въззивният съд е изложил и съображения, че писмото от държавния архив, че не се съхранява протокол от 10.10.1967 г. на ИК на ОНС [населено място] не доказва, че такова заседание не е провеждано.

С оглед на изложението по въпросите, по които е допуснато касационното обжалване решението е постановено в нарушение на процесуалните правила.

За да докажат придобиването на собствеността върху земята чрез изкупуване по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ ответниците са представили писмен документ, озаглавен "препис - извлечение", издадено от директора на Д. "Д. К." съгласно което на И. Д. М. е предоставена за безвъзмездно ползване пустееща земя от Д. в землището на[населено място] в м. "С. л." от един декар на основание Постановление № 21/1963 г. Препис извлечението представлява ксероксно копие, на което което има отбелязване "сверил с копието" извършена от експерт и е положен печат на [община], район А.. Документът е част от изисканата преписка за изкупуване на земята по § 4а ПЗРЗСПЗЗ като в придружителното писмо изрично е посочено, че се изпращат на съда копия, заверени за вярност от цялата преписка. Тази заверка удостоверява, че копието на оспорения документ е представено пред административния орган, но не и че е бил представен оригиналният документ и не придава на документа качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 143 ГПК (отм.) т. е. удостоверението следва да се приравни на ксероксно копие. Изводът на съда, че оригиналът е бил представен пред нотариуса и след това е унищожен заедно с нотариалното дело представлява само едно предположение, което не се основава на данните по делото, тъй като такива в тази насока липсват. А щом като ответниците са заявили, че не пазят оригинала, съдът е следвало да приложи последиците, предвидени в чл. 101 ГПК (отм.).

По делото е установено от направеното запитване до Държавен архив, че И. Д. М. не фигурира в съдържащите се в информационния масив списъци на лица, утвърдени [населено място] решения от заседания на ИК на ОНС[населено място] да получат земи по реда на ПМС 21/1963 г. и че не е предадени за съхранение протокол и решение на ИК на ОбНС от 10.10.1967 г. Тъй като придобиването на вещното право на ползване въз основа на посоченото постановление възниква от решение на административен орган - Изпълнителен комитет на Окръжния народен съвет, то диспозитивният документ, с който се учредява правото на ползване е административен акт. Препис - извлечението е удостоверителен документ, който се издава въз основа на решението, затова дори и при представяне на оригинала на оспореното удостоверение, като свидетелстващ документ той не може да удостовери придобиването на вещното право при липса на сигурни данни да е приемано решение на ИК на ОНС за предоставяне право на ползване. От друга страна самият документ съдържа непълнота - не е посочен номерът на решението на ИК на ГНС, както и противоречие, тъй като съдържа две дати - първата дата в началото на текста е 20.03.1968 г., а накрая е записана дата 12.10.1967 г., което създава съмнение за неговата достоверност. Следователно изводът на съда, че ответниците И. Д. М. и Х. Костова М. са доказали осъществяването на фактическия състав на § 4а ЗСПЗЗ и са били собственици на спорния имот към момента на сключване на договора за дарение през 2000 г. е неправилен, постановен в нарушение на съществени процесуални правила. Ето защо решението следва да се отмени на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК делото да се реши по същество.

Както вече се посочи документът, който е представен, за да удостовери, че на И. Д. М. е предоставено вещно право на ползване представлява само заверено ксероксно копие, което е оспорено и не може да бъде съобразено при решаването на делото, защото ответниците не са представили нито оригинала на удостоверението, нито са доказали, че е съществувал диспозитивният документ, въз основа на който е издадено - решение на ИК на ОНС. Правото да се изкупи собствеността върху земята по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ е предоставено само на лицата, на които е било учредено право на ползване въз основа на актовете посочени в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, прекратено с влизане в сила на ЗСПЗЗ. В случая тази първа предпоставка не е налице, поради което И. Д. М. не е станал собственик на земята, което да изключи правото на ищцата за възстановяване на собствеността. Влязлото в сила решение на ОСЗ и заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ № 1142 от 16.07.2004 г. я легитимират като собственик по отношение на ответниците, които не могат да противопоставят вещни права върху имота. Не са налице и предпоставките за уважаване на правоизключващото възражение на ответниците за придобивна давност както поради заличаването на последиците на давността с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до 21.11.1997 г., така и поради обстоятелството, че при висяща процедура за възстановяване на собствеността от момента на подаването на заявлението по чл. 11 ЗСПЗЗ до издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ № 1142 от 16.07.2004 г., когато настъпва конститутивния ефект на решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ липсва собственик, срещу когото да се упражнява владение. А от момента, в който собствеността е възстановена до предявяването на иска е изминала само една година, срок недостатъчен за настъпване на последиците на чл. 79, ал. 1 ЗС с оглед установените в разпоредбата срокове - десет, съответно пет години при добросъвестното владение. С оглед на изложеното дотук се налага изводът, че са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск - ищците се легитимират като собственици на спорната земя на основание реституция по ЗСПЗЗ, ответниците я владеят, факт обявен за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване с определение на В. районен съд по чл. 109, ал. 4

ГПК (отм.) в съдебно заседание на 6.12.2005 г. по гр. д. № 3550/2005 г., и осъществяваната от тях фактическа власт е без основание.

При този изход на спора следва ответниците да заплатят на ищците направените разноски за всички инстанции, които са в размер на 250 лв.

По предявеният инцидентен установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) производството следва да се прекрати поради липса на правен интерес след като оспореният документ се изключва от доказателствата по делото.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение,