Решение № 133 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 51/2010 г.

Решение № 133 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 51/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Й. Й. против решение № 269 от 14.12.2009 г. постановено по в. н. о. х. д. № 490/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, който се поддържа и в съдебното заседание. Иска се наложеното, макар и под предвидения минимум, наказание лишаване от свобода да бъде намалено, поради несъответствието му с индивидуализиращите го обстоятелства. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Пловдивският окръжен съд с присъда № 136 от 13.10.2009 г. по н. о. х. д. № 1767/2009 г. е признал подсъдимия Д. Й. Й. за виновен в това, че на 01.07.2009 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 740 лв. от владението на А. И. Ч. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия, считано от 10.07.2009 г. до влизане на присъдата в сила. Пловдивският апелативен съд с решение № 269 от 14.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 490/2009 г. е потвърдил изцяло присъдата. Доводът за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се аргументира с неправилна оценка на тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства - семейно положение, отговорност към отглеждането на малко дете, проявена самокритичност, както и с невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съображенията, изложени в подкрепа на наведеното касационно основание, не се споделят от настоящия състав. При решаване на въпроса за наказанието и двете съдебни инстанции са отчели и правилно преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието. Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие" с признаване от подсъдимия изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се съберат доказателства за тези факти е довело до задължителната последица, предвидена в чл. 58а НК - определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, без да се изследва наличието на многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. За извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е от пет до петнадесет години лишаване от свобода. С определянето на наказание под най-ниския предел в размер на четири години лишаване от свобода, съдът е изпълнил задължението си по чл. 58а НК, а едновременно с това е наложил наказание, което е съответно на извършеното и в най- голяма степен удовлетворява изискванията на чл. 36 НК. Възрастта на подсъдимия, семейното му положение и изразеното разкаяние са преценявани от съдебните инстанции като смекчаващи отговорността обстоятелства. Относителната тежест на същите е отчетена в достатъчна степен и то не изолирано, а с оглед и на наличните отегчаващи обстоятелства, като изключително лошите характеристични данни, обуславящи една по-висока степен на обществена опасност на дееца. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение